Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 30.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:


Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4801/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 227 от 15.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 173, постановено на 02.08.2019 г. по в. гр. д. № 234/2019 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Р. К. А. искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост в полза на ищците на основание наследствено правоприемство от К. С. С. и придобивна давност върху следния неурегулиран поземлен имот /нива/ от 0,914 дка, находящ се в землището на [населено място], Л. област, местността „К.“, съставляваща имот № * по картата на землището, при описани граници, при следните права: 6/10 ид. ч. за ищцата Е. А. С. и по 1/10 ид. за всеки от останалите ищци. Касаторите –искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата по касация Р. К. А. в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния начин: длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани.
На така поставения процесуалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:
Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В цитирания смисъл са решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на четвърто г. о., решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на второ г. о., решение № 138 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на четвърто г. о., решение № 170 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на трето г. о., решение № 111 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г. на трето г. о., решение № 72 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 290/2016 г. на второ г. о. и решение № 248 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на четвърто г. о.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:
Предявените пред районния съд установителни искове за собственост срещу ответницата са за установяване правото на собственост в полза на ищците в посочения обем върху имот № * по картата на землището на населеното място, като на собственици на основание наследствено правоприемство от К. /М./ С. С., починал през 2001 г. и давностно владение, упражнявано от наследодателя и неговата съпруга Е. С. от 1991 г. до 2001 г., продължено след неговата смърт от всички ищци. Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 176/22.03.2018 г., с който правото й на собственост е било признато върху целия имот. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ изключителното право в полза на ответницата, в частта над притежаваната от нея 1/10 идеална част. Страните са наследници по закон на К. С., като ищцата Е. С. е негова преживяла съпруга, а останалите ищци и ответницата – деца. Исковата молба е предявена на 02.07.2018 г.
Ответницата е оспорвала исковете с твърдението, че процесният имот няма наследствен характер. През 1997 г. тя е построила в имота барака и от този момент е започнала да упражнява фактическа власт върху него. През 2001 г. е построила и жилищна сграда, като в този период от време е владяла същия. След смъртта на баща си е допуснала майка й да живее в построената от него приживе барака, находяща се също в описания имот.
Във въззивното решение е прието на първо място, че заявените придобивни основания са наследствено правоприемство от общия наследодател и изтекла в негова полза придобивна давност. Процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, с оглед и на изложеното в исковата молба твърдение, че е бил заявен за възстановяване от наследниците на А. С.. Неправилно е заключението на районния съд, че имотът не е подлежал на възстановяване по този ред. Изложени са съображения, че решението от 1993 г. не е породило конститутивно действие, тъй като в него имотът не е индивидуализиран. За същия е постановен влязъл в сила отказ за възстановяване, поради което наследодателят не може да се легитимира като негов собственик. По отношение на процесния имот е била приложима нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, с оглед на което придобивна давност е могла да тече от 22.11.1997 г. От този момент до смъртта на наследодателя през 2001 г. не е изтекъл изискуемия се давностен срок. Направен е извод, че в полза на ищците не е осъществен фактическият състав на придобивната давност.
По касационната жалба:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
С исковата молба е представено решение № 85/23.04.1993 г. на Поземлена комисия – с. Гложене, община Тетевен, което не се съдържа в изисканата от административния орган преписка, за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. А. С. /баща на К. С./ върху „земя от 1 дка в м. „К.“. Установява се от решение от 26.05.1994 г., приложено към административната преписка, че е постановен влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността върху описания по-горе имот. С писмена декларация от 11.01.1995 г. М. С. /брат на К. С./ е „подарил“ на своя брат притежаваната от него идеална част от нива в м. „Л.“, от 600 кв. м., при граници: изток – дере, юг – А. А., запад – път за „Ч.“. Описаният имот е идентичен с процесния. Първоначално имотът е бил записан като земя по чл.19 ЗСПЗЗ /скица от 28.02.2018 г./, но впоследствие е отразена допусната грешка при регистрирането му като общинска собственост /писмо от 30.04.2018 г. на община Тетевен/.
На 22.03.2018 г. в полза на ответницата е издаден констативен нотариален акт № 176 въз основа на обстоятелствена проверка, с който е удостоверено правото й на собственост върху целия процесен имот.
Въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на ангажираните от ищците – касатори свидетели /св. Д., И. И., С., М. и А./, се установява, че процесният имот е останал в наследство от бащата на К. С., като общият на страните наследодател го е заявил за възстановяване пред органа по земеделска реституция /заявление вх. № 85 от 03.02.1992 г./, в качеството си на наследник на А. С..
Според свидетеля Д. ищцата Е. С. е живяла в имота в м. „К.“; там е живял и К. С. /от 90-91 г./, който е оградил имота и си е направил колиба за живеене, която е снабдил с ток и вода/. Заедно със зет си М. /съпруг на ищцата Т. С./, който му е помагал. Свидетелят сочи, че „в този имот е живял К. и там е погребан“. След като Р. А. се е развела, също е отишла да живее там. Първоначално е построила барака, а след смъртта на баща си – и жилищна сграда. След смъртта на съпруга си Е. С. се е преместила да живее постоянно в имота /„и до ден днешен там си живее“; обработва земята/. Свидетелката С. сочи, че тя е посещавала имота заедно с всички деца, а и сега „всички си имат лехички“. Свидетелят И. /първи братовчед на К. С./ възпроизвежда в показанията си факта, че имотът е бил на А. С. /получен в зестра от съпругата му и внесен в стопанството/. Родителите на ответницата са й разрешили да си построи къща. Виждал е в имота и другите деца. Според свидетеля М. /кмет/ всички заедно са работили имота.
От показанията на Л. /живее на семейни начала с Р. А./ е видно, че тя се е настанила в имота през 1997 г. Това обстоятелство се възпроизвежда и в показанията на свидетелите В. и П., които сочат, че тогава бащата е живял сам. Съпругата Е. С. е заживяла в имота от 2001 г. Претенции от ищците са били заявени след снабдяването с нотариален акт от ответницата. Според свидетелката П. преди образуване на ТКЗС имотът е принадлежал на И. И. /чиито наследници са св. И. и М. И./. Свидетелят М. И. сочи, че първоначално К. С. е поискал разрешение да си направи колиба, а след това и ответницата. Майката е започнала да живее в имота след смъртта на съпруга си. Р. А. е позволила на майка си да живее в него след смъртта на бащата /св. А./.
Въз основа на така обсъдените писмени и гласни доказателства, може да се направи заключение, че от 1991 г. ищцата Е. С. и наследодателят на страните К. С. са започнали да упражняват фактическа власт върху процесния имот, която в нито един момент не е била прекъсната. Същата е била продължена и след смъртта на наследодателя от всички ищци. За обосноваване на този извод съдът кредитира показанията на свидетелите Д., И. И., С., М. и А., които са обективни и кореспондират на писмените доказателства относно наследствения характер на имота. Владението им е било явно, постоянно и спокойно, като с изтичането на необходимия давностен срок е довело до придобиване на процесния имот по давност. С оглед момента, в който юридически се е осъществил фактическият състав на придобивното основание, е възникнала съпружеска имуществена общност. Според ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. на ОСГК, при придобивната давност действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на владелеца или неговите наследници. В обобщение следва да се приеме, че на основание изтеклата по време на брака придобивна давност и наследствено правоприемство ищцата Е. С. притежава 6/10 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот, а останалите ищци /низходящи/ - по 1/10 ид. ч. Неоснователно е възражението на ответницата, че не е било необходимо да отблъсква фактическата власт на ищците, тъй като имотът не е имал наследствен характер, а е принадлежал на трети лица. Няма данни за възстановяване на собствеността в тяхна полза, съответно за приложение на нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение началния момент, от който е могла да започне да тече придобивната давност за родителите й. Оборена е доказателствената сила на нотариален акт № 176/2018 г., с който е удостоверено правото на собственост на ответницата върху притежаваните от ищците общо 9/10 ид. ч. от процесния имот. Основателно е искането за отмяна на цитирания нотариален акт, с който Р. А. е призната за собственик на целия имот на основание придобивна давност. С оглед разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК като последица от уважаването на установителните искове за собственост следва да се отмени констативния нотариален акт за разликата над притежаваната от ответницата 1/10 ид. ч., надхвърляща правата й.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което се уважат предявените установителни искове за собственост. На основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен нотариален акт № 176/22.03.2018 г., в частта над притежаваната от ответницата 1/10 ид. ч. от процесния имот.
С оглед изхода на делото в полза на касаторите трябва да се присъдят направените по делото разноски, които за всички инстанции възлизат на сумата 2 575 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които сумата 450 лв. в първоинстанционното производство, сумата 800 лв. за въззивното и сумата 1 325 лв. за касационното производство/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 173, постановено на 02.08.2019 г. по в. гр. д. № 234/2019 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. А. С., Т. К. С., М. К. С. и А. К. С. срещу Р. К. А. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от К. С. С. и придобивна давност на следния неурегулиран поземлен имот /нива/ от 0,914 дка, находящ се в землището на [населено място], Л. област, местността „К.“, съставляваща имот № * по картата на землището, при граници: имот № *-наследници на М. А., имот № *-полски път на община Тетевен и имот № *-дере, при следните права: 6/10 ид. ч. за Е. А. С. и по 1/10 ид. ч. за Т. К. С., М. К. С. и А. К. С..
На основание чл.537, ал.2 ГПК отменя нотариален акт № 176, т.1, рег. № 815, н. д. № 101/22.03.2018 г. на нотариус Р. В., с рег. № * на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Тетевен, в частта, с която са удостоверени правата на Р. К. А. за разликата над притежаваната от нея 1/10 ид. ч. от имот № * по картата на землището на [населено място], Л. област.
Осъжда Р. К. А. от [населено място], [улица], да заплати на Е. А. С., Т. К. С., М. К. С. и А. К. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 207, сумата 2 575 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и пет лева/ - разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: