Р Е Ш Е Н И Е № 542 Гр.София, 29.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1874/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 70/ 22.05.13 г.,постановена от ОС-Велико Търново /ВтОС/ по Н.Д.206/13 г., подсъдимият Н. Н. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.58 А,ал.1 НК вр.чл.373,ал.2 НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпимо в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираната гражданска ищца обезщетение за имуществени вреди в размер на 208,50 лв.и е отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди в размер на 500 лв. Присъдата е потвърдена с решение № 162/19.07.13 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.156/13 г., Срещу същото е постъпила касационна жалба от А. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено времетраенето на определеното лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Отстоявалият неговите права и законни интереси служебен защитник настоява жалбата да бъде уважена, изтъквайки залегналите в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Гражданската ищца, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия настоящата инстанция процесуален документ и изложените аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Видно от материалите по делото, производството по същото е протекло при условията на диференцираната процедура по чл.371,т.2 НПК и поради това наказанието е наложено при условията на чл.58 А НК. Основателно инстанциите по същество са намерили за неналични предпоставките за определяне на наказанието с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл.55 НК,макар и по същество да е постигнат този ефект. Същевременно са били преценени ниският интензитет на използвана сила за отнемане на предмета на престъпно посегателство, тежкото материално положение и социалният статус на касатора, както и изразените от него разкаяние и съжаление за извършеното. В този смисъл настоящата инстанция не съзира неблагополучия на атакувания съдебен акт при индивидуализиране на дължимото на А. наказание, които да следва да бъдат обсъдени на плоскостта на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. То е определено при съществен превес на смекчаващи обстоятелства. Що се касае до направеното от дееца самопризнание в хода на досъдебното производство, по отношение на същото са изложени аргументи, споделими от ВКС. То не е допринесло за разкриване на извършителя в степен, че обективната истина да бъде установена преимуществено предвид него. Богатото съдебно минало на касатора и бруталното му поведение по отношение на пострадалата, изпитваща емпатия към хора като него и приятеля му, изпаднали в затруднено житейско положение, са доминиращи фактори, даващи възможност на тази инстанция да направи преценка за липса на необходимост от допълнително снизхождение. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162/19.07.13 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.156/13 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/