О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 С о ф и я, 30 май 2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България, в п е т ч л е н е н състав, в з а к р и т о заседание на 29 м а й 2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЛАДА ПАУНОВА като взе предвид становището на прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски частно наказателна дело № 439/2018 година. Производството е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК вр. чл.135, ал.4 от АПК по искане на Софийския районен съд за промяна в подсъдността на образуваното пред този съд АХД № 5829/2018 г. с оглед възникналия спор за подсъдност между общ и административен съд. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на направеното искане, считайки го за неправилно. Съдебният петчленен състав от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното : По повод жалба от М. Б. Б. от София, подадена чрез началника на 06 РУП-СДВР срещу негово НП № 1321/2017 г. е било образувано АХД № 15481/2017 г. в Районен съд-София, 18-ти състав. С определение от 31.01.2018 г. на съдията-докладчик производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд-София-град за разглеждането му по реда на АПК. След образуване на АД № 1199/2018 г. в Административен съд-София-град, съдът е намерил, че делото не му е подсъдно, възразявайки срещу становището на изпращащия съд за характера на обжалвания акт и пътя за обжалването му. Вместо обаче да повдигне спор за подсъдност съгласно чл.135, ал.5 вр.ал.4 от АПК, този съд е приел да върне делото на СРС, което е и сторил. Съдия-докладчикът по новообразуваното в СРС АХД № 5829/2018 г.-18-ти състав, разсъждавайки относно волята на законодателя, вложена в разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗБЛД през призмата на чл.59, ал.1 от ЗАНН и чл.145 и сл. от АПК, настоява с нея да е създадено „специално правило за прилагане на АПК наместо уредбата на ЗАНН”, съгласно което жалбата следва да бъде разгледана от административния съд. Всъщност, подновява се спор, отдавна разрешен в практиката на ВАС и ВКС, непроменена и донякъде съобразена в измененията в Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, с променено заглавие Закон за българските лични документи - ЗБЛД), в ЗАНН, след отмяната на Закона за Върховния административен съд и приемането на АПК. Безспорно е, че с атакуваното наказателно постановление (НП) жалбоподателката Боева е санкционирана от наказващия административен орган заради нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД с административно наказание глоба в размер на 30 лева. Именно заради ангажиране административно-наказателната отговорност на извършилия нарушението законодателят изначално е изградил нормите в ЗАНН за установяването и наказването му съобразно принципите на НПК, който съгласно чл.84 от ЗАНН има субсидиарно приложение. Това обуславя посочването и в чл.84, ал.3 от ЗБЛД (а и в други закони, вкл. и в АПК – чл.307, ал.2) приложението на ЗАНН по установяване на нарушенията и издаването на НП, което не е типична административна дейност. Това е първата фаза на административно-наказателното производство и наказателното постановление не е административен, а правораздавателен акт. При обжалване на НП ЗАНН определя родовата подсъдност на районния съд (чл.59-63 ЗАНН), който осъществява по същността си въззивната му проверка, но на основанията, сроковете, съдържанието на жалбата, както и процесуалните правила за нейното разглеждане, уредени в АПК. Неговото решение подлежи на касационна проверка от административния съд също съгласно правилата на АПК. Оттук се вижда противоречието в разсъжденията на съдията-докладчик от СРС против логиката на законодателя. В общия закон (ЗАНН,респ.НПК) са уредени правилата за провеждане на наказателно по своя характер производство и проверката за спазването им от общите съдилища (районните), но в едни по-широки рамки (по АПК), което пък се контролира от административните съдилища при възложената им касационна проверка. Няма как последните да са въззивна инстанция по обжалването на НП и касационна по проверка на решението на РС или прехвърляне на последните правомощия на ВАС при възприемане становището на повдигналия спора районен съдия. Предлаганата от него теза с твърде разширителното му тълкуване на нормата на чл.84, ал.3 от ЗБЛД е несподелима както законодателно, така и с оглед утвърдилата се съдебна практика на ВАС и на смесените петчленни съдебни състави на ВКС и ВАС, с която е следвало да се съобрази. В нейна подкрепа могат да се посочат и съображенията в едно от последните решения на Конституционния съд на РБ № 8 от 23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. относно подсъдността на ВАС като първа и като касационна инстанция по актове на МС и министри с оглед правомощията им и защитимия обществен интерес. В разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗБЛД няма нарочна разпоредба, която да променя установената родова подсъдност при обжалване на НП. С нищо НП за нарушение на ЗБЛД не е по-различно от НП за нарушение по друг закон, за да се подкрепи виждането на спорещия районен съдия. В случая, компетентен да се произнесе по жалбата на М.Боева е Районен съд-София, комуто делото следва да се върне за разглеждане и решаване по същество. С оглед на изложените съображения петчленният смесен състав от ВКС и ВАС на основание чл.135 ал.4 от АПК вр.чл.44, ал.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното АХД № 5829/2018 г. по описа на Софийския районен съд – 18 състав за разглеждане и решаване от СЪЩИЯ СЪД. Препис от определението да се изпрати на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-СОФИЯ-ГРАД, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. 3. 4.