5 Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр. София, 20.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1269 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. П. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Т., против въззивното решение № 4985 от 5 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 7423 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6678417 от 3 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 8598 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне иска на И. за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати обезщетение от 8 хиляди лева частично от 25 хиляди лева, ведно със законната лихва от 22 февруари 2010 г., за преживян силен емоционален стрес, душевни страдания, срам, унижение, дискомфорт и притеснения от обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан, както и сумата от 112,44 лева обезщетение върху сумата от 8 хиляди лева за периода 4 януари 2010 г. – 21 февруари 2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 625 от 15 май 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса при преценка за наличие на вреда при условията на ЗОДОВ кои обстоятелства подлежат на установяване и какви са правилата за преценка на свидетелските показания във връзка с твърденията за претърпени вреди. По правния въпрос въззивният съд приема, че не следва да се кредитират и показанията на свидетел, тъй като именно той е бил лицето, по чийто сигнал е повдигнато и поддържано обвинението срещу ищеца, което създава сериозно съмнение у съда относно възможността свидетелят да възприеме страданията на ищеца; преценявайки конкретните факти и обстоятелства съдът не би могъл да презумира твърдените от ищеца вреди само поради факта, че той е оправдан с влязла в сила присъда. В отговор на правния въпрос касационният съд приема, че при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. След като искът е доказан в своето основание, той не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид заключение на вещо лице. Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. При дадения отговор на правния въпрос възприетото от въззивния съд тълкуване е неправилно. Касационната жалба е основателна. Касаторът претендира от прокуратурата обезщетение от 25 хиляди лева, частично предявен иск за 8 хиляди лева, във връзка с водено срещу него наказателно производство от 11 юни 2008 г. Установява се, че касаторът бил оправдан по едно от обвиненията (повдигнатите обвинения са за закана с убийство на съжителката му и произведен изстрел, както и за държане на огнестрелно технически изправно огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешително) от районния съд (по второто посочено обвинение), а по другото от въззивния, като решението влязло в законна сила на 4 януари 2010 г. Не е спорно, че задържането на ищеца станало пред очите на колеги и други лица, и воденото наказателно преследване станало достояние на колегите и съседите му, както и че му били отнети издадените разрешения за носене и съхраняване на оръжие. Според преките впечатления на св. А., ищецът е подтиснат и се затворил в себе си, самочувствието му било смачкано; свидетелят като съсед бил повикан като поемно лице при изземането на личното му оръжие; имало отдръпване между ищеца и съседите, престанал да се събира с тях пред блока; свидетелят не може да прецени дали самочувствието му пострадало от воденото наказателно производство или от липсата на работа. Според сведенията на св. Л., която е пострадалата, заявила, че с действията си ищецът предизвикал основателен страх за живота й, била налице съществена промяна в поведението на ищеца и отношението на съседите след случилото се – ищецът психически се сринал, напуснал работа, хората шушукали, не го уважавали. К. съд приема, че ищецът е установил засягането на правото му на личен живот, на честта и достойнството му по отношение на колегите и съседите. В тази връзка дадените от свидетелите данни са непротиворечиви и сочат личните на съответния свидетел впечатления. Ищецът претърпял изменение в самочувствието си и загубил лекотата при общуването с близки и съседи. Социалната му среда се стеснила, професионалната му реализация е била много затруднена. Св. Л. предоставя сведения за психическото състояние на ищеца и промяната в поведението му, както и в поведението на социалната среда, за които тя има преки и най-пълни наблюдения. Дадените от нея показания не са в разрез на останалите събрани данни по делото, а следва да се ценят като достоверни предвид установените обстоятелства по поддържането на незаконно обвинение в извършване на престъпления за съответния период от време. Налице е незаконно обвинение за две престъпления – по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 2 НК, второто от които е тежко по смисъла на НК, но по него ищецът бил оправдан от първоинстанционния наказателен съд. Наказателното преследване е продължило около година и седем месеца. Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение от страна на прокуратурата. По делото не е установено разгласяване на воденото наказателно производство срещу ищеца в медиите. Не е установено още конкретно влошаване на здравословното му състояние. Предвид горните обстоятелства в тяхната съвкупност касационният съд приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтекли от воденото срещу него наказателно производство, е сумата от 3000 лева. Върху тази сума се дължи и законната лихва считано от 4 януари 2010 г. Над присъдения размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди исковата претенция е неоснователна. Не може да се сподели тезата на ответника, че прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност, тъй като увреждането е причинено поради изключителна вина на ищеца, или поради съпричиняване, тъй като той е произвел изстрели с огнестрелно оръжие и е нанесъл побой на свидетелката, с което й причинил телесни увреждания от вида лека телесна повреда. Ответникът не сочи данни ищецът недобросъвестно да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Освен това според мотивите на въззивния съд, оправдал ищеца по обвинението за закана за убийство, по делото няма нито едно доказателство, че подсъдимият е насочил законно притежаваното си оръжие към пострадалата и съзнателно е възпроизвел изстрел към жизненоважна част от тялото й, а сигналът за извършено престъпление и уврежданията по тялото на пострадалата не могат да наведат изводи в подкрепа на обвинителната теза, тъй като твърденията на пострадалата са, че целта й била само законно притежаваното оръжие да не бъде съхранявано в дома, в който е било отглеждано малкото дете на нея и подсъдимия, както и че нанесените увреждания не могат да обосноват отправена закана за убийство. При тези мотиви и предвид поддържаното обвинение пред две инстанции, не може да се твърди, че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на ищеца. Касаторът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, 1710 лева заплатен адвокатски хонорар пред първата инстанция и 50 лева държавни такси за цялото производство. На основание чл. 10 ЗОДОВ, ответникът следва да за плати на ищеца внесените държавни такси в размер на 50 лева и сумата от 1069 лева за адвокатско възнаграждение за две инстанции при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА и съразмерно на присъдената сума за заплатеното възнаграждение за първата инстанция. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 4985 от 5 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 7423 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П.на Р. Б. да заплати на Х. П. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3000,00 (три хирляди) лева по предявен иск за 8000 лева частично от 25000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди от обвинение за извършване на престъпления, за които е оправдан, ведно със законната лихва от 4 януари 2010 г. до окончателното изплащане на сумата, а над присъдения размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Х. П. И., с посочени данни, сумата от 1069,00 (хиляда и шестдесет и девет) лева разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции и 50,00 (петдесет) лева заплатени държавни такси. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: