О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 557/05.07.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 5112 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 80/08.10.2021 г. по гр.д. № 331/2021 г. в частта, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 104/15.04.2021 г. по гр.д. № 1958/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, е осъдил А. П. П. да заплати на С. В. М. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 26 000 лв. – заплатени вместо ответника в периода 13.01.2010 г. – 12.06.2014 г. вноски по договор за банков кредит от 03.06.2008 г. Решението се обжалва от А. П. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправни въпроси, свързани с квалификацията на предявения иск и относимите факти за решаване на отнесения до съда спор и по процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства за релеванотните факти. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на казуално и нормативно тълкуване на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно, защото е нарушен чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е допуснато съществено нарушение по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Ответникът по касация С. В. М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред касационната инстанция. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет – решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.; при надлежна процесуална легитимация – касатор е осъденият ответник; спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да квалифицира иска по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е съобразил, че под хипотезата на субсидиарния иск, провеждащ последователно в обективното ни право принципа на забрана на неоснователно обогатяване за чужда сметка, попадат твърденията в исковата молба, с които ищецът извежда материалната си легитимация на кредитор на ответника за сумата 26 000 лв. Ищецът е твърдял, че в периода 13.01.2010 г. – 12.06.2014 г. е заплащал вноските по договор за банков кредит от 03.06.2008 г. с кредитополучател ответника, ответникът е спестил тези разходи (сбор от това, което дължи на банката-кредитодател), отношенията между страните не обясняват настъпилото разместване на благата, поради което ответникът следва да плати на ищеца сумата 26 000 лв. - това, с което се е обогатил за негова сметка до размер на обедняването. Въззивният съд е съобразил и възражението, с което ответникът е оспорил иска. В писмения отговор на исковата молба той е твърдял, че средствата са негови, а по възлагане ищецът се е съгласил да извършва на банката плащанията по кредита вместо ответника. За да приеме искът доказан по основание, а и по размер, въззивният съд е приел, че от събраните писмени доказателства (договора от 03.06.2008 г. и бележките за банковите плащания, по които вносител е ищецът, а сборът им е на общата сума 26 642 лв.) се установява, че ищецът е плащал вместо ответника вноските по кредита и доколкото не е доказано мандатното отношение, настъпилото неоснователно разместване на благата в двата патримониума налага ответникът да заплати сумата 26 000 лв. - това, с което се е обогатил за сметка на ищеца (до размер на обедняването, надхвърлящо размера на иска). При този правен спор, спецификата на който очертават конкретните твърдения в исковата молба и въведеното възражение и при тези мотиви на решението, повдигнатите въпроси са обуславящи, но начинът по който въззивният съд им е отговорил съответства на ППлВС № 1/1979 г. и на установената практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236 ГПК. Актът на извършеното от Върховния съд нормативно тълкуване, който има запазено, задължително за съдилищата действие поради непроменената праврегулаторна рамка, изяснава разликата във фактическите състави на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, включително необходимостта искът да бъде квалифициран и разгледан според фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато обедняването на ищеца и обогатяване на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Въззивният съд е отчел, че случаят е точно такъв. Разгледал е искът по чл. 59 ЗЗД и е отхвърлил като неоснователно въведеното възражение, извършвайки преценка на събраните по делото доказателства за релевантните факти и прилагайки неблагоприятните за ответника (сега касатор) последици на доказателствената тежест. Изложеното изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Така повдигнатите въпроси намират обяснение единствено в изразеното от касатора несъгласие с неблагоприятния изход на спора. Това несъгласие е без значение за настоящата фаза, в която Върховния касационен съд извършва селекция на жалбата. При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора са и разноските, направени от ответника по касация пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 80/08.10.2021 г. по гр.д. № 331/2021 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната осъдителна част. ОСЪЖДА А. П. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на С. В. М. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 300.00 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.