Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр.София, 11 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 416/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-Плевен, срещу въззивна присъда № 11 от 14.03.2017 г., постановена по внохд № 199/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК. Оплакването за съществени процесуални нарушения се аргументира с неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, довела и до неправилно приложение на материалния закон. Отбелязва се, че причините, поради които подсъдимият е без работа и без парични средства са изведени хипотетично от съда и представляват само едно предположение. Сочи се, че твърденията на подсъдимия относно съдбата на паричните средства, получени като банков кредит, не са проверени и въпросът дали същият е разполагал с тях към инкриминирания период е останал неизяснен. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на второинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона и провеждане на съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства. Постъпило е възражение от адв.П., защитник на подсъдимия П. Х., в което твърди, че касационния протест не отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК, от една страна, а от друга- че е неоснователен. Заявява, че в хода на съдебното производство са били събрани множество писмени и гласни доказателства, довели до разкриване на обективната истина. Приема за верен и в унисон с трайната съдебна практика извода на въззивната инстанция за субективна несъставомерност на деянието по чл.183 ал.1 от НК. Моли присъдата на ОС-Плевен да бъде оставена в сила. В съдебното заседание пред ВКС, подсъдимият П. Н. Х. и неговия упълномощен защитник - адв. П., редовно призовани, не се явяват, поради което не вземат становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения и моли за неговото уважаване. Посочва, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неустановяване на обективната истина, довели до нарушение на материалния закон във връзка със субективната страна на деянието, за което подсъдимият е привлечен да отговаря. Моли да бъде уважен протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 224 от 07.11.2016 г., постановена по нохд № 2158/2016 г., Плевенски районен съд е признал подсъдимия П. Н. Х. за невиновен в това, че през периода месец януари 2016 г. – месец август 2016 г. в [населено място], като осъден да издържа свой низходящ – малолетния И. П. Х. от същия град с решение № 1117 по гр. д. № 2225/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен, влязло в законна сила на 25.07.2014 г., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на осем месечни вноски на обща стойност 800 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 183 ал. 1 от НК. По повод подаден въззивен протест е било образувано внохд № 992/2016 г. пред Окръжен съд – Плевен, който се е произнесъл с решение № 8 от 18.01.2017 г., с което е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. След връщането на делото, Районен съд – Плевен с присъда № 25 от 03.02.2017 г., постановена по нохд № 175/2017 г., е признал подсъдимия П. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, за което го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. По жалба на защитника на подсъдимия, пред ОС-Плевен е било образувано внохд № 199/2017 г., което е предмет на настоящата проверка. Същото е приключило с присъда № 11 от 14.03.2017 г., с която е отменен първоинстанционния съдебен акт и подсъдимият П. Х. е признат за невинен, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. ВКС не възприема твърдението на защитника на подсъдимия за това, че касационния протест не отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК, поради което е недопустим. Прочитът на процесуалния документ и допълнителните съображения към него, последните подадени след изготвяне на мотивите към въззивната присъда сочи, че не е нарушен регламента,визиран в чл.351 ал.1 от НПК, поради което протеста е годен да постави началото на касационното производство. За да постанови съдебния си акт, въззивната инстанция e приела, че от събраната доказателствена маса, преценена в съвкупност, по несъмнен начин е установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението си, в качеството му на родител, да изплаща месечна издръжка в размер на 100 лева по отношение на сина си - низходящия И. Х., в инкриминирания период. Поначало окръжният съд в съответствие с правната доктрина и съдебна практика правилно е очертал обективните и субективни характеристики на престъплението по чл. 183 от НК. Независимо от това, извършената от него интерпретацията на доказателствения материал, на базата на която е изградил заключение за субективна несъставомерност на престъпното поведение на подсъдимия, е невярна и в отклонение от действителното му съдържание. Решаващите съдебни инстанции са положили усилия да съберат доказателства, относими към изясняването на факта, дали към процесния период подсъдимият Х. е бил в състояние обективно да заплаща издръжка или не. В тази насока делото е попълнено с редица официални документи, като справки от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“; НАП; Агенцията за социално осигуряване; НОИ; Агенция по вписванията; ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“. Наличието на обилен доказателствен материал, не изключва факта, че въззивната инстанция не е отдала необходимото внимание на съдържанието някои от доказателствените източници, а достоверността на други не е проверила по изискуемия се от НПК ред. В тази връзка на проверка са подлежали обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на И. Г. за това, дали подсъдимият е взел кредит в размер на 40 000 лева, обезпечен с договорна ипотека /видно от справка от Агенция по вписванията/ и за какви цели е била разходвана посочената сума, ако въобще е била разходвана, както и дали цялата или част от нея действително не е била в патримониума на подсъдимия в периода 01.01.-01.08.2016 г. Освен това, решаващият съд е могъл да изиска справка от регистрите на ЧСИ Н., за да установи на коя дата е влязло в сила постановлението за възлагане на имот, с цел констатиране с категоричност, че недвижимият имот е придобит от друго лице, и към инкриминирания период не е бил собственост на подсъдимия. Както се посочи и по-горе, изводът на съда, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си за издръжка, е неверен. Това е така, тъй като от материалите по делото категорично се установява, че същият въпреки че е безработен, не се е регистрирал в Бюрото по труда, като по този начин сам се е лишил от възможността за евентуално намиране на работа. По друг начин би стоял въпроса, ако след извършена регистрация в Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, на подсъдимия не е предлагана работа от институцията. В тази хипотеза би могло да се говори, че подсъдимият в действителност е положил усилия с цел намиране на работа, но по обективни причини не е успял. Дори само този факт е достатъчен /и без събирането и проверката на посочените по-горе доказателства/, за да се приеме, че подсъдимият Х. не е бил в обективна невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като не е изчерпал всички възможни законови механизми за справяне със ситуацията, в която се е намирал. Като е приел, че инкриминираното на подсъдимия престъпление е несъставомерно от субективна страна, въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, което при новото разглеждане на делото следва да бъде отстранено. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.3 във вр. с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 11 от 14.03.2017 г., постановена по внохд № 199/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/