Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 13.07.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …двадесет и девети май …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря …НАТАЛИЯ ТАКЕВА ……… и на прокурора …ЯВОР ГЕБОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 206 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. К. А. срещу решение № 42/ 30.12.2019 г. по внохд № 452/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд /АСПС/, с което е изменена присъда от 29.09.2017 г. по нохд № 371/17 г. на Специализирания наказателен съд /СНС/. В жалбата са развити оплаквания по трите касационни основания. По същество се отправя искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият А. В. и неговият защитник изразяват становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъдата СНС признал подсъдимите Б. А. и А. В. за виновни в това, че на 28.10.2013 г. в съучастие като извършители, с цел да набавят имотна облага за А., принудили Б. П. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята си /да им предаде л.а. А.“/, като с това причинили имотна вреда на „П. л. БГ“ Е. в размер на 20250 лв., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 214 ал.2 т.1, вр. чл. 213а ал.2 т.4, вр. чл. 20 ал.2 от НК осъдил всеки от тях на две години лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок и на глоба в размер на по 4000 лв. С атакуваното решение АСНС изменил присъдата, като преквалифицирал деянието като опит за изнудване и оправдал подсъдимите за довършено престъпление и по квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата са изложени съображения, че приетата от въззивния съд фактическа обстановка не намира опора в доказателствата по делото. Претендират се нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение, тъй като при изграждане на фактическите си изводи съдът се е позовал на произволните и противоречиви показания на св. Б. П., а е игнорирал тези на св. Т. Б.. Жалбоподателят счита, че съдът тенденциозно е интерпретирал свидетелските показания и се е доверил само на свидетелите, които обслужват обвинението. Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд е вътрешно противоречиво, което затруднява както подсъдимите, така и касационната инстанция да разбере какви точно факти са приети за установени и как тези факти се отнасят към правните съображения, с които се обосновава приетата правна квалификация. Внимателният прочита на мотивите разкрива, че от обективна страна съдът приел за установени следните обстоятелства: че св. П. е получил назаем от подс. А. сумата от 15 000 лв., но е подписал четири броя записи на заповед- за 16500 лв.,/ който липсва по делото/, за 21 000 лв., за 2740 лв. и за 4380 лв. като по последните три от тях сумите представляват неплатени части от заема и лихви за забавено плащане. Приел също, че по банков път са върнати от бащата на П. общо 17615 лв. Установил, че подс. А. настойчиво претендирал да му бъдат изплатени всички задължения, като отправял заплахи към П., включително двамата с подс. В. посетили дома на пострадалия, където се държали заплашително, В. показал носения пистолет и поискали да вземат автомобила на св. М.П.. След това съдът се е фокусирал върху събитията, развили се на инкриминираната дата, като от фактическа страна приел, че подс. А. не е заплашвал св. Б.П. да подпише последния запис на заповед за сумата от 4380 лв., както и че му отнел ключа от автомобила, когато двамата били седнали в купето на колата, че след това се появил подс. В., който отправил реплика за връщане на парите, а П. видял носения от последния пистолет, вмъкнат в колана на панталона му. Тримата потеглили, като колата управлявал А., В. за втори път отправил въпрос кога П. ще върне парите, след което пострадалият слязъл в района на ВМА, а подсъдимите закарали л.а. „А. А4“ в близост до дома на В.. Така описаните за установени фактически действия на двамата подсъдими не съответстват на заключенията на съда, изведени при анализа на доказателствата, развит по-нататък в решението, а именно: че действията на двамата подсъдими били „насочени с цел имуществена престация- даването на парите по току-що подписания от П. запис на заповед“. Никъде в описаната фактическа обстановка няма изведен факт, който да разкрива причината, поради която подс. А. е взел ключа от П.. Такова обстоятелство не е отразено и в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото показанията на св. П., дадени по време на досъдебното производство съществено се различават от дадените по време на съдебната фаза пред първата и въззивната инстанции. Безспорно, след проведеното съдебно следствие решаващите съдилища са установили по-различна от описаната в обвинителния акт фактология, най-вече относно събитията на инкриминираната дата. Едва тогава се изяснява, че подс. А. и св. П. са посетили нотариалната кантора на св. М.А., че П. не е изявил несъгласие да подпише записа на заповед за 4380 лв., но е сторил това не в кантората, а пред заведението „С.“, където изчакал пристигането на А.. Тези обстоятелства са мотивирали АпСНС да направи заключение, че св. П. не е оспорил задължението си към А.. В следващия абзац от решението обаче излага точно обратния извод- че сумата от 4380 лв. не е била дължима от П., защото представлявала лихва по първия запис на заповед, а „лихварската дейност сама по себе си е незаконна“, както и защото не бил настъпил падежа за плащане на поетото задължение. Касационният състав счита, че тези противоположни по съдържание фактически изводи създават съществена неяснота по основния въпрос от предмета на доказване- бил ли е изнудван св. П. от подсъдимите, с какви действия и какво са целели той да извърши, да пропусне или да претърпи противно на волята си, за кого е настъпила вреда и в какво се изразява тази вреда. От правна страна въззивният съд е приел, че подсъдимите са въздействали със сила и заплашване върху волята на пострадалия с цел да го принудят да престира сумата от 4380 лв., като деянието е останало във фазата на опита. Развил е съображения и за наличие на квалифициращия признак по чл. 213а ал.2 т.3 от НК- че деянието е съпроводено с отнемане на имущество/лекия автомобил „А.“/, без да постанови такъв осъдителен диспозитив, поради липса на съответно обвинение. ВКС не споделя съображенията в решението, че с приетата правна квалификация не се нарушава правото на защита на подсъдимите. Счита, че в опита си да изпълни указанията в отменителното касационно решение /според които въззивният състав следва да изложи аргументи относно наличието на всеки от елементите от състава на престъплението/ АпСНС съществено се е отклонил от обхвата и предмета на обвинението, според което принудата е осъществена с друга цел- пострадалият да предаде ключа на автомобила. Друг е размерът на вредата /20250 лв./ и тя е настъпила за друг субект- за „П. л. БГ“ Е.. Част от приетите от съда факти фигурират в обстоятелствената част на обвинителния акт, но друга част са новоустановени, а приетата от съда правна квалификация съществено се различава от квалификацията по обвинителния акт, що се отнася до съставомерните признаци на престъплението по чл. 214 ал.2, вр. чл. 213а от НК. Недопустимо е прилагането на закона за същото и еднакво наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Съгласно съдебната практика, изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление /ТР №57/1984 г. ОСНК/. Върховният касационен съд счита, че АпСНС съществено е нарушил правата на подсъдимия А. и на необжалвалия решението негов съучастник подс. В., поради което съдебният акт следва да бъде отменен изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 42/ 30.12.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 452/2018 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: