Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр.София, 22.01.2021г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д.№1409 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на „Мега Никс” ЕООД, [населено място], в частта, с която е допуснато касационно обжалване на решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 318/15.01.2018г. по гр. д. №1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната сумата от 28 020,23 лв. - неизплатена част от консумираните ел. енергия и вода за периода ноември 2009г. – 15.08.2011г., ведно със законната лихва от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и част от присъдените мораторни лихви в размер на 6062,57 лв. за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №50316/2012г. по описа на СРС, 51 състав. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е недопустимо, поради липса на надлежна процесуална легитимация на Министерство на отбраната /МО/ по отношение на претенции, произтичащи от процесния договор. Поддържа, че ищецът е завел и друго заповедно производство за вземания по същия договор, като делото, образувано по предявения от него иск по реда на чл.422 ГПК, е прекратено като недопустимо с влязло в сила определение от 26.02.2016г. по гр.д.№37793/2014г. на СРС, 34 състав. Счита за неправилно становището на въззивния съд, че въпросът за липсата на активна процесуална легитимация на МО е въпрос по основателността на претенцията. Оспорва извода за наличие на правоприемство между ищеца и Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО", като твърди, че процесният имот не е включен в Приложение №1 към чл.7 т.1 от ПМС №54/01.04.2010г, в което са описани имотите, предоставени за управление на МО. Също така поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при анализа и оценката на събраните доказателства. Счита за неправилен и неподкрепен от доказателствата по делото извода на въззивния съд, че договорът не е прекратен на 01.05.2009г., а едва на 15.08.2011г. Прави оплакване, че и двете съдебни инстанции са допуснали съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като са обосновали изводите си на съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от експерта по документи, които не са били приложени по делото пред първоинстанционния съд и с които касаторът не е могъл да се запознае и да ги оспори. Наред с това въззивният съд напълно игнорирал представените във въззивната инстанция доказателства, които изцяло оборват заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Излага доводи, че представените във въззивното производство 8 броя фактури, издадени от ИА "Социални дейности на МО", са с невярно съдържание, тъй като не са подписани от получателя на услугата, а в част тях липсва и подпис на съставител. Претендира разноски. Ответникът по касация Министерство на отбраната на Република България оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е установил, че през процесния период между страните е съществувало правоотношение по договор за наем № С-5/15.11.2007г., по силата на който на наемателя „Мега Никс” ЕООД, [населено място], е била предоставена за временно и възмездно ползване обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в [населено място], ул.“Асен Йорданов“ №2, Спортни бази и съоръжения в м. „Къро“, с обща наемна площ от 167 кв.м. срещу заплащане на наемна цена в размер на 1277 лв. без ДДС. Съдът е счел за неоснователно възражението за липса на активна материална легитимация на ищеца Министерство на отбраната, като е изтъкнал, че по силата на чл.2, ал.3, т.1 от Постановление №54/01.04.2010г. на МС, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА”Социални дейности на МО", се поемат от МО, по отношение на описаните в същия текст дейности, вкл. и тези отнасящи се до управлението на жилищния фонд на министерството, както и организацията за осъществяване на спортната дейност. С оглед на това е приел, че ищецът е встъпил в правата на реорганизираната ИА „СДМО“ по договор за наем № С-5/15.11.2007г. и е носител на вземане от ответника за непогасените задължения за заплащане на наемна цена и консумативни разходи. За периода, за който съдът е приел, че ответникът дължи на ищеца консумативни разходи – от ноември 2009г. до 15.08.2011г., се е позовал на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, като съобразявайки извършените от ответника частични плащания, е приел, че незаплатената част от това задължение възлиза на сумата от 28 020,23 лв. – 20 998,34 лева, дължими за периода ноември 2009г. – юни 2010г., остатъка от 2 928,50 лева, разноски за ел. енергия за периода юни 2010г. – януари 2011г. и 4 093,39 лева консумативни разходи за периода юли 2010г. – май 2011г. Посочил е, че за следващите месеци до август 2011г. ответникът е погасил задълженията си. Приел е, че мораторните лихви върху задълженията за заплащане на консумативни разноски са на обща стойност 6 062,57 лева. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на въззивника, че заключението на вещото лице е необосновано, тъй като е основало изводите си на документи, които не са представени и приети като доказателства по делото. Посочил е, че вещото лице е взело предвид единствено счетоводните документи и записи в счетоводството на МО, а по отношение на дължимите суми за консумираните електроенергия и студена вода изчисленията на вещото лице са основани на съставени между страните протоколи с участието на управителя на дружеството - жалбоподател. С определение №244/10.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да обсъди заключението на приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства по делото. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: По поставения въпрос е формирана практика с решение №113/ 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което за да основе решението са на приетото по делото заключение (за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. В решение №267/04.03.2014г. по гр.д.№30/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №58/13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 324/13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57/06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други. В тях се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори и когато страната не е направила възражение срещу него), когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Този практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение при разрешаване на спора. По същество на касационната жалба: Неоснователни са доводите на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Процесуалната легитимация на ищеца в производството по иска по реда на чл.422 ГПК произтича от качеството му на заявител в заповедното производство. Дали същият действително е придобил процесните вземания вследствие правоприемство по силата на ПМС №54/01.04.2010г., е въпрос по основателността, а не по допустимостта на предявените установителни искове. Следва да се отбележи, че определението за прекратяване на производството по чл.422 ГПК, макар и с предмет вземания по същия договор за предходен период, не формира сила на пресъдено нещо между страните. Съгласно задължителните разяснения в т.13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение, при прекратяване на производството по иска по реда на чл. 422 от ГПК не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. Още повече, че посоченото от касатора определение от 26.02.2016г. по гр.д.№37793/2014г. на СРС, 34 състав, е постановено в хипотеза, при която заявител в заповедното производство е закритата Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" и преценката на правоприемството между нея и Министерство на отбраната е била извършена по повод проверката на допустимост на предявения иск по реда на чл.422 ГПК с оглед изискването за идентичност между заявителя и ищеца в исковото производство по чл.422 ГПК. Неоснователно е и възражението за липса на активна материална легитимация у ищеца. По силата на процесния договор за наем №С-5/15.11.2007г., Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ е предоставила на наемателя „Мега Никс“ ЕООД за временно и възмездно ползване обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в [населено място], ул.“Асен Йорданов“ №2, Спортни бази и съоръжения в м. „Къро“, представляващ помещения в сграда №1 – закрита кръгова писта, включваща седем помещения, санитарен възел и коридор с вход от източната страна на сградата с обща наемна площ от 167 кв.м., за извършване на стопанска дейност срещу заплащане на наемна цена в размер на 1277 лв. без ДДС. По силата на чл.2, ал.3, т.1 от Постановление № 54/01.04.2010г. на МС /ред. ДВ бр.27 от 09.04.2010г./, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на изпълнителната агенция, са поети от Министерството на отбраната, по отношение на описаните в разпоредбата дейности, вкл. и тези отнасящи се до организацията за осъществяване на спортната дейност. Съгласно чл.7, т.1 от същото постановление на Министерство на отбраната са предоставени за управление държавни имоти от „Военна полиция“ – София и от реорганизираните Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ и Институт по отбрана, посочени в приложение №1. Видно от т.25 от приложение №1 към ПМС №54/01.04.2010г., между държавните имоти, предоставени на МО попада и сграда №1, намираща се в гр.София, ул.“Асен Йорданов“ №2, м.”Къро”, помещения от която са предмет на процесния договор за наем. Поради това следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че ищецът МО е встъпил в правата на реорганизираната Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“по договор за наем №С-5/15.11.2007 г. и съответно е активно легитимиран да предяви исковете срещу наемателя за дължимите суми за наем и консумативни разноски. Неоснователно се явява оплакването на касатора, че въззивният съд неправилно е приел за момент на прекратяване на договора за наем датата 15.08.2011г., а не сочената от касатора дата 01.05.2009г., когато той твърди, че е бил отстранен от имота на основание чл.40 ал.3, вр. чл.19 ал.2 от договора поради неизпълнение на задълженията за заплащане на наемна цена и консумативни разходи. По делото липсват данни, че наемодателят е упражнил това свое право с отправено да наемателя изявление, а само освобождаването на наетото помещение от наемателя не би довело да прекратяване на договора, тъй като в него не е предвидена възможност за едностранно предсрочно прекратяване от страна на наемателя. От друга страна, твърдението на касатора, че е освободил имота, не се подкрепя от събраните доказателства. Разпитаният по делото свидетел заявява, че на 01.05.2009г. е пренесъл с бус от процесния имот до НБУ две машини на наемателя, тъй като помещенията трябвало да бъдат освободени, но няма впечатления дали действително дружеството е преустановило ползването на помещенията. Същевременно представените 11 броя двустранно подписани протоколи, съдържат признание на наемателя за задълженията му за консумативни разноски за периода от м.юни 2010г. до м. декември 2011г. Основателен се явява касационният довод за допуснато процесуално нарушение при преценката на събраните по делото доказателства, довело до необоснованост на решението. Въззивният съд е възприел изцяло заключението на приетата по делото – съдебно счетоводна експертиза, без да съпостави констатациите на вещото лице с приетите по делото писмени доказателства, а именно издаваните от наемодателя фактури за наемна цена и консумативи за процесния имот. Обсъждайки оплакването на въззивния жалбоподател, че извършените от ищеца – наемодател счетоводни записвания не са документално обосновани, съдът е посочил, че изчисленията на вещото лице са основани на счетоводните документи и записи в счетоводството на МО, като единствено по отношение на дължимите суми за консумираните електроенергия и студена вода изчисленията му са основани на съставени между страните протоколи, представени като доказателства инстанция. Изтъкнал е, че протоколите са съставени с участието на управителя на дружеството - жалбоподател без възражения от негова страна за констатациите в протоколите, като същевременно отразените в тях записвания съответстват на посочените от вещото лице суми. Този извод не съответства изцяло на събраните по делото доказателства, доколкото представените от МО на РБ протоколи за отчитане на изразходвана ел. енергия и вода не обхващат целия процесен период, за който се претендира заплащане на консумативи, а именно от м.ноември 2009г. – до м.декември 2011г. Представени са двустранно подписани протоколи за отчитане на изразходваната електрическа енергия и за отчитане на изразходваната студена вода само за периода от м.юни 2010г. до м.декември 2011г. За останалата част от периода /от м.ноември 2009г. до м.май 2010г./ задълженията на наемателя за ел. енергия и вода са отразени в счетоводството на ищеца МО на РБ въз основа на 8 броя фактури, издадени от ИА „Социални дейности на МО“, които не носят подпис на представител на дружеството – наемател/ ф-ри №№ 506/20.10.2009г.; 541/19.11.2009г.; 628/17.12.2009г.; 677/19.01.2009г.; 716/19.02.2009г.; 743/19.03.2010г.; 768/16.04.2010г.; 821/25.05.2010г./ Неподписаните от наемателя фактури са своевременно оспорени от него след представянето им по делото, като липсват данни и за отразяването им в счетоводството му. Поради изложеното фактурите, подписани само от издателя, не доказват размера на задълженията на касатора - наемател за заплащане на консумираните в наетия обект ел. енергия и вода, съответно не следва да се кредитират основаните на тях записвания в счетоводството на ищеца – наемодател. Възприемайки изцяло заключението на съдебно – счетоводната експертиза, без да съобрази доказателствена стойност на първичните счетоводни документи относно спорните вземания, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Размерът на дължимите от ответника разноски за консумираната в обекта ел. енергия и вода следва се установи въз основа на заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта, в която вещото лице е основало констатациите си на представените 11 броя двустранно подписани протоколи, съдържащи признание на наемателя за задълженията му и издадените въз основа на тях фактури. От признатите от въззивния съд задължения на ответника за консумативи следва да се изключи сумата от 20 998,34 лв., разноски за периода м. ноември 2009г. – м. юни 2010г., за която не са представени убедителни писмени доказателства. Видно от заключението за периода от м.юни 2010г. до м.декември 2011г. задълженията на ответника за консумативи възлизат на 41 683,57 лв., като вещото лице посочва, че от тях са платени суми в размер на 25 693,95 лв. и остават неплатени 15 989,62 лв. От тези 15 989,62 лв. въззивният съд е приел за дължими само суми в размер на 7 021,89 лв. / 2928,50 лв., неизплатен остатък от разноските за ел. енергия за периода юни 2010г. – януари 2011г. и 4 093,39 лв., консумативни разходи за м.февруари и м.март 2011г., които съдът неправилно е посочил, че са дължими за период юли 2010г. – май 2011г. / За разноските от м. май до м. август 2011г. въззивният съд е приел, че са платени. Оставащата част от неплатената сума според съставените протоколи се дължи за периода от 15.08.2011г. до м.декември 2011г. За същия период първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, като е приел, че наемното правоотношение е било прекратено, като в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати оставащите неизплатени задължения за консумирана ел. енергия и вода в общ размер на 7021,89 лв. за периода от м. юни 2010г. до м. март 2011г., като за разликата до уважения размер от 28 020,23 лв. искът се явява неоснователен. Неоснователно е направеното от касатора възражение за погасяване по давност на претенцията за консумативи и акцесорната претенция за лихви. Установените по основание и размер задължения за заплащане на консумативи са възникнали за периода след 01.06.2010г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 24.10.2012г., до която дата не е изтекла предвидената в чл.111, б.„в” ЗЗД тригодишна погасителна давност. Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД. В чл.4 ал.1 от сключения между тях договор за наем, страните са предвидили,че наемателят ще заплаща в срок до 25 - то число на текущия месец, следващ предходния, консумативните разходи, свързани с ползването на имота. При тълкуването на тази клауза се налага извод, че заплащане на консумативите за предходния месец ще се извършва до 25 – то число на текущия. Съобразно данните от заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на обезщетението за забава на неплатените и платените със забава консумативи, дължими за периода от м.юни 2010г. до м.март 2011г., за периода на забава от 26.07.2010г. до 15.06.2012г., възлиза на 1229,45 лв. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е потвърдено решение №318/ 15.01.2018г. по гр.д.№1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната разноски за консумирани ел. енергия и вода за разликата над 7021,89 лв. до присъдения размер от 28020,23 лв., която разлика съставлява претендирани консумативи за периода ноември 2009г. – май 2010г., както и мораторни лихви за разликата над 1229,45 лв. до присъдения размер от 6062,57 лв. за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №50316/2012г. по описа на СРС, 51 състав. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД да бъде отхвърлен за разликата над 7021,89 лв. до присъдения размер от 28020,23 лв., а искът по чл.86 ал.1 ЗЗД бъде отхвърлен за разликата над 1229,45 лв. до присъдения размер от 6062,57 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решение №318/15.01.2018г. по гр.д.№1053/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 17-ти състав, в частта, с която „Мега Никс” ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на Министерство на отбраната на Република България, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над 1271,46 лв. С оглед изхода на делото Министерство на отбраната на Република България, следва да бъде осъдено да заплати на касатора направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1987,62 лв., съответно на изхода на касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд ТО, в частта, с която е потвърдено решение №318/15.01.2018г. по гр.д.№1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната на Република България разноски за консумирани ел. енергия и вода за разликата над 7021,89 лв. до присъдения размер от 28 020,23 лв., която разлика съставлява претендирани консумативни разноски за периода ноември 2009г. – май 2010г., както и мораторна лихва върху присъдените консумативни разноски за разликата над 1229,45 лв. до присъдения размер от 6062,57 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №50316/2012г. по описа на СРС, 51 състав, както и в частта, с която „Мега Никс” ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на Министерство на отбраната на Република България, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1271,46 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на отбраната на Република България с адрес [населено място], ул.“Дякон Игнатий“ №3 срещу „Мега Никс” ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Васил Левски“ №63, ап.5 иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за разликата над 7021,89 лв. /седем хиляди двадесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ до присъдения размер от 28 020,23 лв. /двадесет и осем хиляди и двадесет лева и двадесет и три стотинки/, която разлика съставлява претендирани консумативни разноски за периода ноември 2009г. – май 2010г., както и иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за разликата над 1229,45 лв. /хиляда двеста двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ до присъдения размер от 6062,57 лв. /шест хиляди и шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, съставляващ мораторна лихва върху присъдените консумативни разноски за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №50316/2012г. по описа на СРС, 51 състав. ОСТАВЯ В СИЛА решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд ТО, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на „Мега Никс” ЕООД, [населено място], сумата 1987,62 лв. / хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ - разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.