Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N  352   София , 13.07.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април…………......... две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря  Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 618/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. И. Б. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. С от АК-Шумен, срещу решение № 215 от 22.12.2008г. по гр.д. № 464/2008г на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение от 28.07.08г. по т.д. № 926/2005г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу “Л” А. , гр. Ш., за заплащане на сумата 36 378 лева, съставляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот за времето от 1.03.2002г.-20.09.2005г върху застроената част от имота и за времето от 22.12.2001г. до 20.09.2005г. върху незастроената част, ведно със законната лихва – иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Касаторът развива доводи в подкрепа на становището си, че исковите молби по предходни дела между страните съставляват писмени предизвестия по смисъла на закона и са достатъчни за уважаване на иска, както и че при ползването на имота за производство на стоки, не е необходима покана. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът “Л” А. , гр. Ш., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника му – адв. Н. Претендира разноски. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 821 от 10.07.2009г. по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с преценката дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана. Вторият въпрос е дали исковата молба между същите страни, за същия имот, макар и на друго основание /чл.59 ЗЗД/, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл.31, ал.2 ЗС, а третият – за правното основание на иска с оглед данните, че имотът се ползва за производствени нужди, а не лично от някой от съсобствениците, в какъвто случай за уважаването му не е необходима покана. За да постанови решение в посочения смисъл съставът на Варненския апелативен съд е приел, че ищецът е собственик на 1/43,8 идеални части от парцела, и 1/12,5 идеални части от сградите в него, подробно описани в исковата молба, а ответникът е собственик на останалите части от него. Приел е за безспорно също така, че целият имот се ползва от ответника, като между страните няма установени облигационни отношения във връзка с ползването. Претенцията е отхвърлена, защото ищецът не е представил покана, която да удовлетворява изискванията на чл.31, ал.2 ЗС, на каквото основание е разгледан искът. Съдът е посочил, че исковата молба по предходно дело не представлява поискване по смисъла на текста, тъй като касае друг процесен период във времево отношение, от съдържанието й не може да се направи извод, че се претендира обезщетение и за бъдещи периоди, както и защото има друго правно основание – чл.59 ЗЗД. На поставените в изложението въпроси следва да се отговори, че писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се иска /претендира/ заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето до настъпване на правопогасяващ факт. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт – най- често в искова молба за същото обезщетение. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т.е. от твърдяното спорно материално право /П №2/77г. ПлВС/. За отговора на въпросите съдът съобрази както предходна практика на ВКС /р. №696/26.09.2009г. по гр.д. № 1685/2008г. на ВКС, I г.о./, така и задължителна практика по чл.290 ГПК /р. № 466/21.05.2010г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, I г.о./, която споделя изцяло. Касационната жалба е неоснователна в частта, с която се излагат съображения за неправилност на въззивното решение поради наличието на редовно писмено поискване. Действително касаторът е водил дела за обезщетение, поради неоснователно ползване на имота от ответника, но тези искове са основани и уважени по чл.59 ЗЗД, тъй като по това време ответникът не е бил собственик /съсобственик на имота/. Съсобствеността е възникнала по-късно на различни основания /покупко-продажба на сградите и регулация на терена/, а за уважаване на иск по чл.31, ал.2 КТ е необходима писмена покана, която може да се замести от искова молба, стига в нея да се съдържат обстоятелства и искане за заплащане на обезщетение, което произтича от лично ползване на имота от съсобственик. В случая исковата молба по предходното дело се основава на друга фактическа обстановка, установена в хода на делото и послужила за основание за частично уважаване на иска по чл.59 ЗЗД за времето до възникването на съсобствеността. За останалия исков период /до 25.06.2003г./ е постановено влязло в сила решение, с което са отречени правата на касатора по чл.31, ал.2 ЗС и искът е отхвърлен по съображения за липса на писмено поискване, които са идентични с тези по настоящото дело. Следователно исковата молба по предходното делото няма характер на едностранно волеизявление, което по своето съдържание е покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Настоящата искова молба също не може да служи за покана, тъй като се отнася за период преди завеждането на иска, а поканата действа само занапред. Неоснователно е и второто оплакване в жалбата. Съдът не е разгледал иска на непредявено основание и правилно го е квалифицирал по чл.31, ал.2 ЗС /каквато квалификация му е дал и самият касатор/, щом в исковата молба се твърди и в хода на делото се установява, че имотът се ползва лично от съсобственика съобразно предназначението му. Ищецът е заявил, че претендира обезщетение за това, че е бил лишен от възможност да ползва съсобствената част от имота си, тъй като той се стопанисва изцяло от друг съсобственик, но не и за естествените и граждански плодове, които той дава. В този смисъл са дадените отговори по същия въпрос в решения на ВКС по предходното дело между страните. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на ТРЕТО гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 22.12.2008г. по гр.д. № 464/2008г на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА В. И. Б. от гр. Ш. на “Л” А. , гр. Ш. разноските за това производство в размер на 1600 лева /хиляда и шестотин лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.