О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 395 София, 29.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №2198/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. М. Д. против решение № 35 от 23.06.2021 г. по гр. дело № 252/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация – ДЗИ „ общо застраховане“ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Ю. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Л. М. е интерпретирал мотивите на ТРОСГТК № 1 /10г., с оглед разясненията относими към общото основание за допускане на касационен контрол, както и във връзка с правомощията на касационната инстанция. Възпроизвел е текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е поставил въпроса – 1 / „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД и какви са критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение да претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента / иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ/“. Страната е поддържала, че въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени с ППВС №4/68г. във връзка с прилагане принципа за справедливост.Разгледани са критериите, въведени с тази тълкувателна практика и са посочени решения на ВКС, чиито общи мотиви дефинират начина на определяне на обезщетения при непозволено увреждане. Поставен е въпросът - 2/ „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи тяхното значение, при конкретно установените по делото факти.“ Страната отново е сочила противоречие с т.11 на ППВС № 4 / 68г., както и с изброена от нея казуална практика на ВКС, чиито мотиви са интерпретирани. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си адв.Л.М., не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият поставен въпрос, макар и общ и несъобразен с конкретен правен мотив на възивният съд, нито изведен от него, може да бъде възприет като релевантен, поради това, че същият е относим към всяко съдебно производство третиращо претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане. Страната не е посочила, при така поставения общ въпрос, с кой от решаващите изводи на състава е свързан, нито в какво се изразява по него отклоняването от задължителната за състава тълкувателна практика, а се е задоволила да развие общи оплаквания за необоснованост на акта, което е ирелевантно за тази фаза на производството. Липсата на конкретика по отношение на правните изводи на състава, които според касатора, влизат в противоречие с разясненията дадени с изброената тълкувателна и казуална практика относно понятието справедливост, води до извод за това, че не са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос съдържателно повтаря първия, тъй като е относим пряко към критериите за определяне на обезщетението и мотивите по отношение на съотношението между установеното по спора и относимостта му към тези критерии. И по отношение на този въпрос страната не е защитила с доводите си наличие на допълнителен критерий. Своят отговор въпросът е получил чрез задължителна практика – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Този извод се налага поради това, че решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, категорично установени по спора със събраните и сочени от страната доказателства. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания въпрос, както вече бе посочено, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поставения въпрос, третиращи отклоняване на съда от приетите със задължителна тълкувателна практика критерии, респективно от друга практика на ВКС, разясняваща приложението на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че общите развити оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Доводът, че съдът само формално е обсъдил установените по спора факти съставлява довод за оплакване за неправилност но няма относимост към основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито обосновава противоречие по правен въпрос с изброената практика. Нещо повече изброените от касатора решения/ извън тези които касаят летален изход на пострадалия и третират съвсем различна вреда за близките на починалия/ съдържат обосноваване на сходен размер обезщетение за неимуществени вреди какъвто въззивният съд е определил на касатора, като приложените актове са в съответствие а не в противоречие при разрешаване на поставените въпроси и прилагане на критериите на ППВС № 4/68г. Или общо изразеното твърдение за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 23.06.2021 г. по гр. дело № 252/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: