3 Р Е Ш Е Н И Е № 68 С., 04.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1839/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 379 от 04.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 524 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 200/2009 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. К. А., с искане за отмяната му като неправилно. От ответниците по касация ОС “З.”[населено място] счита, че жалбата е неоснователна, Общината[населено място] не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 3466 от 11.12.2007 г. по гр. д. № 3947/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на[населено място], съставляващи нива с площ 3.320 дка в местността “С. куру”, и нива с площ 3.400 дка в местността “Ксахандаки”, на наследниците на Р. А. К., починала на 04.04.1953 г., на основание придобивна давност за периода от 1930 до 1958 г. Искът е отхвърлен по съображения, че не са налице надлежни писмени доказателства, с които ищцата, при условията на пълно и главно доказване, да е доказала правото на собственост на наследодателката си към момента на обобществяване на земята. Вписването в оземлителната карта на землището не съставлява годен титул за собственост, а свидетелски показания за установяване на владение са недопустими. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали и на кои писмени доказателства, извън изрично изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, може да бъде придадено значение на надлежен документ за установяване на собствеността в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производството по възстановяване на собствеността правото на собственост се установява от правоимащите по чл. 10 ЗСПЗЗ лица с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение, и други писмени доказателства. Следователно законът придава еднаква доказателствена сила както на документите, които имат пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на доказателства, имащи удостоверително значение. При тази законодателна уредба ако страната представи документ от втората група и при липса на други доказателства, които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. Същевременно законът изброява допустимите писмени доказателства неизчерпателно. Оземлителната карта, която не е изрично посочена в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, е вид стар картен материал, предхождащ образуването на ТКЗС, който съдържа данни както за поземлените имоти, така и за оземлените с тях лица. В този смисъл тя също е надлежно писмено доказателство и няма основание да бъде отречено нейното доказателствено значение в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По касационната жалба: От представеното по делото удостоверение № 51 от м. март 1999 г. на поземлената комисия[населено място] и от заключението на техническата експертиза се установява, че в оземлителната карта на землището на[населено място] от 1932 г. имотите по исковата молба са записани на името на наследодателката на ищцата Р. А. /Р. Н.-вж. декларация за идентичност на имената с нотариална заверка на подписа от 20.10.2008 г. на нотариус М. Ташева с рег. № 334 на Н. камара/. Според вещото лице инж. Й. В. имотът в местността “С. куру” попада понастоящем в пътя за[населено място] и в дворни места, а имотът в местността “Ксахандаки” се намира на около 1.5 км югозападно от пътя Варна - Бургас и представлява гора. Свидетелят Н. К. К. е установил, че за периода от 1953 г. до 1956 г., когато било образувано ТКЗС, нивите били обработвани от бащата за свидетеля, който предоставял реколтата от тях на наследодателката на ищцата. Записването в оземлителната карта за землището на[населено място] от 1932 г., според която са идентифицирани спорните имоти, няма вещноправно действие по отношение на дадените за оземляване земи и затова съставлява косвено доказателство за притежаването на имотите, което обаче е годно да установи правото на възстановяване на собствеността както пред административния орган - общинската служба по земеделие, така и в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Същевременно при наличие на писмено доказателство от вида на изброените неизчерпателно в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, и при липса на други доказателства, които да опровергават извода, че към обобществяването им имотите са били собственост на наследодателката на ищцата, не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание, което в случая е придобивна давност. С оглед на тези данни и предвид разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че като е отрекъл на оземлителната карта от 1932 г. качеството на годно писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение и то следва да се отмени на основание чл. 281, т. 3 ГПК. В частта относно имота в местността “С. куру” делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде уважен. За имота в местността “Ксахандаки” делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявената претенция по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ по аргумент от пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ предвид данните, че същият представлява гора. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ по делото следва да се призоват регионалната дирекция по горите, както и държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство по местонахождението на имота. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 524 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 200/2009 г. на Варненския окръжен съд и оставеното в сила решение № 3466 от 11.12.2007 г. по гр. д. № 3947/2007 г. на Варненския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на Общинската служба по земеделие[населено място], при участието на Общината[населено място], че Р. К. А. като наследница на Р. А. К., починала на 04.04.1953 г., има право на възстановяване на нива с площ 3.320 дка в местността “С. куру”, при съседи: Н. К., И. В., С. Мичиков, път и П. Д.. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за ново разглеждане от друг състав по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, в частта относно нива с площ 3.400 дка в местността “Ксахандаки”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: