Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                           № 958                                               гр.София, 15.12.2009 г.                                                                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                              ЧЛЕНОВЕ:                                      МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2246 по описа за 2008 г. на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. М. и Й. П. М. срещу решение № 13 от 05.02.2008 г. по в.гр.д. № 536 от 2007 г. на Б. окръжен съд, с която е отменено решение № 96 от 09.01.2007 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Б. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касаторите против М. С. М. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на касаторите П. С. М. /Мулов/ е бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС на основание давностно владение и делба на нива с площ от 4 дка в землището на с. П., м.”П” при съседи: Димитър С. , З. Л. , Й. В. , Б. М. и М. К. Н. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че необоснован бил изводът на съда, че към момента на внасяне на процесния имот в ТКЗС по отношение на наследодателя на касаторите П. М. не бил изтекъл предвидения в закона давностен срок за придобиването му по давност. В конкретния случай била налице неформална делба /дарение/ на имотите на бащата на наследодателя на касаторите П. М. и ответника М, при която притежаваната от С. М. нива била разделена между тримата му сина П. , Д. и Б. Касаторите твърдят, че от момента на тази делба- 1942 г. Петър М. е установил владение върху процесния имот и го е владял непрекъснато до внасянето му в ТКЗС, като е присъединил към владението си и владението на баща си съгласно чл.82 от ЗС. Неправилно съдът приел, че в този случай не можело да се извърши присъединяване на владението. Неправилно била приложена и нормата на пар.4 от ПП на ЗС. Съдът допуснал процесуално нарушение като не взел предвид направеното от ответника признание, че процесният имот бил даден от бащата С. М. на наследодателя на ищците П. Съдът не се бил произнесъл и по евентуалното искане на касаторите да се определи наследствения им дял от процесната нива. Не на последно място касаторите твърдят, че въззивният съд възприел неправилно установената по делото фактическа обстановка и заключенията на експертизите. В срока по чл.287, ал.1 от ГПК ответникът по жалбата М. С. М. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и недопустима и моли решението на Б. окръжен съд да бъде оставено в сила, като ву се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. С определение № 358 от 24.09.2008 г. по настоящото дело ВКС, Второ г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд по касационната жалба на С. П. М. и Й. Пeтров М. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като е приел, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ще е произнасянето на ВКС по следния въпрос: дали чл.82 от ЗС намира приложение при извършена приживна делба и по-конкретно, дали при неформална делба на имоти, извършена приживе на общия на страните наследодател, наследникът, в чийто дял се е паднал определен имот, може да се позове на присъединяване на владението от общия наследодател.   Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения съществен материалноправен въпрос счита следното: Съгласно чл.82 от Закона за собствеността, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Следователно, за да е допустимо присъединяване на владението, следва да е налице правоприемство между предишния и настоящия владелец на имота. Това правоприемство може да е универсално /например при наследяване/ или частно /например в случаите на продажба, дарение на имота или други деривативни способи за придобиване на собствеността/. Във втория случай, за да може частният правоприемник да присъедини владението на праводателя си, самото правоприемство следва да е действително /тоест, договорът за прехвърляне на имота следва да е действителен, включително и да е сключен в предвидената в закона форма за действителност на договора/. При неформална приживна делба на наследствени недвижими имоти, не е налице частно правоприемство, тъй като делбата е нищожна поради неспазване на предвидената в закона форма за действителност на делба на недвижими имоти. В този случай между наследникът, в чийто дял е попаднал един имот при тази неформална делба и общият наследодател на съделителите, е налице универсално правоприемство, при което наследникът придобива от наследодателя си владението само на придобитата от него по наследство идеална част от имота. Останалата идеална част от този имот, дори и фактически да се държи само от един от наследниците, е във владение на останалите наследници на общия наследодател до момента, в който наследникът, който упражнява фактическа власт върху имота, не отблъсне владението на останалите наследници. От момента на неформалната делба на имотите на общия наследодател, всеки от наследниците започва да упражнява фактическа власт върху имота, който му се е паднал при делбата, с намерение да свои този имот, тоест установява владение върху целия имот. Наследникът, който упражнява фактическа власт върху имот, който е попаднал в негов дял при приживна неформална делба на имотите на общия наследодател, може да присъедини към своето владение владението на общия наследодател не върху целия имот, а върху онази идеална част от него, която съответства на наследствения дял на този наследник от наследството на общия на страните наследодател. Съответно, този наследник може да придобие по давност при условията на чл.82 от ЗС /чрез присъединяване на владението на праводателя си/ само онази част от наследствения имот, която съответства на наследствения му дял. За останалата идеална част от имота наследникът е осъществявал владение само в периода след приживната делба и не може да присъедини към своето владение срока на владение на общия си наследодател. С оглед на горепосоченото разрешение на поставения съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.82 от ЗС, настоящият състав на ВКС счита касационната жалба за неоснователна. Правилно е прието от състава на въззивния съд, че ищците не са доказали, че наследодателят им П. М. е бил собственик на процесните земеделски земи към датата на внасянето им в ТКЗС: Дори и да се приеме за установено, че през 1942 г., както твърдят ищците, е била извършена неформална делба на имотите на С. М. /баща на П. М. и на ответника М/ и от този момент П. М. е започнал да владее процесния имот само за себе си, до 1956 г. /когато имотът е бил внесен в ТКЗС/ не е изминал необходимия съгласно пар.4 от ПП на ЗС срок за придобиването на имота по давност. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът неправилно приложил разпоредбата на пар.4 от ПП на ЗС. В случая на установено владение в периода от 1942 г. до 1956 г. /владение, установено при действието на чл.34 от отменения Закон за давността, който изисква за придобиването на имот по давност 20 години недобросъвестно владение, и завършило при действието на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, който изисква за придобиването по давност 10 години недобросъвестно владение/, е приложа разпоредбата на пар.4 от ПП на ЗС. Съгласно нея, в този случай имотът може да бъде придобит по давност, ако е владян недобросъвестно в продължение на 10 години, като трайната съдебна практика е дала тълкуване на тази разпоредба, че тези 10 години се считат не от установяване на владението, а от влизане в сила на ЗС през 1951 г. Настоящият състав на ВКС счита това тълкуване на закона за правилно, тъй като то съответства на действителната воля на законодателя, която е била предвиденият в чл.79 от ЗС по-кратък срок за придобиване по давност на недвижим имот да се приложи и за имоти, владението върху които е установено преди влизане в сила на ЗС. Промяната на обществено-икономическите условия и предвидената в ЗСПЗЗ реституция на земеделските земи не налага промяна в тълкуването на разпоредбата на пар.4 от ПП на ЗС, тъй като тълкуването следва да се извършва с оглед действителната воля на законодателя при приемането на съответната законова разпоредба, а не с оглед настъпили след този момент изменения в обществено-икономическите условия, които нямат отношение към въпроса за срока на придобивната давност. Правилно с оглед на гореизложеното, въззивният съд е приел, че за да може да бъде придобит по давност процесният имот, наследателят на ищците П е следвало да осъществява владение върху него до 1961 г. /10 години след влизане в сила на ЗС от 1951 г./. Тъй като в случая към момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1956 г. този 10-годишен срок не е изтекъл и както бе изложено по-горе П. М. е можел по реда на чл.82 от ЗС да присъедини към собственото си владение владението на наследодателя си С. М. само върху тази идеална част от имота, която съответства на неговия наследствен дял, правилно е прието, че П. М. не е бил изключителен собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС на основание давностно владение, а към този момент е придобил по давност само такава идеална част от имота, която съответства на наследствения му дял от наследството на баща му С. М. Предвид на всичко гореизложено, обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати и твърдените от касаторите процесуални нарушения. Въззивният съд е зачел направеното от ответника М признание по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че процесният имот е бил даден от бащата С. М. на наследодателя на ищците П. С оглед на това признание съдът е приел, че действително С. М. е извършил приживна неформална делба на имотите си между тримата си синове П. , М. и Б. още преди внасяне на имота в ТКЗС, но е отхвърлил иска, защото е приел, че тази делба не може да е основание за установяване на добросъвестно владение върху имота, че от извършването на тази делба до внасяне на имота в ТКЗС не е изтекъл необходимия по закон срок за придобиване на недвижим имот по давност при недобросъвестно владение и че при изчисляване на този срок П. М. не може да присъедини към собственото си владение владението на общия наследодател върху имота. Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че съдът не се е произнесъл и по евентуалното искане на ищците да се определи наследствения им дял от процесната нива. Обстоятелството, кой от собствениците на един имот или кой от наследниците на собственика на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, какъв наследствен дял притежава, не е предмет на установяване в производството по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По този иск съдът следва да установи само дали наследодателят на ищците е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС и то на основанието, на което ищците твърдят, че е придобита собствеността. В случая ищците са твърдяли, че наследодателят им П. М. е бил изключителен собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС на основание делба и давностно владение, а по делото се е установило, че той не е бил изключителен собственик на имота на тези основания, а е бил съсобственик на този имот по наследство от починалия му през 1952 г. баща С. С оглед на тези данни правилно съдът е отхвърлил иска за установяване на правото на собственост към 1956 г. на П. М. върху целия имот на основание давностно владение и делба. Гореизложеното налага извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл.293, ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.   Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 05.02.2008 г. по в.гр.д. № 536 от 2007 г. на Б. окръжен съд, с която е отменено решение № 96 от 09.01.2007 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Б. районен съд и по същество е постановено решение за отхвърляне на предявения от С. П. М. и Й. П. М. против М. С. М. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на касаторите П. С. М. /Мулов/ е бил изключителен собственик към момента на внасяне в ТКЗС на основание давностно владение и делба на следния недвижим имот: нива с площ от 4 дка в землището на с. П., м.”П” при съседи: Димитър С. , З. Л. , Й. В. , Б. М. и М. К. Н.   ОСЪЖДА С. П. М. и Й. П. М. и двамата от с. П., община Б. да заплатят на М. С. М. от с. П., община Б. сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.