17
Р Е Ш Е Н И Е № 50149 София, 06.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 640 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Проект 65” ЕООД, представлявано от адв. Е. С., срещу решение № 260056 от 16.10.2020г. по в.т.д. № 274/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което, след отмяна на решение № 64 от 20.02.2020г. по т.д. № 552/2018г. на Варненски окръжен съд, са отхвърлени предявените от касатора против „Тракия Строй Инвест” ЕООД искове за заплащане на сумите от 26 000 лева, представляваща неизплатена цена по договор от 01.03.2017г. за приети работи с протокол от 29.03.2017г., за които е издадена фактура № [ЕГН]/30.03.2017г. и от 88188,25 лева, представляваща неизплатена цена по договор от 01.07.2017г. за приети работи с протокол от 04.09.2017г., за които е издадена фактура № [ЕГН]/05.09.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като погасени чрез прихващане с насрещните вземания на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК] в общ размер от 114 700лв., както следва: 1/ по отношение на сумата от 26 000 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 29.03.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.03.2017г. и остойностени с фактура №[ЕГН]/30.03.2017г. със сумите от 10 000лв. по РКО от 18.03.2017г., от 1500лв. по РКО от 08.04.2017г. и със сумата от 14 500лв. – част от сумата по РКО от 22.04.2017г. в размер на 38 000лв.; 2/ по отношение на сумата от 88 188,25 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 04.09.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/05.09.2017г. със сумите от 23 500лв. – част от сумата по РКО от 22.04.2017г.; от 25 000лв. по РКО от 13.05.2017г.; от 11 6500лв. по РКО от 20.05.2017г.; от 300лв. по РКО от 21.05.2017г.; от 3000лв. по РКО от 23.05.2017г.; от 7500лв. по РКО от 27.05.2017г.; от 250лв. по РКО от 01.06.2017г.; от 11000лв. по РКО от 03.06.2017г.; от 3000лв. по РКО от 10.06.2017г. и от 2988,25лв – част от сумата по РКО от 17.06.2017г. в общ размер от 3500лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Намира за неправилен извода на въззивния съд за основателност на възражението за прихващане с насрещни вземания на ответника по 12 броя РКО, установяващи получаването на средствата от ищеца при начална липса на основание и като такива – подлежащи на връщане. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички доводи на касатора и събрани по делото доказателства в подкрепа на направеното оспорване на истинността на процесните РКО. Поддържа, че при преценка на ангажираните от него доказателства в тяхната взаимна връзка се установява, че сумите са получени от И. И. с оглед възникнало между нея и ответника мандатно отношение, като противният извод на въззивния съд е обусловен от едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствата. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на свидетелските показания за установяване наличието на мандатно правоотношение при заявените параметри. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Ответникът „Тракия Строй Инвест“ ЕООД оспорва касационната жалба. Поддържа, че по делото са допуснати и събрани от първоинстанционния съд множество доказателства, които стоят встрани от предмета на доказване по настоящото дело, като въззивният съд е преодолял това изместване на предмета на спора, излагайки подробни мотиви по отношение на СПЕ и установеното с тях. Намира, че при липса на доказано мандатно правоотношение, за което въззивният съд е изложил подробни мотиви, е следвало ищецът да ангажира доказателства за отчитане на получените с процесните РКО суми и за наличие на основание да ги задържи. Излага съображения за правилност на извода на въззивния съд за недопустимост на събраните гласни доказателства за доказване на мандатно правоотношение. Сочи, че ако страна по такова правоотношение е физическото лице И. Д., ищецът е следвало вместо да упражнява материалните и процесуалните ѝ права, да я привлече като трето лице помагач, с оглед на което приложените т.нар. отчети се явяват недопустими като доказателства, доколкото не са събрани по реда на чл.192 ГПК. Поддържа още, че дори и свидетелските показания да се приемат за допустими, никой от разпитаните свидетели не установява конкретните суми по процесните 12 РКО в какво качество са давани на И. И. – като физическо лице по мандат от дружеството „Тракия Строй Инвест” ЕООД, или като управител на „Проект – 65” ЕООД. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 466 от 22.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.79 вр. чл.266 от ЗЗД. Приел е за безспорни между страните следните обстоятелства: валидно сключени договори за изработка; изпълнение на възложените СМР; приемане на работата с Протоколи обр.19; стойността на изработеното, за което са издадени процесните фактури, както и извършените частични плащания за погасяване на стойността им. За спорни пред въззивната инстанция е приел следните въпроси: 1/ настъпил ли е падежът на задълженията за плащане стойността на изработената и приета работа по процесните договори, предвид уговорения модалитет – отлагателно условие като елемент от съдържанието на същите, а именно падеж на задължението 5 дни след заплащане от страна на „А.“ АД; 2/ за заплащане стойността на изработеното с предварителни аванси, които не са приспаднати при издаване на процесните фактури; 3/ за основателност на възражението за прихващане със сума в общ размер на 114 700лв., представляващо заплатени суми по приложените 12 бр. РКО.
Приел е, че в процесните договори, сключени между страните по делото, изрично е предвидено, че заплащането на стойността на изработеното ще се извърши в 5-дневен срок след заплащане от страна на „А.“ АД, като уговореното отлагателно условие е с оглед на обстоятелството, че възложителят по договорите „Тракия Строй Инвест“ ЕООД, от своя страна, e изпълнител по сключен договор за възлагане на СМР с трето не участващо в производството лице – „А.“ АД, който факт е бил известен на страните към момента на подписване на контрактите. Намерил е, че така уговореното условие не е нищожна клауза, като падежът на задължението на възложителя по процесния договор ще настъпи след изтичане обичайния срок за приемане на изработеното и заплащането му от третото лице, но само по отношение на възложените с процесните договори СМР. Добавил е, че обвързване на плащането на възложителя „Тракия Строй Инвест“ ЕООД по договорите с „Проект – 65“ ЕООД от цялостното изпълнение на поетите от него задължения към неучастващото в процеса лице „А.“ АД, респ. плащане на стойността им, представлява излизане извън предметната рамка на сключените договори и недопустимо разширително тълкуване на клаузите им. Като ирелевантно за плащанията по договорите е преценил и обстоятелството дали и кога от възложителя „Тракия Инвест Строй“ ЕООД са удържани гаранционни суми по неговите договори за изработка, доколкото такива клаузи не се съдържат в подписаните между страните по делото съглашения, нито е уговорено такова условие.
Въззивният съд е приел, че във въззивната инстанция не е спорен приетият за установен от първоинстанционния съд факт, че падежът на част от задълженията е настъпил в хода на производството, както следва: по фактура №[ЕГН]/30.03.2017г. на две суми от по 19,55лв. – на 07.06.2018г. и на 07.06.2019г., а по фактура №[ЕГН]/05.09.3017г. в размер на 5291,30лв. – на 07.09.2018г. или най-късно на 07.09.2019г.
По възражението за погасяване на вземанията по фактурите поради плащане въззивният съд е приел, че в тежест на ответника „Тракия Строй Инвест“ ЕООД е да докаже при условията на главно и пълно доказване извършените авансови плащания към „Проект – 65“ ЕООД по сключените договори. Приел е за безспорно получаването на сумите по приложените РКО от И. И., но е намерил, че издадените от „Тракия Строй Инвест“ ЕООД ордери и тяхното съдържание не могат да бъдат свързани със съществуващите между страните договори за изработка. Посочил е, че от доказателствата по делото се установява, че счетоводните записвания по договорите за изработка съвпадат, с изключение на сумата от 150 000лв. по процесните РКО, които не фигурират в съдържанието на счетоводната база данни на възложителя „Тракия Инвест Строй“ ЕООД към датата на първото ѝ архивиране през 2017г., а са намерили отражение в него преди подаване на ГФО /през м.март 2018г./, в периода от 16.01.2018г. до 27.03.2018г., като са отразени по сметка 498 подотчетни лица, а не външни контрагенти. Констатирал е, че останалите задължения по договорите с ищеца са осчетоводени по счетоводна сметка 400 Доставчици аналитична сметка „Проект 65“ ЕООД. Поради това е приел, че по делото не е установено по безспорен начин обстоятелството, че сумите по приложените РКО са платени като аванс по сключените между страните договори за СМР, още повече, че същите по време предхождат втория договор от 01.07.2017г., а при издаване на последната фактура № [ЕГН]/05.09.2017г. изрично са приспаднати платените по банков път и надлежно фактурирани и осчетоводени аванси по договорите в общ размер на 15 000лв. Посочил е, че тази фактура е приета от ответника – възложител без възражения и при липса на твърдения и доказателства за възникнали между страните спорове за погасяване на задължението с авансите по процесните РКО.
Въззивният съд е посочил, че в отношение на евентуалност е направено възражение за прихващане на задълженията на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД по процесните фактури с получени от „Проект – 65“ ЕООД суми по РКО, в случай че не се установи връзката им с договора. Приел е за безспорен в производството факта на получаване на сумите по процесните РКО от И. И., поради което е счел, че е в тежест на ищеца „Проект – 65“ ЕООД е да установи основанието за получаването им, респ. връщането или отчитането на получените суми. Посочил е, че репликата на ищеца по направеното възражение е, че сумите са получени от И. И. не във връзка със сключените договори за строителство между дружествата, а на друго основание – мандатно правоотношение, по силата на което тя е поела задължение да плаща от името на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД негови задължения към работници и доставчици, за което съобразно чл.285 от ЗЗД е получавала средства от доверителя.
Въззивният съд е възложил в тежест на въззиваемото дружество „Проект - 65“ ЕООД да установи неистинността на процесните РКО относно записването в тях „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“, като е намерил, че не са налице законови ограничения за установяване на обстоятелствата по делото по косвен път чрез косвени доказателства. Приел е, че от заключението по повторната съдебно- графологична експертиза се установява, че в РКО от 18.03.2017г., 08.04.2017г., 22.04.2017г., 13.05.2017г., 03.06.2017г. и от 10.06.2017г. текстовете от, една страна, „И. Д.“ и сумите, посочени във всеки един от тях, и от друга, текстът „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“, не са изписани едновременно, а в останалите РКО от 20.05.2017г., 21.05.2017г., 23.05.2017г., 27.05.2017г., 01.06.2017г. и 17.06.2017г. не е изключена възможността спорните текстове да са изписани неедновременно. Независимо от това е намерил, че по делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че сумите по процесните договори са дадени именно въз основа на това съществувало мандатно правоотношение. Изложил е съображения, че по отношение на свидетелските показания е налице забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните доказателства за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, като в настоящия случай, дори и да се приемат за установени твърденията на ищеца, че получените с РКО суми са по договор за поръчка, то получаването им е установено с писмен документ, поради което и е налице забрана за установяване на изпълнение на възложеното действие – предаване на сума с гласни доказателства. В условие на евентуалност, дори да се приеме, че гласните доказателства са допустими и същите установяват обстоятелството, че И. И. е получавала и отчитала суми ежеседмично от „Тракия Строй Инвест“ ЕООД, въззивният съд е намерил, че този факт, сам по себе си, не може да обоснове извод, че именно на това основание са получени и процесните 114 700лв., тъй като свидетелите не установяват количеството предадени пари, нито това по процесните РКО, нито установяват и съществуваща между страните договорка относно предаването на тези пари, тъй като предаването на парична сума може да бъде на различни основания, като И. И. може да ги получава като управител на дружеството или по мандатното правоотношение.
Въззивният съд е приел, че оспорването на верността на добавката в РКО по отношение на текста „като управител на ф.“Проект – 65“ ООД“ е недоказано, поради което същите са истински документи и като такива не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото. Приел е за недоказано и наличието на мандатното правоотношение, съответно получаване по същото на сумата от 114 700лв. по процесните 12 бр. РКО, както и връщането на сумата или прихващането ѝ със съществуващите насрещни задължения между страните, поради което е преценил като основателно въведеното в производството възражение за прихващане.
По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че исковете за заплащане на останалите незаплатени главници по процесните фактури следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане с насрещните вземания на „Тракия Строй Инвест“ ЕООД в размер на 114 700лв.
По процесуалноправния въпрос:
Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай въззивният съд не е обсъдил част от доводите на касатора – във връзка с изрично записаното в РКО основание, на което са предавани сумите, с начина на осчетоводяването при ответника на сумите по РКО, с липсата на касова книга, в която да се отчитат съставените касови ордери при ответника, с обстоятелството, че записите за процесните РКО не съществуват в системата за обработка на счетоводната информация на ответника към 2017г., с представената кореспонденция до електронния адрес на ответника, изходяща от И. Д. с прикачени таблични отчети, с което е допуснал нарушение на задълженията си по чл.236, ал.2 ГПК
По основателността на касационната жалба:
В настоящото производство не е спорно между страните възникването на задължение на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по валидно сключени договори за изработка в размер на 26 000 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 29.03.2017г., възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.03.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/30.03.2017г., и в размер на 88 188,25 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 04.09.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/05.09.2017г.
Спорен е въпросът за основателността на направеното от ответника възражение за прихващане с вземанията му за сумите по процесните 12 броя РКО, издадени в периода от 18.03.2017г. до 17.06.2017г., в размер общо на 114 700 лева, получени в брой от И. Д. в качеството ѝ на управител на ищеца „Проект-65” ООД, релевирано при условията на евентуалност, ако не се установи връзката им с договорите между страните. Въззивният съд е приел, че ордерите и тяхното съдържание не могат да бъдат свързани със съществуващите между страните договори за изработка, поради което и с оглед начина на осчетоводяването им се явява недоказано, че сумите по тях са платени като аванс по сключените договори. Срещу този извод на въззивния съд не са изложени оплаквания в настоящото производство.
Ищецът „Проект - 65” ООД е оспорил възражението за прихващане с твърдения, че сумите по представените РКО са били заплатени не на него /тъй като разплащанията между дружествата са били извършвани единствено по банков път/, а на И. М. И., погрешно посочена като И. Д., в лично качество като физическо лице, в изпълнение на неформален договор за поръчка, сключен между нея като физическо лице и дружеството на ответника, за извършване на разплащания от името и за сметка на ответното дружество. Изложил е твърдения, че на същата е било възложено да следи извършената работа от работници на ответното дружество на негови обекти на територията на к.к. А. – х-л Доростол, х-л Г. и др. в изпълнение на договори за СМР с „А.” АД, по които ищецът не е бил ангажиран като подизпълнител, както и да извършва плащания във връзка с това.
За доказване на вземанията си ответникът е представил 12 броя РКО за следните суми, получени от И. Д. като „управител на ф. „Проект – 75” ООД“: 1/ РКО от 18.03.2017г. за сумата 10 000 лева, с посочено основание „ФРЗ”; 2/ РКО от 08.04.2017г. за сумата 1500 лева; 3/ РКО от 22.04.2017г. за сумата 38 000 лева с посочено основание „ФРЗ заплати – х. Г.”; 4/ РКО от 13.05.2017г. за сумата 25 000 лева с посочено основание „сл.аванс”; 5/ РКО от 20.05.2017г. за сумата 11 650 лева с посочено основание „сл. аванс”; 6/ РКО от 21.05.2017г. за сумата 300 лева с посочено основание „сл. аванс”; 7/ РКО от 23.05.2017г. за сумата 3000 лева с посочено основание „сл. аванс”; 8/ РКО от 27.05.2017г. за сумата 7500 лева с посочено основание „сл. аванс”; 9/ РКО от 01.06.2017г. за сумата 250 лева с посочено основание „сл. аванс”; 10/ РКО от 03.06.2017г. за сумата 11 000 лева с посочено основание „сл. аванс”; 11/ РКО от 10.06.2017г. за сумата 3000 лева с посочено основание „сл. аванс” и 12/ РКО от 17.06.2017г. за сумата 3500 лева с посочено основание „сл. аванс”
Ответникът е оспорил истинността на представените РКО с твърдението, че текстът „като управител на ф. „Проект 65” ООД е дописан впоследствие, след предаване на сумите и полагане на подписа от получателя.
С оглед направеното от ответника оспорване по делото са приети две съдебни експертизи. Според първото заключение на техническата експертиза, изготвена от в.л. К. М. след изследване с Видеоспектрален компаратор, в шест от процесните РКО химикалната паста за всяка бланка съвпада по партидно сходство и ръкописните текстове в тях са изписани без промяна на реда за изписване, а в останалите шест РКО текстовете „Тракия строй инвест” и „като управител на ф. „Проект-65” ООД” и подписът в „броил сумата” са изписани с една за всяка бланка химикална паста, като текстовете са изписани преди попълването с друго пишещо средство на останалия текст и не е възможно да се установи дали текстът в цялост или отчасти е бил изпълнен едновременно или след полагане на подписа за „получил сумата” и кой от подписите е бил изпълнен последен. Заключението е оспорено от ищеца, с оглед на което е допусната повторна съдебно-графологична експертиза /почеркова и химическа/, извършена от в.л. Ц. Ц. след изследване с увеличителни прибори, цифров фотоапарат и видеоспектрален компаратор. Според това заключение в процесните РКО от 18.03.2017г., 08.04.2017г., 22.04.2017г., 13.05.2017г., 03.06.2017г. и 10.06.2017г. текстовете, от една страна, „И. Д.” и посочената конкретна сума и, от друга страна, текстът „като управител на ф. „Проект-65” ООД не са изписани едновременно, като не може да се установи поредността им на полагане поради липса на пресечни точки на щрихите. По отношение на останалите РКО вещото лице е посочило, че не са установени различия в оптично-физичните свойства на химикалните пасти, с които са изписани текстовете, от една страна, „И. Д.” и посочената конкретна сума и, от друга страна, текстът „като Управител на ф. „Проект-65” ООД”, и различия във вида на следите, оставени от пишещите прибори, но от проведеното сравнително почерково изследване се установява, че текстът „като Управител на ф. „Проект-65” ООД” е изписан с по-изправен почерк спрямо останалите два текста, което обикновено се получава при прекъсване на писането, и поради това не може да се изключи възможността тези два текста да са изпълнени неедновременно. Вещото лице е посочило, че поради липса на пресечни точки на щрихите не е възможно да се установи поредността им на полагане. В с.з. на 08.05.2019г. вещото лице е пояснило, че констатираната от него разлика в начина на изписване на част от текстовете може да се дължи както на съставянето на частите от документите по различно време, така и на временно прекъсване на изписването на текста на документа. Повторното заключение не е оспорено от страните. Настоящият състав кредитира повторното заключение, изготвено от вещото лице Ц., тъй като е дадено след използване на няколко различни по вид експериментални методи за установяване на разлики в моментите на съставяне на различните части от текста и при индивидуален подход към всеки един от изследваните документи. С оглед на това съдът приема, че в първите три документа, съставени през периода от 18.03.2017г. до 22.04.2017г., с посочено основание за плащане х-л „Г.“ и предназначение на сумата за изплащане на заплати (ФРЗ), и в документите от 13.05.2017г., 03.06.2017г. и 10.06.2017г. с основание „служебен аванс“, добавянето на указанието за качеството на лицето, получаващо сума - като „управител на ф. „Проект -65“ ООД“, е извършено с различно пишещо средство в момент, различен от съставяне на останалия текст. Въпреки че в останалите шест документа, също за служебни аванси, разлика в мастилото не е установена, във всеки от тях вещото лице е намерило повтаряща се разлика в начина на изписване именно на указанието за представителството на ищеца (променен наклон и размер на буквите) и друг вид разлика в изписване на броената сума (разтегленост), като за тях също е налице вероятност частта от текста със същото съдържание да е била добавена в момент, различен от съставяне на останалия текст.
В първоинстанционното производство са приети като доказателства представените от ищеца с допълнителната искова молба отчети, изготвени от И. И., от 11.03.2017г., 20.03.2017г., 28.03.2017г., 02.04.2017г., 08.04.2017г., 15.04.2017г., от 23.04.2017г., от 30.04.2017г., от 06.05.2017г., 13.05.2017г., 22.05.2017г., 27.05.2017г., 03.06.2017г., 10.06.2017г., 20.06.2017г. и 08.07.2017г., съгласувани от инж. В., както и доказателства за изпращането им на електронни адреси [електронна поща] и [електронна поща].
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се установява, че процесните РКО не са осчетоводени в счетоводството на „Проект 65” ЕООД, а в счетоводството на ответника са осчетоводени като вземане от „Проект 65” ООД по счетоводна сметка 498 /други дебитори, аналитична сметка „Проект 65” ООД/, като за всички счетоводни записвания основанието, вписано в счетоводния запис, е „служебен аванс „Проект 65” ООД. В с.з. на 28.03.2019г. вещото лице пояснява, че за аванс, платен на външно предприятие, особено ако е юридическо лице, трябва да се издаде съответния документ – фактура за аванс, касов бон. Пояснява още, че подотчетно лице е лице, което е получило суми за извършване на някаква дейност – командировка, закупуване на материали, плащане на задължения и др., че не би могло да бъде външно подотчетно лице и че не му е известно в практиката изобщо като подотчетно лице да бъде юридическо лице. Според заключението авансите, приспаднати при фактуриране на изпълнение, са осчетоводени по друг начин - по сметка 402 /доставчици по аванси/.
Според допълнителното заключение на ССЕ представените по делото 15 бр. РКО, сред които и процесните 12 броя РКО, са на обща стойност 150 000 лева, като в публикувания в ТР баланс в балансова статия други вземания фигурира сумата 150 000 лева, коресподираща с остатъка от счетоводна сметка 498 /други дебитори/, по която сметка са осчетоводени 15-те РКО. В счетоводството на ответника „Тракия Строй Инвест” ЕООД няма други първични счетоводни документи относно осчетоводените разчети по представените по делото 15 бр. РКО. Посочено е, че в счетоводството на ответника няма касова книга, в която да се отчитат приходните и разходните касови ордери и съобразно наличните счетоводни документи при ответника няма други лица, на които предприятието да е предоставяло аванси. От проверените книжа при ответника вещото лице е установило наличие на множество РКО, издадени във връзка с отчитане на плащания към едноличния собственик на капитала, заплати и командировъчни пари. В с.з. на 03.10.2019г. вещото лице пояснява, че счетоводна сметка 498 съответства на записвания, които са свързани със суми, необслужващи основната дейност на предприятието, като например плащания от дружеството за сметка на други лица, най-често собственика, предоставени заеми, погрешни преводи и други подобни, а вземания по сделки, за които са издадени фактури, не следва да се отразяват в тази сметка, а трябва да се осчетоводяват във вземания от клиенти. Пояснява още, че вземанията от подотчетни лица се осчетоводяват по сметка 422, като не е изключено да се ползва и сметка 498, както и че в счетоводството на ответника сметка подотчетни лица не е разкривана изобщо.
Според второто допълнително заключение на ССЕ общата сума от 150 000 лева по издадените РКО е отчетена като плащания по „Парични потоци, свързани с търговски контрагенти”. Плащанията за възнаграждения за 2017г. са правени в брой, като във ведомостите за заплати срещу всяко лице за получената сума има положен подпис; сумите по разходни касови ордери за заплати съответстват на сумите по ведомости за заплати и плащанията, направени по договор за управление и контрол, сключен с управителя на дружеството.
Във връзка с датата на осчетоводяване на процесните РКО е допусната съдебно-техническа експертиза, според която в архивна база данни към 16.01.2018г. не са регистрирани процесните документи, няма поле за час на създаване в системата и затова не може да се установи конкретна дата и част. След обстойно изследване и анализ на файловете вещото лице е констатирало, че най-вероятният период на регистриране на документите е от 16.01.2018г. до 27.04.2018г. Посочено е още, че няма информация за извършвани корекции на първоначално въведените документи, както и че софтуерният продукт не поддържа журнал за извършените корекции в системата и в този смисъл – няма налична хронология на извършените корекции. В с.з. на 11.07.2019г. вещото лице пояснява, че по начина, по който са въведени данните, съди, че са въведени едновременно, а не в различно време. Установеното с експертизата време на регистриране на процесните РКО съвпада с периода на постановяване на определение за допускане на обезпечение на исковете, предмет на настоящото дело.
За доказване на твърденията на ищеца за наличието на мандатно правоотношение между ответника и И. И. в първоинстанционното производство за събрани гласни доказателства. Изводът на въззивния съд за недопустимост на свидетелките показания за установяване на посоченото обстоятелство противоречи на формираната постоянна практика на ВКС - решение № 59 от 06.03.2014г. по гр.д № 4617/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 208 от 29.07.2013г. по гр.д. № 916/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 239 от 08.06.2015г. по гр.д. № 7200/2014г. на ВКС, IV г.о. и др., според която за доказване на мандатно правоотношение са допустими всички доказателствени средства при спазване на ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК в случай, че е договорено възнаграждение на довереника. В случая гласните доказателства са поискани за установяване сключването на договор за поръчка за срок от 4 месеца при договорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, т.е. за доказване на договор на стойност под предвиденото в чл.164, ал.1, т.3 ГПК ограничение, поради което се явяват допустими.
Според показанията на свидетеля М. Д. – баща на управителя на „Проект – 65” ЕООД И. И., той е бил назначен като ръководител строителство от управителя на ответното дружество да му помага на обект – хотел „Г.” в к.к. А., а след това – и на още един обект. Тъй като работата е била повече, на дъщеря му И., която е била представена на управителя на ответника от свидетеля, е било предложено да помага на техническия ръководител на хотел „Г.” – И. В., като се разплаща с работниците. Било ѝ е възложено ежеседмично да плаща заплатите на работниците на ответното дружество срещу подписан от тях ордер, след като вземе парите за това, както и да се занимава с доставката на материали. Свидетелства, че И. е трябвало да се отчита на хартия и на електронен носител, в електронна таблица, и ги е изпращала на имейли [електронна поща] и [електронна поща], като първият имейл е бил направен от управителя на ответното дружество, за да може цялата кореспонденция да се движи чрез него и всички, които работят там, да могат да влизат в този имейл. Свидетелства също, че на обектите е имало и работници, които не са били назначени на договори, както и че И. е плащала само на назначените и наетите от ответника работници, включително тези без договор.
От показанията на свидетелите И. Ж. и Т. Д. се установява, че са работили като строителни работници в ответното дружество под ръководството на И. В., като в началото са получавали заплатите си от И., а след това – от И.. Според свидетеля Д. тя е дошла на обекта през месец февруари, а е започнала да плаща заплати през март, като те са подписвали ордери. Заплати са били плащани както на работниците на „Тракия Строй”, така и на тези, които са работели без договор, като И. е плащала според отчета на нейния лаптоп. Свидетелят Д. си спомня още, че са вземали служебни пари от И. е след това са се отчитали на „Тракия строй” с фактура, а И. е ходела до офиса и е вземала пари от М.. И двамата свидетели заявяват, че са получавали повече, отколкото е била заплатата им по трудов договор.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел и И. В., който от октомври 2016г. е работил на обект хотел „Г.” в к.к. А. като технически ръководител в ответното дружество. Според показанията му поради големия обем работа към него са прикрепили И. И. със задача срещу възнаграждение /около 250 лева седмично/ да изпълнява административната работа на обекта – заявката и доставката на материалите, да подпомага ежедневния контрол на обекта. Свидетелства, че след уточняване на прогнозната сума, която всеки човек или група трябва да получи, тази сума се е заявявала, а след получаване на сумите са били изготвяни отчети за раздадените суми на компютър, които впоследствие се пращат на имейл и в офиса се разпечатват. Свидетелства още, че не всички работници, посочени в отчетите, са били служители в „Тракия строй”, но плащанията са били от името на това дружество. Според свидетеля той не е знаел дали по времето, по което е работил с И., имало договор с „Проект 65” ООД и не е знаел кой е работодателят на хората, които са му били изпращани от управителя на „Тракия строй” да работят на обекта.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, включително и показанията на свидетеля В., тъй като са конкретни, основават се на непосредствени впечатления и кореспондират помежду си. Макар свидетелят В. да е работил и в двете спорещи дружества, показанията му изцяло кореспондират на показанията на другите свидетели и на събраните по делото писмените доказателства - описаната от него организация на отчетността съвпада и с представените по делото таблични отчети, прикачени към кореспонденция до електронен адрес на ответника, в които са описвани получени и разходвани средства, с обозначение на отделните получатели /сред които и свидетелите – работници и технически ръководител/, както и описани конкретни номера на фактури за материали или консумативи, отчетени и като разходи в счетоводството на ответника, съгласно заключението на ССЕ. Неоснователен е доводът на ответника, основан на твърдението, че в представените от ищеца отчети фигурират имена на работници, които не са негови служители, както и на такива, които са служители на „Проект 65” ЕООД, тъй като съгласно показанията на свидетелите на обекта са работили и лица без договор, които са били изпращани от управителя на ответното дружество.
При съвкупната преценка на така установените обстоятелства настоящият състав намира за доказано направеното от ищеца оспорване на истинността на представените от ответника 12 броя РКО. В подкрепа на този извод е установеният по делото начин на осчетоводяване на ордерите, различен от начина, по който са осчетоводявани останалите аванси към съконтрахенти, и съответстващ на посоченото в ордерите основание – „служебен аванс” и „ФРЗ”. В тази връзка настоящият състав съобразява и пояснението на вещото лице счетоводител, че подотчетното лице не би могло да бъде външно и че не му е известно в практиката изобщо като подотчетно лице да бъде юридическо лице, както и заключението му, че няма първична документация, обосноваваща сделка по ордерите, и е налице едновременно отразяване на операцията като служебен аванс и представяне на същата в годишния отчет като паричен поток към търговски контрагент. В допълнение следва да се вземе предвид и обстоятелството, че авансите по сключените между страните договори са били заплащани по банков път, за разлика от заплащането в брой като „служебен аванс“ на сумите по процесните РКО. Извършеното от ответника осчетоводяване на процесните РКО кореспондира на съдържанието им без оспорената от ищеца добавка с химикал /относно качеството на получателя на „управител на „Проект 65“/. Този извод следва и от показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи твърдението на ищеца за наличие на мандатно правоотношение между ответното дружество и И. И. /неправилно посочена в РКО с фамилното име на баща си – свидетеля Д./, с което ѝ е било възложено извършването на работа във връзка с доставката и заплащането на материали и плащането на заплати на работници на ответника за обект х-л „Г.”. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства /посочените в процесните РКО основания, начина и времето на осчетоводяването им, установените със съдебно-графологичната експертиза /почеркова и химическа/ и гласните доказателства факти/, обуславят извода, че сумите по РКО са били предадени на И. И. по мандатно правоотношение с ответното дружество във връзка с извършване на работа на обекти на ответника. Без значение е обстоятелството дали същата е отчела работата на възложителя и дали отчетът ѝ е бил приет, тъй като при неизпълнение на това задължение би възникнало вземане на ответника по отношение на нея, но не и на ищцото дружество.
Неосноватателно е възражението на ответника, че събраните по делото по искане на ищеца доказателства са неотносими към предмета на доказване. Всички обсъдени по-горе доказателства са ангажирани във връзка с направеното от ответника евентуално възражение за прихващане с вземанията му по процесните 12 броя РКО и предвид твърденията, на които се основава това възражение, и направеното от ищеца оспорване на истинността на представените РКО, ангажираните доказателства се явяват относими и допустими. Неоснователно е и възражението на ответника, че представените от ищеца отчети са недопустими доказателства, тъй като не са събрани по реда на чл.192 ГПК. Посочената разпоредба предоставя право на страната чрез съдействието на съда да се снабди с относими към спора писмени документи, но не и задължение да се ползва от този ред, ако разполага с възможност сама да се снабди с тях.
Неоснователен е и доводът на ответника, че възражението на ищеца за неистинност на процесните РКО е недоказано, тъй като същият не е представил своя екземпляр на тези документи. Въпреки непредставянето на такива екземпляри от РКО, данни за съществуването на каквито няма, ангажираните от ищеца многобройни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до извод за основателност на направеното от него оспорване.
По изложените съображения настоящият състав приема за доказано оспорването на автентичността на представените 12 броя разходни касови ордери в добавените им части, представляващи обозначение на качеството на лицето, получило сумата. Тези документи следва да се ценят само като частни свидетелстващи документи, съдържащи изявление на И. И., обозначена като И. Д., ангажиращо само нея самата в лично качество, но не и ищцовото дружество, с оглед на което не доказват получаване на суми от последното. Поради липса на насрещни вземания между едни и същи субекти, направеното от ответника възражение за прихващане се явява неоснователно.
Предвид изложеното предявените от ищеца искове са основателни и следва да бъдат уважени. С оглед на това и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 26 000 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 29.03.2017г., възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.03.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/30.03.2017г., на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху частите от тази сума, както следва: върху сумата 25 960,90 лева, считано от 12.04.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 19,55 лева, считано от 07.06.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 19,55 лева, считано от 07.06.2019г. до окончателното плащане, сумата 88 188,25 лева, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 04.09.2017г., възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/05.09.2017г., на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху частите от тази сума, както следва: върху сумата 82 896,95 лева, считано от 12.04.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 2645,65 лева, считано от 07.09.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 2645,65 лева, считано от 07.09.2019г. до окончателното плащане.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат общо на 24 262,30 лева, от които 13 667,53 лева – разноски за първоинстанционното производство и за производството по обезпечаване на бъдещ иск, 4584 лева – разноски за въззивното производство и 6013,77 лева – разноски за касационното производство. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция с оглед цената на предявените искове, определен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 3813,77 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 4900 лева и за въззивната инстанция в размер на 4584 лева, действително надвишава посочения минимален размер, но не са явява прекомерен с оглед фактическата сложност на настоящия спор, обусловена от осъщественото от страните доказване във връзка с направеното от ответника възражение за прихващане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 16.10.2020г. по в.т.д. № 274/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис № 7, чрез адв. Е. С., да заплати на „ПРОЕКТ 65“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.1, офис 103 сумата 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 29.03.2017г., възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.03.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/30.03.2017г., на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху частите от тази сума, както следва: върху сумата 25 960,90 лева, считано от 12.04.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 19,55 лева, считано от 07.06.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 19,55 лева, считано от 07.06.2019г. до окончателното плащане, и сумата 88 188,25 лева /осемдесет и осем хиляди сто осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща изискуем остатък от възнаграждение на подизпълнител за приети работи с протокол от 04.09.2017г, възложени като строителни услуги по обекти в к.к. А. по договор от 01.07.2017г. и остойностени с фактура № [ЕГН]/05.09.2017г., на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху частите от тази сума, както следва: върху сумата 82 896,95 лева, считано от 12.04.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 2645,65 лева, считано от 07.09.2018г. до окончателно плащане; върху сумата 2645,65 лева, считано от 07.09.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис № 7, чрез адв. Е. С., да заплати на „ПРОЕКТ 65“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.1, офис 103 сумата 24 262,30 лева /двадесет и четири хиляди двеста шестдесет и два лева и тридесет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|