4 7 Р Е Ш Е Н И Е № 60173 гр. София, 15.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1724 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Линкос“ ООД срещу решение № 777/15.04.2020г. по т.д. №5808/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение №797/24.04.2019г. по т.д. № 3182/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 111 300 лв. по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – дадена на основание развален по право договор №ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. за финансиране на представен съвместно с Научно - изследователски сектор при Технически университет – София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П. Б., научноизследователски проект № FFNN1PO – 12 – 01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, заедно със законната лихва от 22.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наведените в отговора на въззивната жалба възражения и представените доказателства. Твърди, че не са му дадени указания и не му е предоставена възможност за подаване на отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, въпреки че това процесуално нарушение е констатирано от въззивния съд. Поддържа още, че е нарушена процедурата по чл.146 от ГПК при изготвяне на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Счита, че постановеното решение е неправилно, тъй като е следвало да бъдат извършени съдопроизводствени действия, а не да бъде решено делото, без да се даде възможност на ответника да се защити срещу исковата молба, като направи съответните оспорвания, възражения и доказателствени искания. Излага съображения, че не дължи връщане на платените по договора суми, тъй като е изпълнил задълженията си без да знае за отмяната на класирането. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация Фонд „Научни изследвания“ моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съставът на Софийски апелативен съд не е допуснал посочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди,че с въззивнната жалба на „Линкос“ ООД срещу първоинстанционното решение не са въведени доводи за оспорване на иска, нито са посочени писмени доказателства, а единствено са изложени твърдения за извършеното процесуално нарушение при връчването на книжата. Подробни съображения излага в отговора на касационната жалба. Претендира и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ е взето решение за класиране на проектни предложения според приложение 7 в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, част от които е и проектното предложение на „Линкос“ ООД; въз основа на решението е сключен договор № ДФНИМ01/0005 от 20.11.2012г. между Фонд „Научни изследвания“, като възложител, и Научно - изследователски сектор при Технически университет – София /НИС при ТУ/ и „Линкос“ ООД, като изпълнители, на основание чл.23, ал.1, т.2 и чл.24 от Закона за насърчаване на научните изследвания и чл.16 от Правилника на Фонд „Научни изследвания“ за финансиране на класирания научноизследователски проект вх. №FFNN1PO – 12 – 01386; в полза на „Линкос“ ООД е преведена сумата от 111 300 лв. по ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. Приел е за безспорно още, че с влязла в сила заповед №РД-09-122 от11.02.2013г., на основание чл.99, т.1 от АПК, министърът на образованието, младежта и науката е отменил утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от Фонда, предложени от Временните научно – експертни комисии по „Педагогика“ и по „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. При тези данни въззивният съд е изложил съображения, че с отмяната на утвърденото класиране е отпаднало с обратна сила основанието за финансиране на проекта на ответника като бенефициер на безвъзмездната финансова помощ, както е отпаднало и самото основание на процесния договор за финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания от 20.11.2012г., доколкото сключването му е било обусловено от отмененото решение за финансиране. Поради това апелативният съд е приел, че с обратна сила са отпаднали и породените от договора правни последици, респективно плащанията, извършени от Фонд „Научни изследвания“ на 22.11.2012г. в размер на 111 300 лв., са такива на отпаднало основание и следва да бъдат възстановени на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Изложил е съображения, че с отмяната на индивидуалния административен акт за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на Закона за финансиране на научните изследвания за възложителя като страна по договора е възникнала последваща обективна правна невъзможност за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за отмяна на класирането от по – висшестоящия административен орган, тази невъзможност е била трайна и е довела до развалянето на договора по право – чл.89, ал.1 от ЗЗД, като липсата на изявление на ищеца до ответника за невъзможността да изпълни задълженията си по договора поради пречка от необратим характер, е от значение единствено за евентуалната му отговорност за вреди по чл.306, ал.3 от ТЗ. С определение №60492/27.07.2021г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за произнасяне по следните процесуалноправни въпроси: За правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения; За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т.2 на ТР №1/2013г., ОСГТК, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266 ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По поставените въпроси е формирана и последователна практика на ВКС с решение №304 по гр.д.№2460/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 307 по гр. д. №284/2011 г., на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение №104 по гр. д. №60061/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №6/19.04.2019г. по гр. д. №1714/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други. В сочените решения касационният съд приема, че когато съдът не е дал указания за начина на разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, и при въведено с въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да повтори опороченото действие, като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Съдът с оглед на тези указания следва да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.266 от ГПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тези разрешения. При така приетите отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК, регламентиращи правомощията на въззивния съд. В случая във въззивната жалба са направени оплаквания, че поради направилно призоваване, жалбоподателят Линкос“ ООД не е взел участие в първоинстанционното производство. Изложени са доводи, че в приложените по делото две призовки е отразено, че на адреса на управление дружеството няма „офис“ по сведения на съседи с фамилни имена И. и Г., но в същия вход не живеят лица с посочените от длъжностното лице – призовкар фамилии. Твърди се, че от призовкаря не е направен опит да се потърси лице на същия адрес, което да получи съдебните книжа. В подкрепа на тези твърдения са направени искания за събиране на доказателства, които въззивният съд е намерил за допустими и е приел представеното копие от книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Въззивният съд е приел, че са налице сочените от „Линкос“ ООД нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Изтъкнал е, че посоченото в съобщението до „Линкос“ ООД, с което му е изпратен препис от исковата молба и приложенията на адреса, вписан като адрес на управление в Търговския регистър, „семейство И.“ не е регистрирано да живее на адреса. Според решаващия състав с неправилното приложение на процесуалния закон ответникът е бил лишен от възможността да ангажира адекватно защитата си, като представи отговор на исковата молба, с който своевременно да изложи възраженията си срещу иска и да ангажира доказателствени искания в подкрепа на фактическите си твърдения. Приел е, че допуснатото процесуално нарушение следва да бъде отстранено от въззивната инстанция, но не представлява основание за отмяна или за обезсилване на първоинстанционното решение с връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд на етап размяна на книжа между страните и подаване на отговор на исковата молба от „Линкос“ ООД. Изводът на съда за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК е правилен и обоснован. При този извод обаче, за него се е породило задължението да даде указания на въззивника – ответник по иска относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които той е пропуснал да извърши в първата инстанция поради нарушаването на правото му на участие в производството. Вместо да процедира по посочения начин, въззивният съд в определението си по чл.267 ал.1 от ГПК, постановено на 29.11.2019г., е приел, че е настъпила процесуалната преклузия относно възраженията на ответника срещу иска, респ. относно възможността му да ангажира нови доказателства пред въззивния съд. В тази връзка е посочил, че във въззивната жалба не са изложени правозащитни възражения срещу иска, а защитата на ответника е основана единствено на твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения при приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Доказателствените искания, направени в подадения от „Линкос“ ООД отговор на въззивната жалба на Фонд „Научни изследвания“ и имащи отношение към претенцията за главницата, която не е предмет на тази жалба, са оставени без уважение с определението по чл.267 от ГПК като преклудирани, с мотив, че същите е следвало да бъдат направени при подаването на въззивната жалба от „Линкос“ ООД, която предхожда отговора по жалбата на Фонд „Научни изследвания“. Този правен извод противоречи на практиката на ВКС, посочена по-горе, според която преклузията не настъпва по отношение на твърдения и доказателства за факти, за които на ответника не е указано в доклада по чл.146, ал.1 от ГПК, че са в негова доказателствена тежест. На още по – голямо основание преклузия не може да настъпи по отношение на доказателствените искания на страна, която е била изцяло лишена от участие в първоинстанционното производство, поради нередовното й призоваване. Едва след изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да даде указания на страната относно възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които тя е пропуснала да извърши в първата инстанция поради нарушаването на правото й на участие в производството, за страната би се породила възможността да предприеме съответните процесуални действия и да ангажира относимите доказателства, което следва да бъде осъществено най- късно в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция. С оглед изложеното е налице касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Предвид това, че писмените доказателства, представени от касатора с подадения от него отговор на въззивната жалба на Фонд „Научни изследвания“, не са били приети, настоящата инстанция не може да се произнесе по основателността на изложените оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения и поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК. На основание чл. 294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №777/15.04.2020г. по т.д. №5808/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение №797/24.04.2019г. по т.д. №3182/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 състав, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 111 300 лв. по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – дадена на основание развален по право договор № ДФНИ М01/0005 от 20.11.2012г. за финансиране на представен съвместно с Научно - изследователски сектор при Технически университет – София /НИС при ТУ/ и проф. д-р инж. П. Б., научноизследователски проект № FFNN1PO – 12 – 01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, заедно със законната лихва от 22.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.