Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 10.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 841/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационeн протест на Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба на Министерство на финансите, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1076/2013 г. Като доводи в протеста са посочени необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, а в жалбата – незаконосъобразност в частта с която е бил отхвърлен предявеният граждански иск. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. Е. З. лично и чрез своите защитници, счита протестът за неоснователен и иска въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 94/17.03.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е потвърдил присъда от 23.05.2012 г., постановена по нохд № 342/2010 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 17-ти състав, с която подс. Е. М. З. е бил признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 и оправдан по това обвинение. Отхвърлен е бил предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди. По протеста: Доводът за необосноваността на съдебния акт, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания, съгласно чл. 348 НПК. Поради това, няма законно основание за обсъждане възраженията на прокуратурата в тази насока. Посочените в протеста като касационни основания: за допуснато нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, не са подкрепени от данните по делото и са неоснователни. Основното възражение на прокуратурата е, че неправилно второинстанционният съд е потвърдил оправдателната присъда на подс. З., по посочения текст от НК, тъй като са били на лице доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В подкрепа на това становище се възпроизвеждат фактите според версията по обвинителния акт, която не е била възприета от инстанционните съдилища. На тази основа се поддържа, че оправдателната първоинстанционна присъда, е трябвало да бъде отменена. Следва да се отбележи, че касационната проверка по принцип не може да излиза извън рамките на доводите по касационния протест. Пред настоящата инстанция страните могат да поставят въпроса за точното прилагане на материалния наказателен закон, само в рамките на фактическите положения, установени от въззивният съд. След като последният е приел, че обвинението не е доказано до изискваната от процесуалния закон степен на несъмненост, това негово заключение може да се проверява по касационен ред, само в контекста на спазването на процесуалните правила. По настоящето дело единствените касационни доводи на прокуратурата, които могат да бъдат свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се състоят в критика на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти. Поставя се въпроса за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследване на доказателствените материали, така както изисква принципа на чл. 14, ал. 1 НПК. Същевременно трябва да се има предвид, че по закон въззивната инстанция е последната обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Настоящият състав не разполага с правомощието да установява нови положения, защото за разлика от предходните инстанции, не провежда съдебно следствие и не оценява непосредствено доказателствените материали. По настоящето дело, първостепенна цел на обвинителната власт е била да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса, извършил ли е подс. З. инкриминираното с обвинението деяние. Няма никакви правни основания настоящата инстанция да не се солидаризира с крайното заключение на въззивният съдебен състав, че тази цел не е постигната. За да потвърди оправдателната присъда, въззивният съд законосъобразно е преценил събраните от първоинстанционният съд релевантни доказателства, както и допълнителните такива от въззивното съдебно следствие – писмени и показанията на св. И., възприел е установената фактическа обстановка, като е приел необходими други положения във връзка с направените й правни изводи. Последните засягат момента на прекъсване на длъжностното качество на подсъдимия, проблеми с уточняването на техническата спецификация на оборудването, точните договорни отношения между ИАРА и ИМБ и впоследствие [фирма], фактически действия по използване на оборудването, контрол върху дейността на ИАРА, окончателно предаване на техниката, на други ползватели, като е точен генералният извод, че допълнените фактически положения не се отразяват на крайните правни изводи. Основната теза на обвинението е, че неполагането от подс. З. на достатъчни грижи по управлението, стопанисването и запазването на имущество, се изявява в неправомерна подмяна на бенефициента по проектен фиш, чрез сключване на договор. Тук настоящата инстанция следва да отбележи, че изразява съгласие с изводите на предходните, за несъставомерността на редица задължения вменени на подсъдимия, като стоящи във връзка с крайните последици, тъй като им липсват признаците незаконност и причинност. Това са вменената норма на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на ИАРА, т. 6 от „преки задължения” от длъжностна характеристика, чл. 14, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост, неуведомяването за договора с ИМБ-БАН секторния програмен ръководител, ЦЗФД и Делегацията на ЕК в България, за договорите от 03.12.2003 г. и 14.04.2006 г. В тази връзка, цитираната норма от Устройствения правилник на ИАРА, дава правомощия на изпълнителния директор да сключва договори необходими за дейността на агенцията, съобразно своите правомощия. В случая, подс. З., като изпълнителен директор, сключвайки вменените му, не е нарушил правилника. От решаващо значение е договора първоначално с ИМБ-БАН, като по-късните са само продължение на отношенията с трето лице. По идентичен начин стои и задължението по чл. 6 от „преки задължения” от длъжностна характеристика. Следва да се отбележи, въз основа на събраните доказателства, също така, че подс. З., като представител на ИАРА, е упражнявал правата на представляваната агенция, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост. В тази връзка въззивната инстанция е изложила убедителни съображения в мотивите си – 22 и 23, които се възприемат изцяло от настоящият съдебен състав, като е напълно законосъобразен изводът, че изброените задължения не стоят в причинна връзка с настъпилите щети. От приетите факти по делото е безспорно установено, че местопребиваването на лабораторията в ИМБ, е било известно на МЗХ, като лично подсъдимият е уведомил за това министъра на земеделието и храните. Освен това Европейската комисия, посредством назначените независими експерти Е. и К., и техните доклади, са знаели за препоръките за настаняване на апаратурата в ИМБ, като подходящо място. В случая липсва и причинна връзка със съставомерните последици, тъй като обвинението твърди те да са настъпили от репариране на непостигнатите цели на проекта, а не поради неуведомяване за начина по който се работи по него от страна на подсъдимия. Опровергано е и твърдението на обвинението, че посочените по – горе договори, не предвиждали оборудването да се използва за постигане целите та проекта. В тази връзка са правилни заключенията на предходната инстанция, че такава дейност по проекта се извежда от самото естество на предмета на договора, подробно описан в мотивите – л. 24, от фактическите действия по – нататък –ИАРА е предавала на ИМБ и [фирма] проби за изследване, от писмените материали по делото за кореспонденция между подсъдимия и МЗХ. Основната теза на обвинението е, че като е сключил няколко договора, подсъдимият е променил бенефициента на проекта. Съгласно проектен фиш, това били ИАРА, чрез НВМС и ИРА Варна. И настоящата инстанция я счита за несъстоятелна. С промяна в проектния фиш, лабораторията „Г. и п.” за ИРА Варна е отпаднала и като бенефициенти са останали ИАРА за „М. л.” и ИАРА, чрез НВМС за лаборатория „Здр. ст.”. Съществен проблем довел до изкривяване начина на ползване на апаратурата и предоставянето й на „ИМБ – БАН” и на [фирма] е, че артикули предназначени за стационарна лаборатория „Г. и п.”, са попаднали в проектния фиш за „М. л.”, като е било ясно, че те не са подходящи за такива условия. По делото липсват данни, кое е отговорното лице за това. Не е основателно твърдението на обвинителната власт, че като е бил сключен договор с „ИМБ –БАН” и му е предоставена техниката, се е стегнало до подмяна на бенефициента. И това е така защото по проектен фиш такъв е бил ИАРА, като и с промяна на местоположението на лабораторията, собствеността на оборудването не е променена и ИАРА остава такъв. Предадено на ИМБ, а впоследствие на [фирма], то е било предназначено за използване за нуждите и целите на ИАРА. С промяната на местоположението, ИАРА не престава да бъде негов ползвател. Отношенията между ИМБ-БАН и ИАРА по стопанисването му са били уредени с договор относно взаимните задължения – 03.12.2003 г. Основната причина за преместване на техниката е грешката допусната в техническата спецификация, когато стационарно оборудване бива счетено за мобилно, както и липсата на условия в ИРА Варна, за където първоначално е било предназначено. В този смисъл са били и препоръките на външните консултанти. С оглед на изложеното, е точен извода на съдилищата, че за сключване на договора с ИМБ, е имало изцяло обективна причина. Биологично – техническата експертиза от ДП е установила несъответствие на оборудването с нуждите на бенефициентите. Тези данни опровергават твърденията на прокуратурата, че то е в съответствие с техните нужди, както и за нестационарния му характер. Освен това е установено и че мобилното оборудване няма самостоятелно съществуване Това, че местоположението му е било на друго място, като цяло не предполага неизпълнение на целите на проекта. Те са станали зависими от друга организация на дейността – по това какви точно задачи ще се поставят на ИМБ – БАН, какви ще са гаранциите за тяхното изпълнение, какво точно ще се изисква като качество на изследванията, нещо което е зависело от контрола върху изпълнението на клаузите по договора, а не кой ще е конкретния изпълнител – ИРА – Варна или ИМБ – БАН. Както правилно е отбелязала въззивната инстанция, тази особеност на отношенията е била констатирана и отбелязана в доклада на независимия експерт М., като външния характер на структурата към която е пренасочено оборудването, не е била неизвестна на Европейската комисия, доколкото именно от нейна страна са били излъчени независимите експерти и именно нейни нужди те е следвало да покрият. Неоснователно е и възражението за загуба на имуществото, тъй като то не е излизало от патримониума на ИАРА. Разглеждането на предоставянето на техниката, на ИМБ – БАН, като действие от което имуществото се разпилява и ли произлиза щета, не отчита съдържанието на договорите. Това е така защото чрез тях ИМБ и [фирма], основно се явяват изпълнители на задачи поставени от ИАРА и едва на втори план – възможно самостоятелно ползване. Това е безспорно установено по делото – ИАРА е предоставяла проби за изследване, изготвяни са лабораторни протоколи, макар и в недостатъчен обем. Няма никакви данни от които да се приеме, че агенцията по какъвто и да е начин е ограничавана или препятствана в исканията си да се работи с техниката в нейна полза. Ето защо е законосъобразен извода, че сключването на посочените договори, сами по себе си не представляват от обективна страна неполагане на достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на поверено имущество. При специфично сложилите се обстоятелства, сделката не се обосновава като ненужна, а обратно. Това е било разбирането и на М-ра на земеделието и храните, издавайки заповед за това до акредитиране на лабораторията в гр.Варна, изследванията да се провеждат в ИМБ – БАН. Сключването на договора, доколкото в него са заложени гаранции за интересите на ИАРА, е бил необходим. ИМБ е бил замислен и уреден, като външен изпълнител, доколкото вътрешен е нямало на разположение. Установено е също така, че най-вече поради грешката в техническата спецификация, довела да положението бусовете да не могат да се оборудват, се стигнало и до това, те да не се използват пълноценно по предназначението си, а само като транспорт на проби до стационарна лаборатория. Не може да бъде отправен упрек към подс. З., че не е разположил лабораторията в транспортните средства, тъй като по начало тя не позволява това. Разполагането й в частна структура, не е за да се облагодетелства само тя, а и за да се гарантират нужди и интереси на самата ИАРА. Това е било обезпечено именно със сключването на процесните договори. Поради изложените съображения е точен и извода, че този въпрос не е основният довел до връщане на средствата. Разполагането на лабораторията в външен на ИАРА институт, не противоречи пряко на целта да се укрепи административния й капацитет, доколкото е нейна собственост и доброто й функциониране би било предмет на регулиране със съответен договор. Освен това, е следвало да бъде само временно състояние, временен компромис, до буквалното разполагане в рамките на МЗХ, а именно ИРА – Варна. Защо не е било предприето нищо за преодоляване на това е страничен въпрос, извън обвинението. Според ЕК, основната причина за връщане на заплатените средства, е непостигане целите на проекта, неизползването по предназначение, неадекватното натоварване. Тезата на обвинението не е свързана с безполезността на изследванията и лошата дейност по същество с апаратурата, а само с нейното пренасочване към трето лице. Както е отбелязано в биологично – техническата експертиза, качеството и нуждата на изследванията, също са били компрометирани, доколкото нямат пряка връзка с истинското укрепване на биоразнообразието и развитие на аквакултурите. Ясно е, че простото ДНК изследване и създаване на ДНК банка на риби от развъдници, не е дейност, която би постигнала високи цели и гарантира развитието на рибното стопанство така, че да се запазят местните аквакултури и засили конкурентноспособността. От това следва, както правилно е посочил и въззивният съд, че проявните форми на непостигане целите на проекта са други, а не къде технически се намира базата. Подс. З., като представител на ИАРА, е следвало така да организира дейността на лабораторията, че тя да бъде оптимално натоварена и действително заложените по проекта 6 000 водни басейна да бъдат покрити. Но това е свързано с друго качество на задълженията му – по даване задачи на пряко подчинените му лица, по конкретно формулирани вторични приоритети в изпълнение на тези проекти, създаване на механизъм за контрол и изискване на отчетност, както от подчинението лица, както и от външното за структурата - ИМБ – БАН, а впоследствие – [фирма]. Такива обаче, не са залегнали в обвинението и излизат извън неговия обхват, поради което тези въпроси не следва да бъдат обсъждани, от гледна точка на наказателната му отговорност. Точни са изводите, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. Както е формулирано обвинението, се изисква форма на вината – умисъл, т.е. подс. З., съзнателно сключвайки договорите, е предвиждал настъпването на вредните последици, като ги е искал или допускал. Следва да се отбележи, че тяхното сключване, само по себе си не може да доведи до предвиждането на сигурната последица – искане от ЕК за репариране на стойността. Причините са били комплексни и са стояли в действията на лицата отговорни за изготвянето на техническата спесификация, наложили извеждането на оборудването извън структурите на МЗХ, до действия на лицата, които независимо от сгрешената спецификация са го приели, до бездействие на лицата да ремонтират и сертифицират лабораторията във Варна, до липсата на конкретен план – стратегия за пълноценно натоварване на оборудването, както и в последствие до действията на лицата отговорни за докладване пред контролните органи на ЕК. Законосъобразен е извода, че липсата на положения, които да говорят за неизбежното настъпване на последицата – ЕК да поиска обратното заплащане на средствата, води и до несъставомерност от субективна страна. В заключение може да се обобщи, че въззивният съд е имал основания да потвърди присъдата по делото, тъй като е изхождал от трайно установените принципи в демократичните наказателно-правни системи, а именно възложената върху прокуратурата тежест да докаже внесеното в съда обвинение, при спазване на правилата на справедлив процес и високите изисквания на закона, за постановяване на осъдителна присъда, само при доказване на обвинението по несъмнен начин. По жалбата: С оглед на изложеното по-горе в настоящите мотиви, за липса на вредоносно деяние от подс. З., респективно за липса на пряка причинно-следствена връзка с вредите, липсва деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което са налице основания за отхвърляне на предявения граждански иск. В тази връзка, настоящата инстанция, че предявеният граждански иск от Министъра на финансите, законосъобразно е бил отхвърлен, като неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94/17.03.2014 г., постановено по внохд № 1076/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: