Р Е Ш Е Н И Е №..160 София,02.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 2124/2014 година Производство по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. А., [населено място] срещу въззивно решение № 497 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4436/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 6332 от 02.09.2013 г., постановено по гр.д.№ 16055/2011 г. от Софийски градски съд, ГО, І-21 състав в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] за разликата над 30 000 лв. до предявения му размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние в резултат на претърпяно на 03.11.2007 г. пътно-транспортно произшествие. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановяването му в противоречие със закона – чл.51 и чл.52 ЗЗД. С определение № 504 от 26.08.2015 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за установяване на допълнително претърпените от непозволено увреждане вреди спрямо тези, за които на пострадалия е присъдено обезщетение, разрешен в отклонение от разрешението, дадено по него с Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., ГК, както и за проверка на съответствието на въззивното решение с Решение № 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК с даденото по него разрешение по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението. Ответникът по касация ЗД [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по искова молба на касатора, депозирана на 25.11.2011 г. пред Софийски градски съд, с която е предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма] за сумата 30 000 лв., представляваща разлика между определеното му с решение по в.гр.д.№ 948/2010 г. на САС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и присъденото му обезщетение по частично заявената претенция от 120 000 лв., обективно съединен с иск за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.11.2007 г. Твърденията на ищеца са, че в резултат на настъпилото на същата дата ПТП е търпял и продължава да твърди множество болки и страдания, в резултат на причинени описани подробно увреждания на тялото. Непосредствено след катастрофата постъпил по спешност в болнично заведение, за 1 година му били направени 18 операции, а му предстояли и още, свързани свързани с корекция на горната му челюст и деформации на очите, както и за отстраняване на поставения в левия му крак пирон на Р.-Т., силно ограничение и дефицит на движението на различни части от тялото, хипотрофия на лявата ръка и слаб захват на същата, скъсяване на раменната кост, продължаващо лечение при стоматолог за счупената му челюст и др. С допълнителната искова молба са представени доказателства за проведена оперативна интервенция на ищеца. В производството по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която на 26.01.2012 г. на ищеца е извършена операция за изваждане на най – долния винт от лява раменна кост. Към момента на прегледа на ищеца, извършен на 18.01. 2012 г., са констатирани като остатъчни явления вследствие на получените при ПТП травматични увреждания - няколко белега и деформация на лицето за сметка на лявата ябълчна кост, довело до разлика в двете орбити и двойно виждане, поради което предстои операция; счупването на лявата раменна кост не е зараснало напълно, което също може да наложи нова операция; лявата мишница е по- къса с 2.5 см.; лявата лакътна става е деформирана и имала обем на движение по–малък от нормата с 35%; големи следоперативни белези по мишницата и предмишницата; движенията на лявата раменна става се извършвали в обем по- малък от нормата с 30%; счупването на лявата бедрена кост е зараснало в изкривено положение; левият крак е по-къс с 1.5 см.; лявата колянна става е с увеличени размери, деформирана и извършва движения в обем, по- малък от нормата с 25% на лявото бедро; дясната глезенна става е с увеличени размери, отточна и извършваща движение в по-малък обем от нормата с 30%- стъпалото не може да се движи нагоре. Болките и страданията, които ще изпитва ищеца щели да продължат цял живот. Бъдещата прогноза е, че незарасналата лява раменна кост може да доведе до извършване на нова операция; деформацията на лявата лакътна става не може да бъде променена и това ще доведе до по-голямо ограничение в движението й в бъдеще; скъсяването на левия крак и измененията в лява колянна става ще доведат до вторични промени в поясния отдел на гръбначния стълб; лявата колянна става е деформирана и ще настъпят значителни артрозни в бъдеще, които ще доведат до разрушаването й и до необходимост от оперативна смяна; лявата глезенна става била деформирана и с ограничени движения, като състоянието е трайно, постепенно ще настъпят вторични промени в нея и в ставите на лявото ходило, които ще наложат постоянно лечение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважена незаявената част от първоначалната претенция по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд приел, че по първото делото СПН се разпростира до уважения частичен иск в размер на 120 000 лв., поради което не е преклудирано правото да претендира сега разликата до пълния размер на вземането му и тъй като присъденото му с решението на САС по в.гр.д.№ 948/2010 г. обезщетение по частичния иск е недостатъчно да репарира вредите, които ищецът действително е претърпял, счел за основателен иска за сумата 30 000 лв. За да потвърди отхвърлителното решение по претенцията за „ексцес”, въззивният съд приел, че не е установено по категоричен начин твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца. Счетено е, че събраните доказателства не обосновават извод, че са настъпили такива усложнения, които не са били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетението с влязлото в сила решение по частичния иск, тъй като съдът е съобразил с решението си остатъчните негативни последици, предстоящите две нови операции на лицевия череп и на лявата бедрена кост. От това е направен извод, че не се касае до болки и страдания, които не са били взети предвид и поради това те не могат да бъдат охарактеризирани като усложнение по смисъла на закона, налагащо присъждане на допълнително обезщетение. Въззивният съд счел за неоснователни доводите на касатора, че с обжалваното решение не са взети предвид проблемите му с глезенната, лакътна и колянна става, хипотрофия на мускулатурата на бедрото, както и претърпяната от него на 26.01.2012 г. операция за изваждане на най-долния винт от лява раменна кост по съображения, че изрични твърдения за такива усложнения не са изложени в исковата му молба, с оглед на което е прието, че не е предявен иск за обезщетяване на вредите от тях. Въззивното решение е неправилно. Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, въпросът за изясняване на допълнително претърпените вреди е от значение за изхода на делото, още повече, че предмет на спора е и част от вземането на ищеца за първоначално претърпените множество такива. При разрешаването му съдът е процедирал в отклонение от разрешението, дадено с Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., ГК, според което съгласно т. 10 от ТР № 1 от 4.01.01 г. на ОСГК ВКС е следвало и по своя преценка за назначи експертиза, която да извърши съпоставка между здравословното състояние на ищеца по време на постановяване на решението и към настоящия момент и ако е налице влошаване, доколко то се намира в причинна връзка с увреждането, което се твърди в исковата молба. В разглеждания случай вещото лице д-р Т. Д. е дала заключение за вида на извършените на ищеца операции и за предстоящите такива, както и за актуалното му здравословно състояние с оглед на остатъчните явления от получените увреждания след проведените лечения. С оглед на тяхната многобройност обаче и липсата на специални знания, съдът е следвало да постави задача на експерта да разграничи първоначалните вреди от деликта от евентуалните последващи такива не само с оглед момента на тяхното проявление, но и на евентуалната им предвидимост при определяне на предходното обезщетение за неимуществени вреди. Като не е съобразил това обстоятелство въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което което на основание чл.293 ал.2 ГПК постановеното от него решение следва да се отмени. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, като се съобрази и задължителната практика на ВКС - Решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, според която при новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 497 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4436/2013 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: