Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 24.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1055 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на София Н. П. и К. С. Л. за отмяна на влязлото в сила решение №63 от 13.01.11г. по гр.д.№2962/10г. на Пловдивския окръжен съд, с което са изнесени на публична продан допуснатите до делба три самостоятелни жилища в двуетажната жилищна сграда на [улица], [населено място]. Молбата за отмяна се основава на твърдението, че след влизане в сила на решението по извършване на делбата молителките са предприели действия по одобряването на архитектурния проект, който предвижда възможност за обособяване на седем самостоятелни жилища от допуснатия до делба имот. Според молителките, това обстоятелство е от значение за начина на извършване на делбата и за избягването на публичната продан като нежелано средство за ликвидиране на съсобствеността. Освен това молителките считат, че след като само те са съсобственици на едно от самостоятелните жилища на първия етаж на сградата и не са искали делбата му, то не е следвало да бъде изнасяно на публична продан. Ответниците в производството В. И. Ч., Н. П. Ч., Ц. С. В. и С. Й. Л. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид такива писмени доказателства, които са съществували при висящността на делото по същество, но не са били известни на страната, или ако са били известни, тя не е могла да се снабди с тях, въпреки положената грижа. Настоящият случай не е такъв. Инвестиционният проект, на който се позовават молителките, е съществувал при разглеждане на делото за делба във втората му фаза и е представен пред въззивната инстанция. Той е изготвен във връзка с водени преговори за спогодба и възлагане на новообособените обекти в съсобственост на различни групи съделители. Такава спогодба обаче страните не са постигнали, още повече, че до делба са допуснати три отделни жилища с различни съсобственици и при различни квоти. Новото, на което се позовават молителките, е заверката на инвестиционния проект от главния архитект на общината, която е направена през 2012г., след влизане в сила на атакуваното решение по извършване на делбата. Доколкото се касае за обстоятелство, възникнало след влизане в сила на решението, то не е новооткрито по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на това решение. Няма пречка, ако всички страни по делото пожелаят това, да уредят за в бъдеще отношенията си чрез доброволна делба, а не чрез привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение, с което имотите са изнесени на публична продан. Не следва да се разглежда в настоящото производство оплакването на молителките, че е изнесено на публична продан тяхното жилище, въпреки че те не са искали делбата му. Това оплакване те е следвало да направят при висящността на делото, като обжалват въззивното решение, с което жилището е допуснато до делба. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. От тях двете зависи дали да искат привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение по извършване на делбата на това жилище, или да откажат да сторят това. Другите съделители нямат дял в този имот и не могат да искат изнасянето му на публична продан от съдия изпълнител. Следва да се има предвид и това, че макар да са квалифицирали оплакването си като молба по чл.247, ал.1 ГПК, в действителност молителките не са посочили обстоятелства, сочещи на несъответствие между мотивите и диспозитива на решението по допускане на делбата на това жилище и затова не може да се приеме, че съдът е сезиран с молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Компетентен да се произнесе по такава молба би бил съдът, постановил решението, за което се твърди да е сгрешено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на София Н. П. и К. С. Л. за отмяна на влязлото в сила решение №63 от 13.01.11г. по гр.д.№2962/10г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.