Р Е Ш Е Н И Е N 328/2015 София, 14.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември.......................... две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. ИВАНОВА..............….….................................................... в присъствието на прокурора .............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................ гр.дело N 4325/2013 година. Производство по чл.290 ГПК. П. Г. П. от София е подал касационна жалба срещу решение № 957 от 12.12.2013 г. по гр.д. N 15684/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2012 г. по гр.д. № 26017/2012 г. на районен съд – София, 69 състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, София, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт” – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е „неправилно, незаконосъобразно и необосновано”. В хода на делото е постъпила и писмена защита с вх. № 13418 от 11.12.2015 г. Ответникът Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Обжалването е допуснато поради следното: В изложението към касационната жалба П. Г. П. е поставил на разглеждане въпрос, определен от него като процесуалноправен, свързан със срока за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Застъпил е становището, че спрямо този самостоятелен иск се прилага общият тригодишен давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ, а не двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно КТ, както е приел въззивният съд. Поставеният въпрос е настоявал да се разгледа във връзка с допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като представил копия от решения № 518 от 20.07.1998 г. по гр.д. № 354/1998 г. на ІІІ г.о. и № 529 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 4260/2008 г. на ІІ г.о., последното постановено по реда на чл.290 ГПК, които са в подкрепа на становището му. Същевременно задължителна практика на ВКС по този въпрос, но в обратен смисъл, е посочена във въззивното решение, което е съобразено с нея – р. по чл.290 ГПК № 292 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1282/2009 г., ІV г.о. Питането е било обуславящо за изхода на делото, което е наложило на основание чл.292 ГПК то да бъде спряно, а въпросът отнесен до Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС, което да отстрани констатираното противоречие чрез постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Какъв е давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа – 2-месечен по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно КТ или общият 3-годишен по чл.358, ал.1, т.3 КТ”. Постановено е определение № 1265 от 17.12.2013 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и е сезирано Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС. Образувано е тълкувателно дело № 1/2014 г., по което Върховният касационен съд се е произнесъл с Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. С него е прието, че давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ е 2-месечен по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно от КТ. Отговорът на поставения въпрос обуславя извод, че решението на въззивния съд е правилно. С него е прието, че е приложима двумесечната давност по чл.358, ал.1, т.2 КТ, като съдът е аргументирал становището си с характера на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ – иск за защита срещу незаконно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение. На това основание е отхвърлен иска на касатора за възстановяване на предишната работа. Решението на ОСГК по повдигнатия въпрос е задължително за настоящия състав, който го споделя изцяло. Поради това следва да се остави без уважение касационната жалба, а въззивното решение – в сила. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение решение № 957 от 12.12.2013 г. по гр.д. N 15684/2012 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА П. Г. П. от София ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура”, София, разноски за това производство в размер на 310 лева /триста и десет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.