Р Е Ш Е Н И Е № 88 град София, 14 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 720 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Д. Д. срещу решение № 207/ 09.11.2010 г. по внохд № 420/10 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочат нарушения, относими към трите касационни основания. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация на деянието по чл.343а НК или намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна, тъй като наказанието е завишено по размер. Повереникът на частните обвинители намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери за установено следното: С присъда № 129/ 11.05.2010 г. по нохд № 60/10 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 26.08.2007 г. при управление на л.а. “Ауди 80” е нарушил правилата за движение по чл. 15 ал.1, чл.16 ал.1 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост и при независимо извършителство[населено място] Д. причинил смъртта на Б. Т. М. и средна телесна повреда на Д. Д., поради което и на основание чл.343 ал.3 б.Б пр.1 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от седем години. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 476/06 г. на РС[населено място]. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, не може да се сподели доводът, че като не е върнал делото на прокурора за повдигане на обвинение за причиняване на средна телесна повреда и на второ лице- св. Д. Д., съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдебното производство се образува по внесен обвинителен акт, в който се излага фактическия състав на извършеното, неговият автор и правната квалификация на деянието. Съдебният процес протича в рамките, определени от обвинението и само прокурорът, при наличие на предпоставките по чл.287 от НПК, може да повдигне ново обвинение по време на съдебната фаза на процеса. Съдът няма правомощия да дава указания на обвинителната власт какво обвинение да повдига, нито дали да го изменя. По настоящото производство нараняванията на св. Д. Д. са установени по експертен път още на досъдебното производство. В кориците на делото е приложена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение е видно, че Д. е получил счупване на гръдната кост, водещо до трайно затруднение движението на снагата /л.47 от ДП/ и не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства за това, както претендира защитата. Нараняването на Д. Д. не е описано в обстоятелствената част на прокуроркия акт и не е включено нито като фактическо обвинение, нито като правна квалификация, тъй като отговорността на подсъдимия за причинената телесна повреда на неговия възходящ роднина може да се търси по тъжба на пострадалия/ чл.348б НК/. Самият Д. Д., няколко години след деянието и след проведени две първоинстанционни и две въззивни съдебни производства, по никакъв начин не е манифестирал воля да реализира правата си на пострадал по отношение на подс. Х. Д.- напълно обяснимо предвид на най-близката им роднинска връзка. Коментираното възражение е правено и пред въззивния съд, който мотивирано го е отхвърлил като неоснователно. Лишено от фактическо основание е и възражението, че съдът не е обсъдил заключението на автотехническата експертиза и решението му е немотивирано. Старозагорският окръжен съд е обсъдил експертизата и е формирал изводите си по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване именно на база на нейното заключение, а Пловдивският апелативен съд е възприел като обосновани и правилно установени обстоятелствата по скоростта на двата автомобила, посоката им на движение и механизма на ПТП. След анализ и оценка на заключението, съпоставено със съдържанието на свидетелските показанията въззивният съд формирал изводите си, че подсъдимият е възприел своевременно навлизащият отдясно в платното за движение лек автомобил “Фолкваген”, по поради високата скорост е предприел аварийно спиране чрез рязко натискане на педала на спирачките, което е довело до блокиране на колелата и навлизане на л.а. “Ауди” в насрещната пътна лента, където последвал удара между двата автомобила. От съдържанието касационната жалба и допълнението към нея е видно, че посочените факти всъщност не се оспорват, а се възразява срещу заключението на съда, че всички инкриминирани нарушения на правилата за движение са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Касационната инстанция намира тези оплаквания за относими към правилното приложение на материалния закон и ще ги обсъди по-долу в решението си. Неоснователно е оплакването, че решението не съдържа обсъждане на доказателствата за оказване на помощ на пострадалите от страна на подсъдимия. Първоинстанционният съд е оценил добросъвестно всички гласни доказателствени средства и е изложил подробни съображения, възприети изцяло от апелативния съд, защо поначало не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща. Констатираното съществено противоречие между съобщеното от тях за скоростта на л.а. “Ауди” и за наличие на друго превозно средство /Т./, движещо се пред техния автомобил с всички останалите свидетелски показания и експертни изводи са мотивирали съда да оцени посочените доказателствени източници за недостоверни, включително и в частта им, че Д. е помагал при изваждането на пострадалия Б. М. от катастрофиралия автомобил. Доказателства за оказана помощ съдът не е установил и в показанията на останалите свидетели. Затова Върховният касационен съд не споделя оплакването за процесуални пороци в дейността на апелативния съд при формиране на фактическите му изводи, които да обосноват необходимост от отмяна на решението. Върховният касационен съд възприема възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Материално правните норми на престъпленията против транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. По настоящия казус съдът неправилно е приел от правна страна, че подсъдимият е допуснал нарушения на чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 от ЗДП, тъй като те не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Фактите, приети от въззивната инстанция сочат, че автомобилът на подсъдимия е навлязъл в насрещната лента за движение след употребата на спирачките и блокиране на колелата, т.е по силата на физическите закони, а не в резултат от съзнателно манипулиране с органите за управление. Началото на причинно-следствения процес е поставено от нарушението на режима на скоростта, безспорно надвишаваща пределно допустимата за населено място, регламентирана в чл.21 ал.1 от ЗДП. Високата скорост е принудила подсъдимия да предприеме рязко аварийно спиране и катастрофата не би настъпила, ако той се е движил с нормативно допустимата, независимо от неправомерно предприетото навлизане на пътя на другия автомобил. Това е единственото нарушение на правилата за движение, което подсъдимият е допуснал и само то запълва диспозицията на нормата на чл.343 ал.3 от НК. Съдът е следвало да оправдае подсъдимия за другите две инкриминирани нарушения на правилата за движение, което не е сторено. Касационният състав счита, че допуснатото нарушение на материалния закон не е съществено, тъй като не води до несъставомерност на извършеното. Безспорно е налице нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и ангажира наказателната отговорност на касатора. При приетите от решаващия съд факти, липсва обаче основание за преквалификация на деянието по чл.343а от НК. Основателно е и оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Съдът е анализирал обстоятелствата, релевантни при решаване на въпроса за размера на наказанието и с основание е приел, че като личност подс. Д. е с ниска степен на обществена опасност, но е недисциплиниран шофьор- осъждан е за престъпления по транспорта и е санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДП. Върховният касационен съд счита, че в недостатъчна степен е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от водача на другия лек автомобил, св. Д.. Предприетата от него маневра и отнемането на предимството на Д. в значителна степен са повлияли за настъпване на катастрофата. Следва да се има предвид, че две от инкриминираните правила за движение не са нарушени от подсъдимия, въпреки липсата на оправдателен диспозитив, а така също и да се отчете продължителността на наказателното производство. Затова ВКС счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на три години, а наказанието лишаване от права- на пет години. В този размер, санкциите в по-пълна степен съответстват на конкретната обществена опасност на деянието и на целите по чл.36 от НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 207/ 09.11.2010 г. по внохд № 420/10 г. на Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Х. Д. Д. наказание лишаване от свобода от пет на ТРИ ГОДИНИ и наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от седем на ПЕТ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: