Ключови фрази
хулигански подбуди * лека телесна повреда * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


Р Е Ш Е Н И Е

№ 423

гр. София 27 октомври 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов
Красимир Харалампиев

при секретар Иванка Илиева и с участието
на прокурора от ВКП Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 406 /2010 г.

Производството по делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимия П. Т. Й., чрез адвокат П. Т. от САК – упълномощен защитник, срещу осъдителната част на въззивна присъда от 03.05.2010 год. по внохд № 220/2010 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с която е отменена присъда от 17.04.2009г. по НОХД № 3664/2008г. на Софийския градски съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият П. Т. Й. е признат за виновен в това,че на 07.08.2006г. около 01,10ч. ,в гр. София, ж.к. „Л.", ул. „Б. Т." пред №18, по хулигански подбуди е причинил на полицейски орган - Б. Г. И., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, чрез нанасяне на удар в дясната ръка в областта на десен бицепс, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 пр. 1-во от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години. По първоначалното обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, алт. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК, подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан. Осъден е да заплати в полза на Б. Г. И. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2006г., до окончателното изплащане на сумата по главницата.
В жалбата се изтъкват касационни основания, както следва: съществени процесуални нарушения, изразени в неправилна проверка и оценка на доказателствата, с недопустимо отдаване превес на значението на доказателствата обосноваващи обвинителната теза; нарушение на материалния закон, поради квалификация на деянието, неподкрепена от доказателствата по делото; не е доказано основанието на гражданския иск ; алтернативно се твърди, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване по обвинението, респ., намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание подс.П. Й. и защитата адвокат Т. се явяват лично и поддържат жалбата с искане за оправдаване по обвинението. Развиват доводи, че леката телесна повреда не е причинена от подсъдимия. С. е следвало да приложи чл.78а НК в хипотезата на доказаност на деянието и отговорността на подсъдимия, каквато не е налице.
Частният обвинител и граждански ищец Б. И. се явява лично и иска оставяне в сила въззивната присъда като правилна. Поддържа приобщеното по делото писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия, изготвено от повереника му- адвокат Ч. Ч., в което се аргументира законосъобразност на присъдата в осъдителните й наказателна и гражданска части и иска оставянето й в сила.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила въззивната присъда в наказателната й част, а в гражданската част присъдата да бъде изменена с намаляване размера на обезщетението , което да се определи по справедливост.
При упражняване правото на последна дума подсъдимият Й. заявява , че е невинен и иска оправдаване по обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните, провери атакувания съдебен акт и прие следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не поради всички от посочените в нея основания и правни доводи.
Оплакването за касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.
В жалбата няма конкретни доводи за нарушаване на правилата за проверка и оценка на доказателствените източници. Общата формулировка за кредитиране на доказателствата, обосноваващи обвинителната теза, е декларативна и не се подкрепя от конкретни доводи, нито след проверката на данните по делото.
Вътрешното си убеждение по фактите С. е изградил върху оценката на всички доказателствени източници, приобщени по делото. С. е приел и кредитирал като безпристрастно и компетентно заключението на назначената от съда повторна, петорна СМЕ , която, наред с показанията на пострадалия свидетел И., както и всички гласни и писмени доказателствени средства, е изяснила механизма на деянието, довело до конкретните медикобиологически признаци на причиненото увреждане, приети от С. като съставомерна последица от деянието на подсъдимия. С. е подходил критично както към обясненията на подс.Й., така и към показанията на свидетеля И., които е кредитирал, след проверката им с всички останали доказателства, поради което е невярно твърдението, че съдът се е позовал само на доказателствата, посочени от публичното и частно обвинение, но не и оправдателните и смекчаващите отговорността доказателства. Анализът на събраните фактически данни за деянието и авторството му от подсъдимия обективират описаното от обвинителния акт поведение на подсъдимия Й. спрямо свидетеля И. на съзнателно нанасяне на удар с лакът върху десния бицепс на подсъдимия, причинило, според изводите на С. лека телесна повреда без разстройство на здравето , а не инкриминираната по обвинението средна телесна повреда. Изводите на съда както по фактите , така и по приложението на закона следват действителния смисъл и логическа връзка на фактите установени от доказателствените източници. Установено е, че деянието е извършено, когато свид.И. се е опитвал да постави белезници на ръцете на подс.Й., който е оказвал съпротива и се е дърпал от ръцете на полицая. Установено е, и не се спори също, че подсъдимият е нарекъл полицаите с ругателни и обидни думи, отказал е да представи документите си за самоличност и не е притежавал такива в момента. Установено е, че при задържането Й. е оказал физическа съпротива, поради което белезниците му са били поставени от свид.И. в условията на употреба на физическа сила, съгласно ЗМВР. С. е кредитирал както обясненията на подсъдимия Й., така и показанията на пострадалия И., относно поведението и на двамата в момента на поставяне белезниците. Не са налице противоречия между тях за обстоятелствата на оказаната съпротива от страна на подсъдимия, начина по който са се намирали двамата, положението на телата и на ръцете им. Не е спорно по делото, че подс.Й. е бил зад гърба на свид.И., в който момент пострадалият се опитал да хване и постави белезниците на поде. Й., но последният се е дърпал. Констатациите за механизма на деянието и неговото авторство са изяснени при съвкупната оценка на показанията на участниците в инцидента и от заключението на съдебномедицинската експертиза- назначена и изслушана на въззивното съдебно следствие. И според показанията на свид.И. и според експертната оценка на действията и движенията, извършени от пострадалия и подсъдимия в момента на поставяне белезниците, е установено, че увреждането на пострадалия И. изразено в разкъсване на сухожилие на двуглавия мускул на десния бицепс е настъпило в резултат на собствените му телодвижения по повод действията му по задържане и поставяне на белезници на подсъдимия. Кредитираното от С. заключение на експертите на повторната петорна СМЕ, подкрепено от обясненията им в с.з. (заявено от експерта М. от името на петорната СМЕ в с.з. на 03.05.10 г. по внохд№220/10г. на С.), категорично изключва разкъсаното сухожилие на десния двуглав мускул на дясната ръка на И. да е било предизвикано от ударът с лакът, нанесен еднократно от подсъдимият Й. в същата област на тялото на пострадалия. Оценката на заключението на повторната петорна СМЕ е съобразена изцяло с показанията на свидетелят И. ( спр. показанията на свид.И. на стр.67 от първоинстанционното производство), който твръди, че Й. му е нанесъл само един удар с лакът в горната част на дясната ръка, от който е изпитал силна болка. Експертизата е категорична, че пострадалият не е получил разкъсването на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка от удара на Й.. Механизмът на телесната повреда на И., окачествена като такава трайно затрудняваща движението на крайника за повече от един месец, е предизвикан в един предходен момент, преди удара му нанесен от подсъдимият с лакът, когато активните действия на полицая са били насочени към физическото залавяне и поставяне на белезници на Й..Изводът е обективиран от установеното, че пострадалият е протегнал дясната си ръка назад, пресягайки се за белезниците си, и при положение на стегнат и опънат мускул, при извиване на китката си, свид.И. е усукал ръката си . В момента, в който тя е била изпъната в лакетната става и едновременно с това е била и завъртяна и дясната му длан и предмишница по посока на часовниковата стрелка, обективно е настъпила -т.н. „супинация"( установено от кредитираната от С., петорна СМЕ).
При тези установени фактически констатации, които ВКС не може да променя, а поради спазване правилата за оценка на доказателствата, те са законосъобразно изведени, изводите на С., според които действията на подсъдимия не са причинили инкриминираната в обвинителния акт - средна телесна повреда, а са предизвикали само болка и поради това - лека телесна повреда, без разстройство на здравето на пострадалия, са правилни.
Инкриминираното поведение на подсъдимия е квалифицирано правилно под признаците на чл.130, ал.2 НК. Хулиганските подбуди на дееца, установени от многобройните обективни данни по делото, законосъобразно са намерили място в квалификацията по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 пр. 1-во от НК. Правилен е изводът на С., че принципът на поглъщането на по-леката телесна повреда от по-тежката не намира приложение в случая. Установени са различни действия, изходящи поотделно от пострадалия и от подсъдимия, несвързани в причинен процес по отношение първоначално инкриминирания от обвинението резултат. Твърденията на подсъдимия за упражнено спрямо него и свид.Витков полицейско насилие след задържането им, сочат на факти извън предмета на делото. Правната оценка на данните за полицейско насилие изисква проверката им от представителите на прокуратурата, като орган на съдебната власт, натоварен с функциите по разкриване на престъпленията и привличане към наказателна отговорност на виновните лица .
Искането на защитата, поставено алтернативно, за приложение на чл.78а НК относно отговорността на подсъдимия, следва да бъде споделено като правилно. Нарушен е материалният закон, чл.2, ал.1 НК, във връзка с наличието на основание за прилагане спрямо подсъдимия на по-благоприятния за него закон - този действал към момента на извършване деянието, а не към постановяване на присъдата на С., който не е бил приложен от въззивната инстанция. Данните по делото сочат, че деянието е извършено на 07.08.2006г., когато е действала по-благоприятната редакция на чл.78а НК (ДВ, бр. 86 от 2005 г.). При цитираната редакция, до изменението на чл.78а НК ( с ДВ, бр.75 от 2006 г.), в сила на 13.10.2006 г., не е съществувало ограничение за приложението му спрямо подсъдимия Й. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 пр. 1-во от НК, при наличието за него и на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 -5 НК. От деянието не са причинени имуществени вреди на пострадалия, поради което да се изисква тяхното възстановяване, Й. е с чисто съдебно минало, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. При тези данни, ВКС намира, че присъдата следва да бъде отменена в наказателно-осъдителната й част и върната на С. за преценка за приложение на чл.78а НК по отношение отговорността на подсъдимия Й. за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 пр. 1-во от НК.
Присъдата трябва да бъде отменена и в гражданско-осъдителната й част, като постановена в нарушение на закона. ВКС намира за основателни доводите в жалбата за нарушение на чл.52, вр. с чл.45 ЗЗД . Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от деянието е твърде завишен и не отговаря на действителната тежест на извършеното деяние с оглед степента и характера на причинените вредни последици и характера и интензитета на претърпяната болка и страдание, предизвикани от процесния удар с лакът на подсъдимия спрямо пострадалия. Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е в явно несъответствие с характера на увреждането на здравето, изразено в причиняване на болка, без фунционално увреждане здравето на пострадалия. По справедливост, размерът на обезщетението следва да бъде приведен в съответствие с действителните болки и страдания, които изключват функционално увреждане или продължително страдание.
Доколкото приложението на отговорността по чл.78а НК изисква отмяна на целия съдебен акт - присъдата, в наказателната и в гражданската й част , ВКС, на основание чл. 354, ал. 3, вр. с ал.1 и вр. с чл. 348, ал. 2, вр. с ал. 1,т. 3 НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 03.05.2010 год. по внохд № 220/2010 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, САМО В ОСЪДИТЕЛНАТА Й НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ЧАСТ.
ВРЪЩА делото СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ЗАНОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
В оправдателната й част, присъдата по внохд № 220/2010 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД е влязла в сила .
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :