Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение по т.д.№ 60334/ 2016 г. стр.2 VKS-226 KZ-60334-16.doc Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 21.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Бранислава Павлова Теодора Гроздева при участието на секретаря А. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов търговско дело N 60334 /2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 171 от 21.03.2017 г. по касационна жалба на И. Ц. Ц. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 732 от 11.04.2016 г. по възз.гр.д. № 5369/2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено решение № 4837 от 03.07.2015 г., по гр.д. № 13007 /2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, в частта, с която искът на И. Ц. Ц. срещу [фирма] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над присъдените 18 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.08.2013 г. Насрещната страна [фирма] оспорва касационната жалба и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Касационно обжалване е допуснато по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда материалноправен въпрос, а именно: Дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от причинено телесно увреждане по реда на чл.52 ЗЗД по иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането от 2005 г. /отм./, установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, за който е прието, че е разрешен в противоречие с приетото в т.11 от ППВС № 4 /1968 г., с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав споделя даденото с постановлението разрешение на въпроса. Същото се отнася до всички случаи, когато при извод за основателност на иска, съдът следва да определи размера на обезщетения за непозволено увреждане, включително за случаите на претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено при пътнотранспортно произшествие, такива са както претърпените от ищеца неимуществени вреди от смърт на близък, така и тези от претърпяна от ищеца телесна повреда. Отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за основателност на касационната жалба. В конкретния случай на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на израстъка на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник. При извод за основателност на иска и за неоснователност на възраженията на ответника, въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца. Като такива е преценил обстоятелствата, свързани с механизма на причиняване на ПТП, с претърпените от ищеца наранявания и отражението им върху здравословното му състояние, с вида и продължителността на проведеното му лечение и степента на възстановяване. Въззивният съд е установил продължителността и интензивността на причинените от нараняванията болки и страдания и ограничената степен на възстановяване – зарасналата накриво лакътна кост, довела до ограничен обем на движенията на ръката. По-конкретно съдът е установил от фактическа страна въз основа на преценка на съдебномедицинска и комплексна Съдебномедицинска и Автотехническа експертиза, че след период на лечение (включващ две операции) и раздвижване състоянието на пострадалия И. Ц. към датата на изготвяне на заключението на съдебномедицинската експертиза е стабилизирано и счупването на лакътната кост в горния край е зараснало. Приел е за установено, че за в бъдеще не се очакват неблагоприятни последици за здравето на И. Ц. и че след проведеното лечение лявата лакътна става извършва движения в по-малък обем от нормата с 15 % за сметка на разгъването на предмишница – че И. Ц. не може да изправи ръката си на 100 %, тъй като е зараснала накриво, като горния и край е изместен навътре и напред и че ограничението на движението е в резултат на от получената счупване и проведеното двукратно оперативно лечение. Въз основа на горните фактически констатации въззивният съд е приел от правна страна, че при определяне на размера на обезщетението следва да се ръководи от задължителните указания, дадени с ППВС № 4 /1968 г., които е възпроизвел, разяснявайки, че справедливостта не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения. Приел е крайният извод, че в конкретния случай претенцията се основава на претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на причинени травми и че при определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният съд е съобразил получените увреждания, подробно описани в мотивите. и остатъчните явления от претърпените травми, както и психическото и емоционалното състояние на ищеца, с оглед на което е споделил мотивите на първоинстанционния съд и определения от него размер на обезщетението- 18 000 лв., като правилен и законосъобразен. Настоящата касационна инстанция намира за основателно обективираното в касационната жалба оплакване, че в нарушение на правилото на чл.52 ЗЗД и приетите с т.11 от ППВС № 4 /1968 г. критерии въззивният съд, макар и правилно да е посочил всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не е преценил същите в съвкупност и не е изложил собствени мотиви за справедливия размер на обезщетението, а е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и така е определил занижен размер на обезщетението, което е довело до неправилност на решението. Конкретните обстоятелства, които в случая следва да бъдат съобразени при формиране на преценката за справедливия паричен еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди, са от една страна болките и страданията, претърпени при нанасянето на телесната повреда при пътнотранспортното произшествие и при последващото лечение, и от друга страна неправилното – накриво зарастване на лакътна става на ищеца и невъзможността тази ръка да бъде разгъвана докрай, състояние, което е определено като необратимо и което ограничава всички пълни, както и всички по-сложни и по-трудни движения на повредената ръка, както и всички по-сложни и по-трудни движения, които се извършват с двете ръце. От изложеното се налага извода, че въззивният съд е допуснал противоречие с приетото с т.11 от ППВС № 4 /1968 г. разрешение и като последица от това – нарушение на установеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий „справедливост”. От това следва, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от 18 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., вместо което бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен за сумата 30 000 лв. С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ищеца да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 ЗА е основателно и следва да бъде уважено в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за сумата 890 лв. Същевременно пълното уважаване на предявения иск налага и отменяване на обжалваното въззивно решение в частта относно присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция, които разноски се явяват недължими. На основание чл.78, ал.6 ГПК, тъй като ищецът и касатор в настоящото производство е освободен от държавни такси, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Върховния касационен съд сумата 30 лв., представляваща държавната такса за допускане на касационно обжалване, както и сумата 240 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба /чл.18, ал.2, т.1 и 2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 732 от 11.04.2016 г. по възз.гр.д. № 5369/2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение № 4837 от 03.07.2015 г. , по гр.д. № 13007 /2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, с което искът на И. Ц. Ц. срещу [фирма] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над присъдените 18 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.08.2013 г., както и в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и пред въззивната инстанция съответно в размер на 588 лв. и 890 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. Ц. Ц. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на още 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2013 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адвокат М. Г. И. от САК, с адрес: [населено място], [улица], процесуален представител на И. Ц. Ц., сумата 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/ за възнаграждение за осъществено пред ВКС процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА. ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати на Върховния касационен съд сумата 270 лв. /двеста и седемдесет лева/ държавна такса за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: