Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр.София , 29 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Стелияна Атанасова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 825/2020 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Кюстендил срещу въззивна присъда №13 от 16.07.2020 г., постановена по внохд №542/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. В протеста и допълнителните съображения към него се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с доказателствената дейност на въззивната инстанция, като се твърди, че е извършена невярна интерпретация на изводите, отразени в експертното заключение, изготвено от в.л. С. и неправилна оценка на показанията на свидетелите Л. С. и С. М.. Според прокурора, обективната истина не е била разкрита по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Отправя се молба в условията на алтернативност: да бъде отменена изцяло атакуваната присъда и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция или присъдата на Кюстендилски окръжен съд да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и моли да бъде отменена въззивната оправдателна присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Служебно назначеният защитник на подсъдимите С. С. и Г. М.- адв. С. счита постановената от Окръжен съд-Кюстендил въззивна присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Заявява, че съдът е изложил подробни съображения за причините, поради които не е дал вяра на показанията на св.С., както и че вярно е оценил заключенията на приетите по делото експертизи. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Защитникът на подсъдимия Г. Г.- адв.Р. намира касационния протест за неоснователен, а атакуваната въззивна присъда за правилна, законосъобразна и съобразена с доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдена. Подсъдимите С. Р. С. и Г. С. М. , редовно призовани, не се явяват пред ВКС, поради което не вземат становище по протеста. Спрямо подсъдимия Г. В. Г. производството се разглежда задочно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №70 от 10.10.2019 г., постановена по нохд №318/2015 г., Районен съд- гр. Дупница е признал подсъдимите С. Р. С., Г. С. М. и Г. В. Г. за виновни в това, че на 20.04.2014 г., около 9.00 часа, в [населено място], , от двор на „П. станция за питейни води“ [населено място], в съучастие като съизвършители отнели 19 бр. метални тръби, собственост на българската държава, от владението на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на обща стойност 1297,26 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като отнетите вещи не са под постоянен надзор, за извършване на деянието е използвано техническо средство и деянието е осъществено от повече от две лица, сговорили се предварително за неговото извършване, като случаят не е маловажен, а подсъдимият С. С., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК –за подсъдимия С., им е наложил наказания, както следва: - на С. Р. С.- една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.69 ал.1 от НК е било отложено за срок от две години; - на Г. С. М.- една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години; - на Г. В. Г.- една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. По жалби на подсъдимите М. и С., депозирани чрез защитниците им, пред Кюстендилски окръжен съд е било образувано внохд №542/2019 г., приключило с нова въззивна присъда №13 от 16.07.2020 г., с която е била отменена първоинстанционната присъда и подсъдимите С. С., Г. М. и Г. Г. са били признати за невиновни и на основание чл.304 от НПК оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК- само за подсъдимия С.. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, направено в касационния протест, е основателно. При проверката и оценката на доказателствените източници във връзка с извеждането на значимите обстоятелства за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите, Кюстендилски окръжен съд е допуснал пороци, които поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Интерпретацията на данните, съдържащи се в част от доказателствените източници в разрез с действителното им съдържание, пропускът да бъдат обсъдени някои от тях, имащи важно значение за изясняване на обективна истина по делото, и не дотам задълбочения анализ на заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи, се е отразило негативно върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и го е лишило от дължимата по закон обективност, всестранност и пълнота на изследване на всички обстоятелства по делото, като по този начин съдът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Така, въззивната инстанция не е обсъдила в пълнота заключението на техническата експертиза, изготвена от в.л. М., установила, че 19-те броя тръби, иззети от двора на къща в [населено място], са еднотипни с 6-те броя тръби, иззети при огледа на местопроизшествието- от двора на пречиствателната станция, че същите са части от една и съща конструкция и са части от покрива на халето, намиращо се в посочения двор, както и че са еднотипни с елементите, от които е изграден покрива на металното хале. По тази причина съдът е бил лишен от възможността да се ползва от изводите й в насока, че инкриминираните тръби са части от покрива на халето, което пък от своя страна е важно обстоятелство за проверка показанията на св.С. и за видимостта му към коментираното хале, респективно към действията на подсъдимите. Обсъждането на изготвената в хода на въззивното производство съдебно-техническа експертиза е било непълноценно, доколкото съдът е пропуснал да отбележи, че от мястото, където се е намирал св.С. има директна видимост към сграда №5 /метално хале, от което са свалени металните тръби/. Съобразно различните направления –червено /видимост през сграда №4/ и синьо /видимост встрани от сграда №4/, видимостта е над 2,50 метра, респективно над 1,50 метра от пода на сградата. Ако тези стойности, бяха съпоставени с височината на сградата 5-6 метра над прилежащия терен, както и с обстоятелството, че отнетите метални тръби са от покрива й, биха могли да доведат до обосноваване на различни изводи касателно обективната възможност св.С. да наблюдава поведението на подсъдимите. В тази връзка, въззивната инстанция изобщо не е отдала нужното внимание и на обстоятелството, че експертизата е изготвена повече от шест години след деянието, поради което височината на растителността, за която вещото лице е дало информация в съдебното заседание, е била променена. На следващо място, от вниманието на съда е убягнало, че между показанията на св.С., дадени пред органа на досъдебното производство и по реда на чл.223 от НПК не са налице съществени противоречия досежно главните факти от предмета на доказване- авторството и механизма на извършване на деянието. Такива противоречия се появяват с казаното от него пред първоинстанционния съд и донякъде в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, но след прочитане на показанията му от досъдебното производство, свидетелят е заявил, че е вярно това, което е съобщил тогава. На този факт, съдът не е обърнал нужното внимание, не е изследвал причината за промяната в показанията му, като ги е отхвърлил изцяло като недостоверни, позовавайки се на значителното разстояние, от което свидетелят е наблюдавал, височината на сградите и дърветата между тях, както и данните за операция на едното му око. По отношение видимостта към мястото на извършване на престъплението, ВКС взе отношение в решението си по- горе, а що се отнася до претърпяната операция на едното око на свидетеля- този факт не води a priori до извод за невъзможност последният да възприема обективно фактите от действителността, още повече, че св.С. е познавал отпреди и тримата подсъдими. По-нататък, извода на съда, направен в подкрепа на приетата от него недостоверност на показанията на св.С., че е практически невъзможно 19-те тръби, предмет на обвинението да бъдат демонтирани и транспортирани за времето от 9 до 11 часа, не е доказателствено обезпечен и представлява само едно предположение, при все, че по делото са налице гласни доказателства за разстоянието от пречиствателната станция до дома на подсъдимите, където е намерен предмета на престъплението, както и необходимото време за изминаване на разстоянието от гробищата до центъра на селото. Не е вярно и стореното от съда обсъждане на данните, закрепени в протокола за оглед на местопроизшествие, доколкото въззивната инстанция е приела, че в него няма отразяване за намерена ламарина, което обективно не е така, и който факт подкрепя заявеното от св.С., че е възприел подсъдимите да режат тръби и ламарина. Не са намерили адекватно обсъждане и показанията на св.М., чрез които също се проверява казаното от очевидеца-св.С.. С оглед на изложените съображения ВКС счита, че доказателствената дейност на въззивната инстанция, обективирана в мотивите й, страда от сериозен дефицит, поради което не може да се направи извод, че по делото е достигната обективната истина. При новото му разглеждане следва внимателно да се съпоставят и обсъдят всички доказателства, събрани по делото в тяхната логическа връзка и съвкупност, като при необходимост да се изследва и въпроса за начина на демонтиране на инкриминираните тръби и дали при осъществяване на тази дейност се използват допълнителни оръдия - ножовки и оксижен. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №13 от 16.07.2020 г., постановена по внохд №542/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1/ 2/