Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр.София , 03 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 769/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба, подадена от частните обвинители А. К. А. и Т. К. А., чрез повереника им адв. Я. Н., срещу решение № 15 от 22.01.2015 г., постановено по внохд № 885/2014г. на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правата на прокуратурата се свързва с: 1. отказа на съда да проведе разпит на свидетелката Ж. Г. К., чиито показания са значими за разкриване на обективната истина по делото; 2. с неуважаването на направеното искане за назначаване на техническо изследване на приложената като веществено доказателство тахошайба, което има значение за вярното установяване на скоростта на движение на процесния товарен автомобил непосредствено преди и по време на инцидента; 3. с произволното приемане на определени факти за установени, включително и чрез преувеличаване ролята на доказателствата, обслужващи тезата на подсъдимия; 4. с липсата на анализ и оценка на онези доказателства, които обосновават тезата , че водачът на товарния автомобил е могъл своевременно да възприеме велосипедистката чрез огледалата за виждане назад и да предотврати произшествието; 5. с липсата на отговор в протестирания съдебния акт на доводи, направени във въззивния протест. На следващо място се твърди, че в резултат на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по установяване, проверка и оценка на доказателствата, са формирани правни изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се на това, че при управление на превозното средство подсъдимият Я. Д. е нарушил инкриминираните му правила за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат. Моли се да бъде отменено решението на апелативния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, тъй като подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, за което следва да понесе отговорност. В жалбата на частните обвинители по отношение касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се излагат аргументи за това, че като е допуснал нарушение на инкриминираните му правила за движение по пътищата, подсъдимият виновно е причинил смъртта на пострадалата велосипедистка. Акцентира се, че подсъдимият е бил задължен да осъществи предприетата от него маневра безопасно за останалите участници в движението, като отчете всички годни за възприемане обстоятелства от значение за пътната безопасност. Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 15 от НК. По отношение оплакването за наличие на съществени процесуални нарушения се посочва, че съдът е допуснал нарушение на чл. 13 от НПК, тъй като не е осигурил разкриването на обективната истина, понеже е отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства. На следващо място се твърди, че в мотивите си съдът е направил противоречиви фактически изводи, от които не може да се изведе ясно заключение какво точно е приел от фактическа страна. Моли се да бъде отменен обжалвания съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените съображения и с направените в него искания. Счита, че подсъдимият като водач на МПС не е осигурил безопасност на осъществяваната от него маневра завой на дясно, което обективно е било възможно, и по този начин е допуснал нарушение на правила за движение по пътищата, в резултат на което се е стигнало до съставомерния резултат. Моли да бъде уважен протеста. По отношение жалбата на частния обвинител- намира същата за основателна. Повереникът на частните обвинители – адв. Н., поддържа касационната жалба, като акцентира на твърдението си за неправилност на изводите на решаващите съдилища, че единствената причина за настъпването на произшествието е поведението на пострадалата велосипедистка. Посочва, че задълженията, визирани в специални норми от ЗДвП, отразени в обвинителния акт, не са били спазени от подсъдимия, поради което не е налице хипотезата на чл. 15 от НК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения аргументира с отказа на съда да събере доказателства /да разпита единствената очевидка на произшествието свид. К./, които са били поискани още при първоначалното разглеждане на делото, като тук обръща внимание и на факта, че подобно указание е било дадено с отменителното решение на САС, но то не изпълнено и по този начин е пренебрегната възможността за събиране и проверка на доказателства. Моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В представената от адв. Н. писмена защита отново се подчертава, че въззивният съд е нарушил процесуални норми, гарантиращи пълното, всестранно и обективно разглеждане на делото, което да обоснове правилното формиране на вътрешното убеждение на съда. Като конкретно проявление на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НК отново се посочва отказа на съда да събере доказателство /разпит на свид. К./, каквото указание е имало в отменителното решение на САС. Застъпва се становището, че пряка последица от допуснатото нарушение е възприемането на неверни и противоречиви факти. Извършен е критичен анализ на мотивите на въззивното решение. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за решаване от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия - адв. Д., изразява становище, че фактическата обстановка е правилно изяснена по делото от разгледалите го до сега четири съдебни състава, които са дали ясен, обоснован и задълбочен отговор на всички правно значими въпроси. Твърди, че не се констатира претенцията на прокуратурата за необсъждане на всички доказателства и за неправилност на изградените от съдилищата правни изводи. Заявява, че данните от тахошайбата не са единственото доказателство, на базата на което е изчислена скоростта на движение на товарния автомобил, както и че тя изобщо не е начин за определяне на скоростта. Посочва, че предходните съдебни състави са положили нужните усилия за призоваването на свид. К. с цел провеждането на нейния разпит, но тези усилия са останали без резултат, тъй като свидетелката живее в Германия и при разговори с нея по телефона, не е могло да се установи времето, през което тя е имала намерение да пътува до България. Освен това посочва, че тази свидетелка не е очевидец на произшествието, поради което нейните показания нямат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Излага собствена интерпретация на доказателствените материали. Акцентира на обстоятелството, че по делото не се е установило подсъдимият да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което според него е налице случайно деяние. Моли да бъде потвърдено решението на апелативния съд. В представената от адв. Д. писмена защита се обръща внимание на това, че не отговаря на истината твърдяното в протеста и в касационната жалба обстоятелство, че съдът не е искал да разпита свид. К. - точно обратното, въпреки многократно положените усилия, опитите за призоваването й са останали безуспешни. Подчертава се още и че коментираната свидетелка не е очевидец на произшествието и нейните показания не биха допринесли за неговото изясняване, както и това, че казаното от нея на досъдебното производство е било взето предвид от вещите лица, изготвили автотехническите експертизи. На следващо място се оспорва твърдението, застъпено в протеста, че приложената по делото тахошайба не е била изследвана, като в тази насока се посочва, че данните от тахошайбата не са единствените съобразявани от вещите лица при определяне на скоростта на движение на товарния автомобил. Коментира се подробно предназначението на тахошайбата и най-вече това, че тя не измерва скорост, а период на управление, прекъсване и почивка на водачите на МПС по време на тяхното движение. Оспорва се и касационната жалба на частното обвинение, като се твърди, че тя не съдържа конкретни доводи, обосноваващи претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. На стр. 4 до 13 от писмената защита се излагат подробно фактическите обстоятелства по делото, извършва се собствен анализ на доказателствата и интерпретация на изводите в приетите по делото експертизи, както и се обосновава защо подсъдимият не е допуснал инкриминираните му нарушения на ЗДвП. В заключение се иска да бъде потвърдено въззивното решение. Подсъдимият Я. Д. изразява искрено съжаление за случилото се, заявява, че е невинен и моли да бъде потвърдено решението на апелативния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 222 от 12.07.2012г., постановена по нохд № 2449/2011г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Я. П. Д. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По въззивни жалби, депозирани от частните обвинители А. А. и Т. А., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 837/2012г.,приключило с решение № 67 от 18.03.2013г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. След изготвяне на нов обвинителен акт ,материалите са били внесени в СГС, където е било образувано нохд № 4821/2013г., по което е била постановена присъда № 127 от 14.05.2014г., с която подсъдимия Я. П. Д. е бил признат за невиновен в това, че на 07.09.2010г. в [населено място], при управление на товарен автомобил марка „К.”, модел „65115”, с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Т. А., поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По протест на прокуратурата и въззивна жалба на частното обвинение е било образувано внохд №885/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, който с решение №15 от 22.01.2015 г. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда по нохд №4821/2013 г. на Софийски градски съд. Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители са ОСНОВАТЕЛНИ. От съществено значение за решаване на въпроса за виновността на подсъдимия и в тази връзка за правилното приложение на материалния закон, е пълното, обективно и всестранно изясняване на релевантните за делото обстоятелства. В конкретния случай тези обстоятелства са свързани със скоростта на движение на процесния автомобил, управляван от подсъдимия непосредствено преди и по време на произшествието; скоростта на движение на пострадалата велосипедистка; треакторията на движение на превозното средство при подхода към портала на строителния обект; треакторията на движение на велосипедистката преди произшествието; видимостта за водача на товарния автомобил в десните огледала за виждане назад, както и дали обективно същият е могъл да възприеме в тях велосипедистката и ако е могъл - в кой момент, както и дали от техническа гледна точка същият е могъл да предотврати произшествието. От значение е установяването и на обстоятелството, дали превозното средство е изпреварило в предходен момент велосипедистката и кога, както и дали е спирало преди входа на обекта, поради наличието на колона от автомобили, изчакващи на светофара на кръстовището на [улица]с [улица]. Прочитът на мотивите на въззивното решение от една страна сочи на допуснато от апелативния съд противоречие по отношение на част от възприетите релевантни обстоятелства, а от друга – липса на съображения относно доказателствената обезпеченост на установени фактически обстоятелства, поради което и проверката на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, която всъщност е предмет на касационен контрол, е изключително затруднена. Следва да се направи уточнението, че касационният съд не може да установява нови фактически положения, а извършваният от него инстанционен контрол е в рамките на възприетите от съдилищата факти и макар да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса е необходима във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто е настоящият случай. В мотивите си въззивната инстанция първоначално е изложила една фактическа обстановка, такава, каквато е възприета и от първата инстанция, при това, доста схематична и лишена от конкретика. Впоследствие при анализа на доказателствата, е направила други фактически констатации по определени обстоятелства. По този начин е допуснала противоречие по отношение на някои от релевантните за делото факти. Такова противоречие например, съдът е допуснал по въпроса относно траекторията на движение на велосипедистката, тъй като от една страна е отразил в мотивите си, че тя се е движела „косо спрямо движенето на автомобилите на булеварда и успоредно спрямо металната ограда на строителния обект”, а от друга - че е била „зад товарния автомобил и в дясно от него” (което означава попътно на автомобила). Неясни са и съображенията на съдебния състав относно нейното поведение, а именно дали се е „опитвала да влезе заедно с камиона в обекта”, или „да го заобиколи отдясно”. Неяснота е налице и относно факта, дали управляваният от подсъдимия товарен автомобил е спрял зад колона от автомобили, изчакващи на светофара, регулиращ кръстовището на [улица]и [улица]. Този факт не присъства при описанието на фактическата обстановка, но се споменава при анализа на доказателствата. Като цяло отразените във въззивното решение /а и в първоинстанционните мотиви/ факти са неясни, противоречиви и хронологически неиздържани, а за част от тях не са посочени и не са анализирани и доказателствените източници, на които те се основават. Така, ако съдът действително е приел, че е била налице колона от автомобили, на която е спрял и подсъдимият с товарния автомобил, същият е следвало да посочи въз основа на какви доказателства възприема тази си фактическа констатация, а този въпрос има пряко отношение към изясняване на скоростта на автомобила непосредствено преди удара. По същия начин стоят нещата и с избраната от съда траектория на движение на велосипедистката. В седморната КМАТЕ /назначена и изготвена по внохд № 837/2012г. на САС/, кредитирана от контролираната въззивна инстанция, са описани два варианта на движението й – покрай оградата на строежа или успоредно на автомобила от дясната му страна на около 1-1,5 метра в дясно от десния му габарит, като вещите лица изрично са посочили, че от техническа гледна точка не може да се изключи нито един от двата варианта. При това положение, съдът е бил длъжен да посочи въз основа на кои доказателствени източници е достигнал до фактическия извод /ако въобще това е изводът, възприет от съда/, че велосипедистката се е движела покрай оградата, при което движение тя е попадала извън видимата част на огледалата за обратно виждане на превозното средство. В тази насока е следвало да бъдат подложени на задълбочен анализ и оценка показанията на свидетеля очевидец Ц. Ц., нещо, което не е било сторено от въззивната инстанция. Траекторията на движение на велосипедистката е от изключителна важност за преценката дали същата е могла да бъде възприета от водача на товарния автомобил в огледалата за обратно виждане, преди същият да предприеме маневрата завой надясно, поради което съдът е бил задължен пълноценно да разгледа този въпрос, като задълбочено анализира наличната, макар и минимална информация, изводима от различните доказателствени източници. На следващо място ВКС констатира, че седморната КМАТЕ /назначена в хода на въззивното съдебно следствие при първото разглеждане на делото пред САС/, за да даде заключение по поставените й въпроси, е ползвала информация, съдържаща се в доказателствени средства, които не са могли да бъдат използвани, поради тяхната негодност или поради липсата на валидното им приобщаване. По своето предназначение и същност експертното заключение не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а представлява основан на специални знания извод от известни за неизвестни факти. Известните факти, на които тя се основава, следва да бъдат установени чрез валидни, съобразно изискванията на НПК, източници на доказателства. В конкретния случай, например, за да изгради техническите си изводи експертизата е ползвала информация, предоставена от подсъдимия Я. Д. в разпита му на досъдебното производство, но в качеството на свидетел, което е процесуално недопустимо. Впрочем съдът е длъжен, назначавайки експертно изследване, да посочи доказателствата и доказателствените средства, които да се ползват от вещите лица, тъй като последните не разполагат с компетентност за преценка на годността на доказателствените източници, и оттам - не са в състояние да направят правилен подбор за ползването им. Като е използвала фактически данни, които не са събрани по предвидения процесуален ред, експертизата е дала отговори на част от поставените въпроси, които настоящата инстанция намира за дискредитирани и поставя под съмнение тяхната правилност. Освен това, седморната КМАТЕ, кредитирана от въззивната инстанция е подписана с особено мнение от двама от петимата, участващи в състава й автоинженери, относно скоростта на движение на товарния автомобил и механизма на произшествието. Всъщност спорът между експертите е свързан с отчитането на скоростта от тахошайбата, приложена по делото като веществено доказателство. При това положение е било необходимо коментираният спорен въпрос да бъде доизяснен, като се използват възможностите на допълнително експертно изследване, още повече, че седморната експертиза изрично е посочила, че приема за скорост на движение на товарния автомобил данните от графиката на тахошайбата /л.2 от заключението/. В този смисъл не се констатира коректност на мотивите на въззивния съд, касаещи отказа му от подобно изследване, в които мотиви той е приел, че са налице и други доказателства относно скоростта на движение на превозното средство. Наличието на противоречия в приетите от въззивния съд фактически констатации и необсъждането на доказателствената обезпеченост на част от възприетите факти правят невъзможно осъществяването на пълноценен касационен контрол върху правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд, съответно – препятстват проверката на правилността на приложението на материалния закон. Същевременно, неосъществяването на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и позоваването на експертни изводи, част от които компрометирани, поради негодността на някои от използваните от експертите доказателствени материали, също сочат на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, с оглед необходимостта от изясняване на всички релевантни обстоятелства, следва да се даде възможност на подсъдимия да депозира обяснения, ако желае, тъй като обясненията му, дадени по нохд № 2449/2011г., не могат да се приобщават, поради обстоятелството, че са депозирани преди връщането на делото на прокурора и внасянето на актуалния обвинителен /нохд №4821/2013г./, с който фактическите обстоятелства по обвинението срещу подсъдимия Д. са били съществено изменени. Следва да се направи отново преценка за необходимостта и възможността за провеждане на разпит на свид. К.. На следващо място, е необходимо съдът да извърши преценка за необходимостта от назначаване на повторна, разширена по своя състав КМАТЕ, която да използва за основа на експертните си заключения само информация, валидно събрана по делото, като в това отношение съдът следва изрично да посочи кои доказателства и доказателствени източници да се използват от вещите лица. Необходимо е при изготвянето на посочената експертиза да се съобразят и показанията на свидетелите в т.ч. и на свид. Ц. Ц., дадени в хода на първоинстанционното нохд № 4821/2013г. Посочената експертиза е необходимо да се занимае и със спорния въпрос относно вещественото доказателство - тахошайба и възможността в конкретния случай, по нея да бъдат обективно отчетени данни за скоростта на движение на процесния автомобил. След събирането на горните доказателства и извършването на посочените следствени действия е необходимо апелативният съд да направи задълбочен и критичен анализ на доказателствената съвкупност, като изложи ясни и недвусмислени фактически констатации, такива, каквито приема за установени /съобразявайки се и с рамката на обвинението по обвинителния акт/ и въз основа на тях да изгради правните си изводи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема за основателни протеста на Софийската апелативен прокуратура и жалбата на частните обвинители срещу въззивното решение на САС, поради което намира, че те следва да бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивно решение № 15 от 22.01.2015г., постановено по внохд № 885/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. Връща делото за ново разглеждане на от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.