О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 81 гр. София, 05.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 567 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 776/26.01.2022 г. на Б. М. Б., [населено място], за връщане на внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 3101,93 лв. В срока за отговор „Д. строй“ ЕООД, [населено място], е възразил, че по образуваното изпълнително дело длъжникът Б. има задължения в размер на 7734,31 лв., които не са погасени. Моли сумата на внесеното обезпечение да се преведе по посочена банкова сметка на държавен съдебен изпълнител. Молителят Б. Б. оспорва искането, като поддържа, че предназначението на обезпечението е да обезщети вредите от неоснователното спиране на изпълнението на влязлото в сила решение и тъй като кредиторът не е предявил иск за вреди, то сумата на обезпечението следва да бъде преведена по негова банкова сметка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 78/04.02.2021 г. по ч.т.д. № 250/2021 г. ВКС, ІІ т.о. е спрял изпълнението на влязлото в сила решение № 196/22.12.2015г. по гр.д.№ 319/2015г. на Районен съд – Левски, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на ЕТ „Д. Д.“, [населено място] и Б. М. Б., [населено място], вземането на ЕТ „Д. Д.“ срещу Б. М. Б. за сумата от 2169,64 лв. - главница по договор от 07.10.2010г. и за сумата от 932,29 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.01.2011г. до 12.03.2015г. и за законната лихва върху главницата от 12.03.2015г. до окончателното й изплащане. Ответникът в производството „Д. строй“ ЕООД е придобил търговското предприятие на ЕТ „Д. Д.“. С определение № 60131/28.06.021г. по т.д.№ 567/2021г. ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане молбата на Б. Б. за отмяна на влязлото в сила решение. Определението на ВКС е влязло в сила на 13.10.2021г. На 24.03.2016г. Районен съд – Левски е издал изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20204410400042. Видно от удостоверение от 17.02.2022г. задължението на длъжника Б. Б. по изпълнителното дело е в размер на 7134,31 лв. Според разясненията в ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК /обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК /явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД. Това обезпечение /чл.282 ГПК се прилага при искане за спиране на изпълнението на влязло в сила решение съгласно изричното препращане в чл.309, ал.1 ГПК/ следва да е достатъчно, за да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявила иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора- залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на формиран извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. В случая сумата на обезпечението е внесена с цел удовлетворяване на вземането на взискателя и след като длъжникът не е погасил задължението, обезпечението следва да се преведе по сметка на съдебния изпълнител. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 776/26.01.2022 г. на Б. М. Б., [населено място], за връщане на внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 3101,93 лв. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ на държавен съдебен изпълнител Д. Ю. при Районен съд – Левски по изпълнително дело № 20204410400042 по сметка в „ОББ“ АД, клон Левски: IBAN: [банкова сметка], BIG: UBBSBGSF, сумата от 3101,93 лв., внесена по сметката на ВКС за обезпечения с преводно нареждане от 03.02.2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: