Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 51                             С о ф и я, 09 февруари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  30  я н у а р и 2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                    РУЖЕНА КЕРАНОВА       при секретар  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно дело № 742 / 2008 година     На основание чл. 420, ал.2 НПК е подадено искане за възобновяване на наказателно дело от името на осъдената П. Р. С., изготвено от процесуалният й представител - адв. В. Веселинова от АК-София. Предмет на искането е решение от 03.06.2008 г, постановено от Софийския градски съд по в н о х д № 2195 / 2006 г, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлагат с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК. Осъдената и защитата й поддържат пред В К С оплакванията, изложени в подаденото искане. Частният обвинител и граждански ищец в приключилото наказателно дело – Я. В. С. от гр. С. не участва и не се представлява в производството пред В К С. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :   С решението, предмет на искането, е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда от 03.11.2005 г, постановена от Софийския районен съд по н.д. № 9174/2004 г. Издадената присъда ангажира наказателната отговорност на молителката С. за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, извършено на 14.02.2004 г в гр. С., в съучастие със С. Т. С. , за когото материалите по делото са отделени в друго производство. Предмет на посегателството са 5000 щатски долара, с левова равностойност от 9060,65 лв / големи размери/, за което на подсъдимата С. е наложено наказание 3/три / години лишаване от свобода- условно, с петгодишен изпитателен срок по чл. 66 НК. Присъдата ангажира и гражданската отговорност на виновната, която е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Я. В. С. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 9060,65 лева. С гражданската част на присъдата е отхвърлена претенцията на пострадалия за репариране на претърпени неимуществени вреди от престъплението.   Искането е процесуално допустимо – подадено е в законоустановения срок от легитимирано лице срещу влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно относно оплакването за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3 т.1 изр.1 във връзка с ал.1 т.2 НПК, а именно :   Присъдата и решението безкритично са възпроизвели заложеното още в обвинителния акт противоречие между фактическото и юридическото обвинение срещу подсъдимата С. относно годината, в която е извършено инкриминираното деяние. Съгласно мотивите към съдебните актове, имущественото разпореждане с инкриминираните 5000 щатски долара, предизвикано от страна на подсъдимата чрез заблуда, е извършено от пострадалия Я. В. С. на 14.02.2003 година. Тази констатация в мотивите за времеизвършване на деянието е вярна, защото произтича от всички доказателствени източници : От тази дата на 2003 година е разписката , издадена от подсъдимата за получаване на валутата / л. 22 от досъдебното производство /, на която съдилищата са се позовали. Към 14.02.2003 година е изчислена и левовата равностойност на инкриминираните 5000 щатски долара от оценителната експертиза / л. 50 и сл. от досъдебното производство/. Изследваните гласни източници по делото, на които съдилищата също са се позовали при формиране на фактическите положения, недвусмислено сочат, че разпореждането с инкриминираното имущество е станало на 14.02.2003 г, а не на 14.02.2004 г, както е постановено в диспозитивната част на присъдата и потвърдилото я решение. Освен това В К С констатира, че въпросът за противоречието в присъдата относно това кога точно е извършено престъплението, е бил поставен от подсъдимата пред въззивния съд / стр.2 т.1 от жалбата й/, но е останал изобщо без отговор, дължим от контролната инстанция по силата на чл. 339, ал.2 НПК. Времеизвършването на престъплението, което включва максимално възможна установеност на ден, месец и година, е обективен елемент от предмета на доказване по чл. 102 т.1 НПК. Затова не е случайно, че първият въпрос, на който съдът следва да даде недвусмислен отговор с присъдата по силата на чл. 301, ал.1 т.1 НПК, е има ли извършено деяние, кога е извършено и извършено ли е то от подсъдимия. Този доказателствен факт по принцип е от съществено значение, както за наказателната, така и за гражданската отговорност на виновния. Така и в инкриминирания случай обстоятелството кога е извършено деянието е от значение за размера на посегателството и оценката за наличие на квалифициращия признак „ големи размери „ по смисъла на чл. 210, ал.1 т.5 НК, за моментът, от който на измамения се дължи обезщетение за причинената му имотна вреда, в т.ч. и за последиците от гражданската отговорност и пр. Не на последно място, времеизвършването на престъплението е въпрос от съществено значение за дееца и с оглед на други последици, които законът свързва с този момент / например, за изчисляване на преследвателната давност по чл. 80, ал.3 НК, за приложението на чл. 23-25 НК и др./. Очевидното противоречие между мотиви и диспозитив, което съдържат и присъдата и решението относно времеизвършването на престъплението, макар че е резултат от недопустима небрежност при изготвяне на съдебните актове, накърнява процесуалните права на подсъдимата по изложените по-горе причини. Затова е нарушение по чл. 348, ал.3 т.2 НПК. Като не го е констатирал и отстранил, въпреки че е бил сезиран с този дефект на присъдата, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните си задължения по чл. 339, ал.2 НПК. По посочените причини въззивното решение подлежи на отмяна по реда на възобновяването. Понеже въззивният съд разполага с правомощия да поправи допуснатия дефект /макар и груба, грешката е машинописна/ в проверяваната присъда, новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на съдебното заседание пред втората инстанция. При този резултат от проверката В К С оставя без коментар останалите възражения на осъдената, развити в подаденото искане.   Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязлото в сила решение от 03.06.2008 г на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, постановено по в н о х д № 2195/2006 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :