2 Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 03.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1385/2013 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК. Образувано е по молба на Х. Г. Л., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №13 от 16.01.2012 г. по гр. дело №1205/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1618 от 26.09.2011 г. по гр. дело №2281/2011 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение молителят, като баща и законен представител на Х. Х. Л., както и Д. Е. Т. и Б. Г. Г. са осъдени солидарно да заплатят на Й. Н. М. и С. Й. Д. съответно 4 000 лв. и 1 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от причинени телесни повреди. Ответникът Д. Е. Т. оспорва молбата. Ответниците Б. Г. Г., Й. Н. М. и С. Й. Д. не са заявили становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят сочи, че е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1, т.3 ГПК, защото влязлото в сила решение е основано на определение № 16 от 17.01.2011 г. по нохд № 88/2011 г. на Русенски районен съд за одобряване на споразумението, с което Х. Х. Л. се е признал за виновен в извършването на престъпленията – причиняване на телесни повреди на Й. Н. М. и С. Й. Д.. С решение №410 от 16.10.2012 г. по дело №1309/2012 г. на Върховния касационен съд определението впоследствие е било отменено и производството по нохд № 88/2011 год. на Русенски районен съд е било възобновено. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая обаче влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е основано не само на на определение № 16 от 17.01.2011 г. по нохд № 88/2011 г. на Русенски районен съд за одобряване на споразумението, но и на извънсъдебното признание на сина на молителя на фактите за причинените вреди. Ето защо определението няма самостоятелно значение за установяване основанието на предявените искове за обезщетения за вреди. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. Л., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №13 от 16.01.2012 г. по гр. дело №1205/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1618 от 26.09.2011 г. по гр. дело №2281/2011 г. на Русенския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.