1 Р Е Ш Е Н И Е №230 гр.София, 27 май 2010 г. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Антони Лаков и при секретаря И. Илиева., разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 144/2010 година. Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 226/07 год. на Бургаски. окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 404 от 22.01.2008 год., както и присъда № 578 от 18.04.2007 год. по нохд № 2340/2006 год.на Бургаски районен съд, с връщане на делото за ново разглеждане от съответната прокуратура. В искането като касационно основание за проверка на присъдата е посочено нарушение разпоредбата на чл.35 НПК, определяща предметната подсъдност.С присъдата си Бургаски районен съд е признал подсъдимите Н. Р. Д., Р. Н. Д., И. Л. Ч. и П. В. М. за виновни в извършено престъпление по чл.142 ал.2, т.2 НК. Присъдата е била обжалвана от Р. Д. и от Бургаски. окръжен съд с решение № 404 от 22.01.2008 год. по внохд № 226//07 год. е изменена, като изпълнението на наложеното му наказание от три месеца лишаване от свобода е било отложено за срок от три години.В останалата част присъдата е потвърдена.Допуснато е нарушение на процесуалните правилата, тъй като съгласно разпоредбата на чл..35 ал.2 НПК делата за престъпление по чл.142 НК са подсъдни на Окръжен съд, като първа инстанция.Делото е постъпило в Б. районен съд на 25.07.2006 год. при действието на новия НПК, в сила от 29.04.2006 год. и не е била налице хипотезата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на НПК.Твърди се, че допуснатото нарушение е съществено, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите да обжалват решението на Окръжен съд по касационен ред и посочените съдебни актовеса постановени от незаконен състав.Прави се искане за възобновяване на делото, с тяхната отмяна и връщането му на съответната прокуратура. Прокурорът поддържа искането по изложени в него съображения. Осъдените и техните защитници поотделно оспорват искането като формално и с възражението, че досъдебното производство е водено преди влизане в села на новия НКП и затова делото е подсъдно на Районен съд.Освен това не са накърнени процесуални права и интереси на осъдените, и връщането на делото би водело до излишни разходи и не е в полза на държавния интерес.Защитниците на Д. и М. намират искането за процесуално недопустимо, след като ВКС е прекратил производството по делото и върнато на прокуратурата, искането е внесено отново извън срока по чл.421 ал.1 НПК. ВКС за да се произнесе съобрази следното: Неоснователно е възражението на защитата, че не е спазен срока по чл..421 ал.1 НПК за подаване искането на Главния прокурор, след като производството по него е прекратено и до неговото изтичане ново не е правено.С въззивното решение на Бургаски окръжен съд от 22.01.2008 год., осъдителната присъда на Районния съд е влязла в сила и подлежи на изпълнение.Този срок е шест месеца и изтича на 22.07.2008 год.Искането и постъпило във ВКС на 08.07.2008 год.Следователно срокът по чл.421 ал.1 НПК е спазен и е образувано кнд № 515/2008 год.Производството по него е прекратено с протоколно определение от 12.12.2008 год., като делото е върнато на ВКП за посочване на актуален адрес на осъдения И. Ч..Това действие е било необходимо предвид изискването но чл.424 ал.2 НПК, за незабавно изпращане на препис от искането на осъдения от първостепенния съд , а делото на ВКС.Тази процедура не е била изпълнена по прекратеното производство.Този факт обаче, не е довел до прекратяване на процедурата по внесеното искане на Главния прокурор, което означава, че е спазено действието на срока, в който е внесено, при спазване изискванията на чл.424 ал.2 НПК.Запазена е висящността на производството по възобновяване, защото не е окончателно прекратено, а само се е целяло изпълнение на процедурата по връчване на искането. Поради това искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 578 от 18.04.2007 год. по нохд № 2340/2006 год., Бургаски. районен съд е признал подсъдимите Н. Д., Р. Д., И. Ч. и П. В. за виновни в извършено престъпление по чл.142 ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК са осъдени, както следва: подс.Н.Д. на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, подс.Р.Д. на три месеца лишаване от свобода, при същият режим и на подсъдимите Ч. и М. по три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години.На основание чл.68 ал.1 НК за по подс.Н. Д. е постановено да изтърпи и отложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.Делото е протекло по общият ред с две отлагания, поради неявяване на някои от подсъдимите.Разпитани на шест свидетели, от които трима полицейски служители.Възражения от страните за нарушение на родовата подсъдност не са правени. По жалба само на подсъдимия Р. Д., Бургаския окръжен съд е приложил спрямо него, условното осъждане с изпитателен срок от три години.В останалата част присъдата е потвърдена.Останалите подсъдими за заявили, че са доволни от присъдата и не са се присъединили към жалбата на подс.Р.Д.. Въззивния съд с оглед на правомощията си е разгледала делото като втора първа инстанция и според изискванията на чл.314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.Преценена е като правилна и законосъобразна и по отношение на необжалвалите я лица. По делото се установява, че осъдения И. Ч. е със склонност към скитничество. Не е намиран на посочен от него адрес, причина за отлагане на делото пред първата инстанция и е разгледано отсъствено пред въззивната, със служебен защитник, след положени необходимите процесуални усилия от съда за неговото призоваване и издирване.Намерен е от органите на МВР след една година и два месеца в балканско село, като кравар, живеещ в изоставена къща, без ток и вода. При изразеното становище за оспорване на искането от защитниците на осъдените пред касационната инстанция, това че досъдебното производство е приключило с обвинителен акт от Районна прокуратура, изминалите повече от четири години от постановяване на присъдата, в конкретния случай касационния състав намира, че макар и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е съществено.Не са ограничени процесуалните права на подсъдимите както се твърди в искането, след като присъдата е проверена от контролната въззивна инстанция и са имали възможност да направят искане по реда на възобновяването за проверка и от касационен състав по този извънреден способ.От данните по делото е очевидно, че такова желание не са имали.Независимо, че е нарушена компетентността на районния съд според новия процесуален закон, санкционирането на процесуалното бездействие на страните с възобновяването на делото и отмяна на присъдата, с връщане за ново разглеждане, би довело не само до затруднения от процесуален и субективен характер, но и до ненужен разход на средства и усилия на съдилищата, без това да доведе до материалноправни, или по строги наказателно репресивни последици за обвинителната власт.По тези причини то е безпредметно и може само да се свърже с негативни последици в процесуален аспект-разглеждане на делото в неразумно дълъг срок, ненужно ограничаване правата на осъдените, чрез мерки за процесуална принуда, отлагане във времето на възможността своевременно да се ползват от института на реабилитацията и др.Искането на Главния прокурор като неоснователно, следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл.425 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на внохд № 226/2007 год. на Бургаски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 404 от 22.01.2008 год. и на присъда № 578 от 18.04.2007 год. по нохд № 2340/2006 год. на Бургаски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: