Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 45 София, 18 февруари 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година,  в състав :                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Румяна Виденова........................................ и в присъствието на прокурора .......Искра Чобанова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 651/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Касационното производството е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, срещу присъда № 47 от 07.10.2009г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, постановена по внохд № 236/09г. В протеста се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане на основание чл.354, ал.3, т.3 от НПК, въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за неговото уважаване. Защитата на подсъдимия, пледира за оставяне без уважение на протеста, тъй като го намира за неоснователен. Изразява становище, че постановената оправдателна присъда e правилна и законосъобразна. Подсъдимият О. Т. , редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 71 от 26.02.2009г., постановена по нохд № 3230/07г. СГС, НО- 22 състав, е признал подсъдимия О. Й. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.116, ал.2 вр. ал.1, т.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.58, б.”А” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. Със същата присъда, подсъдимият е бил признат за виновен и в извършването на още две престъпления , а именно по чл.346, ал.2 т.1 и 3, вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и 4 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, и по чл.339, ал.1 от НК с наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода. С въззивна присъда № 47 от 07.10.2009г., постановена по внохд № 236/09г., Софийски апелативен съд, е признал подсъдимия О за невиновен и го е оправдал досежно обвинението по чл.116, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Изменил е първоинстанционната присъда относно определеното общо наказание, което е намалил на три години, като е отложил изпълнението му на основание чл.66 от НК. В останалата част присъдата на СГС е била потвърдена. Касационният протест е основателен. В мотивите на атакуваната присъда, САС е изложил, възприетата от СГС фактическа обстановка, след което е направил самостоятелен анализ на доказателствата и по отношение на обвинението за престъпление по чл.116 от НК е достигнал до различни правни изводи, приемайки, че подсъдимият не е извършител на това деяние. Сред фактите, приети за установени от първия съд са и действията по прицелване от страна на подсъдимия в тичащите след него служители на полицията. В акта си, въззивната инстанция не е изложила нова фактическа обстановка, различна от възприетата от първоинстанционния съд, каквито правомощия има, както и не е изразила несъгласие във връзка с горепосочените факти. Изясняването на тези въпроси е от значение, тъй като по делото апелативната инстанция се явява последна по фактите. Касационният съд няма правомощия да установява нови фактически положения, нито да изменя възприетите такива. Единствено следва да провери процесуалната дейност на решаващите съдилища при анализа на доказателствената маса, като изследва въпроса дали не са допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение. За да прецени дали е правилна оценъчната дейност, направена от втората инстанция на доказателствената съвкупност, следва да е ясно какви факти са приети за установени от нея, тъй като това от своя страна ще обуслови и преценката, касателно правилното приложение на материалния закон. В мотивите на въззивната присъда- лист 11, е отразено, че предвид релевантните факти въззивната инстанция не възприема правните изводи на СГС, но никъде в акта си съдът не е отразил кои според него, са релевантните факти и дали това са тези, установени от първостепенния съд. В рамките на доказателствения си анализ, втората инстанция приема, че гласните доказателствени източници установяват наличието на хаотична стрелба, а не прицелващи действия от страна на подсъдимия, поради което прави извод, че той не следва да носи наказателна отговорност по инкриминираното му обвинение по чл.116 от НК, тъй като не е налице опит за убийство. Тази оценка на доказателствата, респективно правните изводи на съда, не кореспондират на фактологията, възприета от СГС и възпроизведена във въззивния акт. Ето защо, настоящата инстанция счита, че при изложената в атакувания акт фактическа обстановка, материалният закон не е приложен правилно, поради което постановената въззивна присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА присъда № 47 от 07.10.2009г., постановена по внохд № 236/09г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: