Р Е Ш Е Н И Е №197 гр. София, 19 октомври 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петър Долапчиев , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 928 по описа за 2015г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице В. Й. Д. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 30205 /2013г., по описа на Монтански районен съд, по което е постановена осъдителна присъда от 09.10.2013г. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден по правилата на чл.269, ал.3 от НПК, като на 12.07.2016г. бил узнал за влизането и в сила от свой защитник. Прави се позоваване на неправилна присъда, по която е нарушен материалния закон, допуснато е съществено процесуално нарушение и явна несправедливост. Твърди се, че не била дадена възможност на дееца да участва в съдебното производство. Искането му било направено в срок, настоява се за постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на Монтански РС. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че можело да се обсъждат само основания по чл.423 от НПК, но не и такива по чл.422 от НПК. Прокурорът посочва, че на 26.04.2013г. осъденото лице е било привлечено в качеството на обвиняем за деяние по чл.216 от НК и му е определена мярка за неотклонение „Подписка“. Несъобразяването с тази мярка за неотклонение е довело до провеждането на задочно производство. Прокурорът твърди, че по отношение на въведените основания по чл.422,ал.1 т.5 от НПК е компетентен да се произнесе Софийски апелативен съд. В този случай не било допустимо възобновяването. Осъденото лице Д. се явява лично, представлява се от упълномощен н защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Процесът бил воден задочно, деецът не бил уведомен и не бил присъствал на съдебните заседания по делото. Присъдата била постановена 4 години след началото на съдебната фаза на процеса. Алтернативно пледира да се възприемат основания за възобновяване по чл.422 от НПК, предвид допуснато съществено процесуално нарушение, поради неясно обвинение, като не било посочено техническото средство за извършване на кражбата. Осъденото лице иска да му се преразгледа делото, като твърди, че единственият път, когато бил призован, това се случило на досъдебното производство, след което не бил търсен. При последната си дума моли да се уважи искането му за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. По отношение на осъденото лице е предявено обвинение за извършени две престъпления от общ характер на 26.04.2013г. – по чл.216, ал.1,пр.1-во и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро вр.чл.194, ал.1 от НК. На този ден е проведен и разпит на лицето, а на 09.05.2013г. е проведена и очна ставка със св.К. Д.- л.104,105 от досъдебното производство. С Предявяването на обвинението е взета и мярка за неотклонение „Подписка“, с която деецът се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На 10.07.2013г. прокурорът е внесъл обвинителен акт по тези обвинения, като лицето е търсено многократно, не е намерено на известните по делото адреси, като от полицейските служители се е установило напускане на страната и установяване във Федерална Република Германия, макар и да е нямало регистрирано напускане на страната. На делото в съдебната фаза е даден ход на 29.08.2013г., като е приключило на 09.10.2013г. с постановената присъда. С него осъденото лице е било признато за виновно в извършване на престъпленията в които е обвинено и му било наложено наказание от по 1 година за всяко едно от двете деяния, като по реда на чл.23 от НК е определено едно общо наказание от 1 година лишаване от свобода, което е постановено по реда на чл.66 от НК да се отложи за срок от 3 години. Присъдени са и разноски. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]““, ет., ап., където той не е намерен. При разглеждане на делото са били налице всички предпоставки по чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Процесуалното поведение на осъденото лице следва да се възприеме като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото укриване е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Изтъкваните доводи за отдалеченост на присъдата от началото на съдебното производство, освен че не съответстват на обективно установеното по делото, са несъстоятелни и неотносими към неговите лични процесуални задължения, не представляват извинително обстоятелство и поради това следва да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Искането за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наложеното наказание се разглежда по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.421, ал.1, т.5 от НПК, не е подсъдно на касационната инстанция и не следва да бъде обсъждано. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице В. Й. Д. за възобновяване на НОХД № 30205/2013г. по описа на Монтански районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове