5 Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр. София, 26 януари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 421/ 2010 година Касационното производство е образувано по протест на А. ПРОКУРАТУРА- гр. В. Т. срещу въззивно решение № 95 от 29. 04. 2010г., на Апелативен съд-[населено място], наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 80/ 2010г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 98 от 1. 12. 2009г., на Окръжен съд-[населено място], по НОХД № 650/ 2009г. В касационния протест се поддържа, че въззивният съдебен акт е необоснован, постановен е в нарушение на закона, в резултат на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1 и 2 НПК. Заявява се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Подсъдимият поддържа, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на А. прокуратура-[Велико Търново] е неоснователен. С първоинстанционната Окръжният съд-[Плевен], е признал подсъдимия М. И. Н., от[град Плевен], за невинен в това, че на 14. 06. 2000г., в[град Плевен], избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- в размер на 99446, 04 лв., като е потвърдил неистина в подадена пред ТД- Плевен декларация по ЗДДС, подадена и подписана от него, в качеството му на [фирма]-[населено място], която се изисква по силата на закон, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 99446, 04 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 2 НК. Постановил е разноските по делото да останат в тежест на държавата. С протестираното въззивно решение Апелативният съд-Велико Търново], наказателно отделение, я е потвърдил изцяло. Доводът за необоснованост на проверяваното решение не подлежи на обсъждане и оценка в рамките на осъществявания в настоящото производство касационен контрол, доколкото е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. Последната инстанция по фактите е въззивната и в нейните правомощия е проверката на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда. Тя, а не касационната, е компетентна да прецени дали приетите фактически положения са подкрепени от формираната в конкретния наказателен процес доказателствена съвкупност, или не. В коментирания аспект, ВКС може да отмени проверявания второинстанционен съдебен акт само при констатации за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, когато намери, че фактическите положения са приети за установени на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, че вътрешното убеждение на решаващите съдебни инстанции е формирано в резултат на едностранчива, изопачена или тенденциозна интерпретация на доказателствените материали. Конкретният случай обаче не е такъв и нарушения от посочената категория- по чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, не са допуснати. Доводите, релевирани в касационния протест по съществото си са идентични с тези във въззивния. Апелативният съд ги е обсъдил задълбочено, и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Всички поставени въпроси са получили мотивиран отговор с атакуваното решение, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Основният аргумент на прокуратурата, с който се мотивира изтъкваното неправилното приложение на закона, в резултат на твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила при осъществената от съдилищата доказателствена дейност, е базиран на обстоятелството, че инкриминираните сделки, посочени в декларацията на търговеца по ЗДДС, не са били вписани в дневниците за продажби на търговското дружество, и не е бил внесен ДДС от продавача [Литекс Комерс АД]. Вън от съмнение е, че невписването на процесните сделки в дневниците на продавача, респ. невнасянето на ДДС по тях, не може да се вменява в отговорност на купувача, доколкото коректността на водене на счетоводството изобщо, вкл. спазването на нормативните изисквания за прецизното съставяне на всички изискуеми счетоводни документи касае единствено правната сфера на посоченото търговско дружество. Поради това, не може да се сподели обвинителната теза, мотивирана и в касационния протест, и извеждана единствено въз основа на експертните констатации за липса на съответните вписвания и документи при дружеството- продавач, визирано във фактурите, описани в декларацията, представена от подсъдимия пред данъчните органи. От устните разяснения на експерта В.В. пред състава на първоинстанционния съд е установено, че заключението й е изградено на базата на представените й от дружеството документи. Дали обаче й е бил предоставен целият набор от документите, отразяващи в пълен обем всички сделки (продажби) за инкриминирания период, по които доставчик е Литекс Комерс АД], остава неясно. От показанията на свидетеля Р. Д. е установено, че сделките са извършвани от управителите на отделните петролни бази, в чиито задължения влизало съставянето на всички документи и изпращането им в счетоводството за осчетоводяване. Същият свидетел е изтъкнал също, че ежедневно се извършват хиляди сделки, както и че не познава подсъдимия като съконтрахент на управляваното от него търговско дружество. Същевременно, друг свидетел- Х. Х., е посочил в показанията си, че подсъдимият многократно е закупувал горива от базата в[град Левски], където работел, макар те да касаят период, непосредствено предшестващ инкриминирания, когато той вече не е бил служител на дружеството. Същият свидетел е изяснил и други обстоятелства, относими към предмета на доказване в конкретния наказателен процес, очертан с нормата на чл. 102 НПК, а именно практическото осъществяване на документооборота при сделки от вида на обсъжданите. Тези данни, съвкупно оценени с останалите, също не подкрепят доводите за фактическата и доказателствена обезпеченост на конкретното обвинение. По- нататък, не могат да се черпят аргументи в подкрепа на тезата, че обсъжданите 14 сделки са фиктивни, и само от факта на съставянето на ДРА на [ЕТ Имона-Ю.С.], в качеството му на правоприемник на ЕТ Имона -М.Н.], за непризнат данъчен кредит за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, за периода преди прехвърлянето на предприятието на ЕТ. Това е така, защото без съмнение ДРА е в корелация и съответно- последица от резултатите при извършената насрещна проверка в счетоводството на продавача. Ето защо, приетата за установена фактология, дефинитивно не сочи на еднозначния и несъмнен извод, че сделките, които подсъдимият е описал в инкриминираната декларация по ЗДДС, не са били осъществени- основанията и критериите на компетентния орган в обсъжданото производство са различни от тези, релевантни при преценката на престъпната съставомерност на конкретното деяние. От всичко изложено до тук става ясно, че обвинителната теза е изградена изцяло на предположението, че поначало липсата на следващите се счетоводни отразявания за сделките, сключени от дееца като едноличен търговец, в счетоводството на дружеството на продавача (претърпяло освен това и фирмени преобразувания през процесния период), ги прави фиктивни и следователно, обуславя съставомерността на деянието по чл. 257, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 255, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК. В случая прокурорът не е отчел, че неотразяването на сделките[населено място] в дневниците за продажби на доставчика, е възможно да се дължи на множество и различни причини, и теоретично само една от тях е приетата от държавното обвинение, а именно, че такива сделки изобщо не са били сключвани, а с описването им в инкриминираната, подадена пред данъчните органи, справка- декларация за ДДС, вх. № 1286 от 14. 06. 2000г., подсъдимият е осъществил инкриминирания престъпен състав. Ето защо, напълно законосъобразно инстанционните съдилища са заключили, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се направи еднозначният, несъмнен и категоричен извод, че М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна описаното в обвинителния акт съставомерно деяние. Обратното би означавало да се постанови осъдителна присъда, в колизия с императивната забрана на чл. 303, ал. 1 НПК. В този смисъл, окръжният и апелативният съд са постановили своите съдебни актове в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид гореизложеното, ВКС в настоящия си състав намери, че протестът на А. прокуратура-[Велико Търново] е изцяло неоснователен. Ето защо, протестираното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 95 от 29. 04. 2010г., постановено по ВНОХД № 80/ 2010г., по описа на Апелативен съд-[град Велико Търново, наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: