Ключови фрази
Неустойка * нередовност на исковата молба * недопустим съдебен акт


5


Р Е Ш Е Н И Е


№65

София10.05.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 491/2012 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Б. Я., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 197 от 13.02.2012 г. по т.д.№ 3239/2011 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 130 от 08.07.2011 г. по гр.д.№ 2/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград, дружеството е осъдено да заплати на Г. К. У., И. К. У. и С. К. У., тримата от [населено място], сумата 29 337.45 лв. – неустойка по договор за строителство, ведно със законната лихва от 04.01.2011 г. и разноски по делото.
С определение № 889 от 27.11.2012 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, след като е констатирано известно отклонение от страна на въззивния съд от задължителна за съдилищата практика – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е допуснато касационно обжалване на решението по процесуалноправни въпроси, относими към задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, или постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски. Твърди се, че в противоречие с всички събрани доказателства по спора/ писмени и заключение на съдебно-техническата експертиза/ е направен извод за немонтирана асансьорна уредба в построената сграда. К. изразява несъгласие и с извода, че липсата на спирка на асансьора в мазетата на сградата съставлява неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя, като счита, че в тази част е допуснато разширително тълкуване на договореностите между страните, тъй като нито в договора, нито в анекса към него е договаряно какъв да бъде вида на асансьора, броя на спирките или други конкретни изисквания към тази уредба.
Изложените съображения в жалбата са поддържани от процесуалния пълномощник на касатора и в публичното съдебно заседание на 27.03.2013 год.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че поетото задължение от страна на ответното дружество – изпълнител за изграждане на асансьорна уредба в построена от него сграда не е било изпълнено в рамките на срока – 01.12.2010 г. Съдът се е позовал на констативен акт обр.15, съставен на 22.07.2010 г., в който е отразено, че не е монтирана такава уредба, макар, че фактическите изводи относно задължението на изпълнителя да изгради асансьор в сградата, съдът е основал на подписан на същата дата анекс към първоначалния договор за извършване на строителството в процесния недвижим имот. Въззивният състав е счел за неоснователни доводите на дружеството изпълнител за точно и своевременно изпълнение на поетите задължения, като се е позовал на неприети писменни доказателства – акт за първоначален преглед на асансьор и договор за абонаментно обслужване. Направен е и извод за недоказване, от страна на ответника, на форсмажорни обстоятелства, които да са препятствали изпълнението на задължението на дружеството.
Обжалваното въззивно решение е валидно, но е процесуално недопустимо. Макар и в касационната жалба да не са въведени доводи за пороци на въззивното решение, водещи до неговата недопустимост, касационният съд е задължен преди произнасяне по правилността на решението, да се произнесе относно неговата допустимост, тъй като и служебно следва да следи за спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск и диспозитивното начало в процеса. В този смисъл е и т.10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило своята сила към настоящия момент, при действието на новия ГПК. Тази служебна проверка следва да се извършва и в случаите, когато с определението по чл.288 ГПК не е констатирана вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, по арг. от т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Според настоящия съдебен състав, в случая недопустимостта на обжалвания съдебен акт произтича от произнасянето по нередовна искова молба, изразяваща се в неяснота относно твърдяните обстоятелства, на които се основава искът, водеща и до несъответствие между обстоятелствена част и петитум.
Първостепенният съд е сезиран с предявени от Г. У., И. У. и С. У. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу [фирма]. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищците, позовавайки се допълнителна писмена уговорка в анекс от 22.07.2010 г. към сключен на 02.10.2009 г. договор за строителство, съгласно която ответното дружество се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация асансьор в новопостроената сграда в срок до 01.12.2010 г., са въвели твърдения, че въпреки изтичането на срока ответното дружество не е монтирало асансьор съобразно одобрения архитектурен проект, като не е изпълнило задължението си по договора. Според ищците монтираният асансьор не стига до подземното ниво на сградата, където се намират избените помещения – мазета, описани в договора за строителство, което е станало причина за неприемане на асансьорната уредба по установения от закона ред и последното е невъзможно, тъй като тази уредба не отговаря на одобрения архитектурен проект на сградата. Ищците изрично се позовават на анекса към договора, с който предвидено, че при неизпълнение на задължението на изпълнителя за изграждането и приемането на асансьора в срок до 01.12.2010 г. и/или при неспазване на срока по вина на изпълнителя, последният дължи на възложителите обезщетение в размер на 15 000 евро. Формулираният петитум е за заплащане именно на левовата равностойност на това неустоечно обезщетение за неизпълнен договор за строителство. В случая, не може да съществува съмнение, че уговорената между страните неустойка по анекса е за пълно неизпълнение и/ или забавено изпълнение.
Въззивният съд, произнасяйки се по съществото на спора е приел от една страна, че се твърди неизпълнение както по отношение на срока, така и по отношение на качеството на извършената работа, а от друга страна, че е налице твърдение за пълно неизпълнение на договора по вина на ответника , тъй като асансьорната уредба не е монтирана съгласно одобрения архитектурен проект, нито това е станало в договорения срок. Независимо от неяснотата, съдържаща се в обстоятелствената част на исковата молба, довела и до несъответствие между нея и петитума, въззивният съд не е провел производство по проверка редовността на подадената исковата молба, съгласно указанията дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили сила и при действието на новия ГПК. Неотстраняването на посочените по - горе нередовности на исковата молба е довело до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл.293, ал.4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото и преди произнасяне по съществото на спора, следва да проведе производство по чл.129, ал.4, вр.с ал.2 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 197 от 13.02.2012 г. по т.д.№ 3239/2011 г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: