Р Е Ш Е Н И Е № 92 град София, 28 март 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Н. Люденов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 702/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Ю. А. У. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 190 от 9.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 1206/2010 год. по описа на Старозагоркия окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т-1-3 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска производството да бъде възобновено, като решението на въззивната инстанция бъде отменено и бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 177 от 9.07.2010 год. постановена по НОХ дело № 823/2010 год. Старозагорският районен съд е признал подсъдимия Ю. А. У. за виновен в това, че 1. За периода месец октомври 2002 год.- месец октомври 2006 год. в[населено място],[населено място], Р. Ч.,[населено място], Ф. Р. Г.,[населено място], Р. Ф. и[населено място], Р. Италия в условията на продължавано престъпление набирал, транспортирал и приемал отделно лице Я. А. С., с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез обещаване и даване на облаги и Я. С. е превеждана през границата на страната със същата цел, поради което и на основание чл. 159а ал.2 т.6 пр.1 е 2 във вр. с ал.1 хип. първа алт. първа, във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв; 2. За периода месец април 2003 год.- месец юни 2003 год. в гр. С. З. и[населено място], Р. Ч. набрал, транспортирал и приел отделно лице- К. Н. Д. с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, като деянията са извършени чрез обещаване и даване на облаги и К. Н. Д. е преведена през границата на страната със същата цел, поради което и на основание чл. 159б ал.2 във вр. с ал.1 пр.1,2,4 и 5 във вр. с чл. 159 а ал.2 т.6 пр.1 и вр. ал.1 хип. Първа, алт. първа и чл.55 ал.1 т.1 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв; 3. През периода месец септември 2007 год. -месец март 2008 год. в[населено място], Р. Италия, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител[населено място] А., приел отделно лице З. Д. Т. с цел да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, поради което и на основание чл. 159 а ал.1 пр.4 хип. първа алт. първа вр. чл. 26 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е оределил общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000лв. С въззивно решение № 190 от 9.11.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 1206/2010 год. Старозагорският окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл. 24 НК е увеличил размера на определените за изтърпяване по реда на чл. 23 НК наказания, като лишаването от свобода е увеличил с една година и четири месеца, а глобата с 1000лв и е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Потвърдил е присъдата в останалата протестирана и обжалвана части. Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. По оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НК: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяния, които не са престъпление. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормите на чл. 159а и чл. 159 б НК, като не е съобразил противоречието им с международните актове, ратифицирани от страната, които са част от действащото вътрешно право, и съгласно които за съставомерност на деянието като престъпление трафик на хора са необходими принуда и насилие над пострадалите, както и наличието на трето лице, на което да бъде обещана или дадена облагата, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. Те са идентични с възраженията му против правилността на присъдата. Старозагорският окръжен съд ги е обсъдил и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е посочил основанията, поради които ги е отхвърлил. Конвенцията на Съвета на Е. за борба с трафика на хора и Протоколът за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора са част от вътрешното ни право, но те не ограничават суверенитета ни при вземане на конкретни законодателни мерки, каквито за необходими за криминализирането на деянията, квалифицирани като трафик на хора. В междунароните актове са посочени основните признаци на деянията, общите принципни насоки за борба с конкретните негативни явления, като на отделните държави е предоставено правомощие да конкретизират престъпните състави и да определят рамките на наказателната отговорност за тях. Обявените за престъпни деяния от международните договори, по които Р. Б. е страна, стават част от вътрешното наказателно право с вътрешен законодателен акт. Затова вътрешно-правната наказателна уредба в раздел девети на глава втора на НК, озаглавен “трафик на хора”, създадена в изпълнение на международните актове, е приложима и в частта, с която е прието, че липсата на съгласие на жертвата не е необходим елемент за съставомерност на деянието. При приетите фактически обстоятелства, че е набирал, транспортирал и приемал Я. С. и К. Д. с цел да бъдат използвани за развратни действия, като им заплащал таксите за изготвяне на международните документи за самоличност, при пътуване им закупувал билетите до чуждите държави, давал им джобни пари и ги превеждал през границата на страната в чужбина, където извършвали сексуални услуги срещу заплащане, материалният закон е приложен точно с осъждането му по първите две обвинения. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на това престъпление, както и на престъплението по чл. 159а ал.1 НК извършено по отношение на пострадалата З. Т.. За съставомерност на деянията не е необходимо даването, обещаването или получаването на облагата да се извърши по отношение на трето лице, поради което доводът на осъдения за несъставомерност на деянията по чл. 159а ал.2 т.6 НК е неоснователен, Те законосъобразно са квалифицирани като извършени в условията на продължавано престъпление, защото по отношение на всяка една от пострадалите са били извършени по-вече от едно съставомерно деяние. Деянието не може да бъде квалифицирано като извършено в условията на продължавано престъпление само когато престъпните посегателства са извършени против личността на различни граждани, а не когато се касае до отделни престъпления против личността на един пострадал. Извън довода за несъставомерност на деянието поради доброволното съгласие на пострадалите да извършват сексуалните услуги, и липсата на доказателства за обещаването и даването на облаги, други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори, от осъдения не се подържат. По оплакването за допуснато особено съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 НПК. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство и при разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, довели до ограничаване на правата му. В този смисъл са изложените съображения, че представителят на обвинението е проявил тенденциозност, поставяйки го в положение на обвиняемо лице в продължение на дълги периоди от време, като с едно разследване не е обхванал цялата му престъпна дейност, че е ограничил правата му, като в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочил всички обстоятелства, въз основа на които прави правния си извод, че е извършил престъплението, за което го предава на съд, а съдът от своя страна не е констатирал и отстранил нарушенията, не е изпълнил задълженията си за обективен анализ на събраните доказателсва и го е осъдел без да са доказани съставомерните признаци от състава на престъплението. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред С. окръжен съд е образувано по протест на прокурора с искане утежняване наказателното положение на подсъдимите и жалба от подсъдимите с доводи за необоснованост и искане да бъдат оправдани. В съотвествие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. При нея е констатирал, че досъдебното производство и производството пред първоинстанционния съд са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване на правата им. Неоснователен е довода, че в досъдебното производство съществено са ограничени процесуалните му права с отделянето на част от събраните материали и с лишаването му от възможност да обжалва постановеното в този смисъл постановление на прокурора. В досъдебното производство прокурорът упражнява ръководство и надзор върху разследването, като той е суверенен да прецени дали са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. За образуването му не са нужни данни, от които може да се направи предположение относно лицето, извършило престъплението. Това постановление предхожда привличането на обвиняем и предявяването на конкретно обвинение, затова не съществува правна възможност за обжалването му от страна на обвиняемия. Разпоредбата на чл. 216 НПК е приложена правилно при констатацията, че са събрани данни за извършени други престъпления от него и от други лица, за които не е било проведено разследване по реда на НПК. В рамките на проведеното разследване и при наличието на достатъчно доказателства за виновността му, с постановление от 4.03.2010 год. му е предявено конкретно обвинение, като от този момент му е осигурена възможност реално да упражни правата си. В съответствие с изискването по чл. 5 т.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане на делото в разумен срок, прокурорът му е повдигнал обвинението с обвинителния акт без да изчака резултата от евентуалното провеждане на разследване за другите деяния. Съставеният обвинителен акт съдържа необходимите изисквания по чл. 246 НПК. В обстоятелствената му част ясно и конкретно са посочени всички обстоятелства, въз основа на които е направен правния извод в заключителната част за квалификацията. Изчерпателно са посочени, времето, мястото и начинът на мотивиране на трите пострадали лица при многократното им извеждане от страната до различни чужди държави с цел извършване на сексуслуги. Изложени са достатъчно фактически данни в какво точно се изразяват обещанията за даване на облагата – давал им пари за междунарони документи за самоличност, закупувал им билети, давал им джобни пари. Посочени са и доказателствата в подкрепа на тези данни. Производството в съдебната фаза на процеса също не е проведено в отклонение на установения процесуален ред. Преди даване ход на делото в съдебно заседание на 9.07.2010 год., съдът е разяснил процесуалните права на подсъдимия, в това число и правото му на отвод на съдебният състав. Такова искане не е направено, а членовете на съдебният състав не са костатирали наличието на основания по чл. 29 НПК служебно да се отведат от участие по делото. Тези основания са изброени в процесуалния закон и между тях не е посочено участието на член от съдебния състав по дело, касаещо друго обвинение на подсъдимия, в какъвто смисъл е поддържания довод. Решението за разглеждане на делото по процесуалният ред по глава двадесет и седма НПК е взето по искане на подсъдимия и след като му е разяснено, че направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят ще се ползват при постановяване на присъдата. При този процесуален ред за решаване на делото, задълженията на съда за разкриване на обективната истина се свеждат до проверка за наличието на събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които да подкрепят направеното признание. Такива доказателства са налице и се съдържат в показанията на свидетелите К. Д., Я. С., З. Т. и И. Т., както и в останалите писмени доказателства, изброени на л.14 от мотивите към присъдата. По оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при особено съществено нарушение по чл. 348 ал.5 т.1 НПК. При индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпленията са спазени принципите за законосъобразност и справедливост. Процесуалният ред, по който е решено делото, е определил обема наказателна принуда, кой първоинстанционният съд е бил дължен, по силата на чл. 373 ал.2 НПК, да наложи. Наказанията е индивидуализирал под минималните предвидени в особената част на НК размери и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да ги правят несъразмерно тежки. Въззивната инстанция не е имала основание да ги коригира в претендирания от осъдения смисъл. При точно преценените като високи обществена опасност на деянията, с оглед продължителността и начина на извършването им, както и на дееца с оглед проявената престъпна упоритост да си набавя по неправомерен начин парични средства, мотивирайки пострадалите да му отчитат немалка част от заработените суми и негативното отношение към тях, както и поради факта, че е започнал извършването на две от деянията в изпитателния срок на предходно осъждане, намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм. Законосъобразно е приложена от въззивната инстанция и разпоредбата на чл. 24 НК, защото определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 НК общо наказание не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на С. окръжен съд не са допуснати подържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Ю. А. У. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 1206/2010 год. по описа на С. окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 190 от 9.11.2010 год., с което е изменена присъда № 177 от 9.07.2010 год. по НОХ дело № 823/2010 год. на С. районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: