Ключови фрази
Иск за защита на отнето владение * отнето владение * правомощия на въззивната инстанция * отделяне на спорните от безспорните факти по делото * договор за лизинг * акцизни стоки без бандерол * отнемане по скрит начин


4
Решение по гр. д. № 388/11 г. на ВКС, І ГО, стр.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. София, 06.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 388 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 1625 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1550/10 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 188 от 15.01.2010 г. по гр. д. № 8590/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил [фирма] [населено място] да предаде на [фирма] владението на лек автомобил A. А6 с ДК [рег.номер на МПС] . Оставил е в сила определение № 7746 от 18.05.2010 г., с което не е уважена молбата на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от [фирма]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С определение № 973 от 21.10.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса обвързан ли е въззивния съд от определението на първоинстанционния съд по чл. 109 ал. 4 ГПК /отм./ и ако приеме че не е, следва ли да го отмени и да обяви фактите за нуждаещи се от доказване.
По формулирания въпрос настоящият състав приема следното:
Производството е образувано при действието на отменения ГПК. Съгласно чл. 109 ал. 4 ГПК /отм./, с оглед обясненията на страните, съдът може да постанови определение че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Настоящият състав споделя изводите на ВКС I ГО в решение № 1037 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3399/08 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, че въззивният съд не е обвързан с определението на първоинстанционния съд. С оглед на данните по делото, или на последващи процесуални действия на страните, той може да обяви факта, за който първоинстанционният съд е приел че не се нуждае от доказване за такъв, който се нуждае от доказване. За тези свои действия обаче съдът трябва да уведоми страните и да им даде възможност да докажат съответния факт. Ако не стори това, съдът допуска нарушение на съдопроизводствени правила.
По основателността на касационната жалба:
[фирма] с управител Б. Б. е предявил срещу [фирма] иск по чл. 76 ЗС. Със същата искова молба е предявен и иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД от [фирма] [населено място] с управител Д. Х. срещу същия ответник. Производството е разделено, като предмет на настоящото производство е само искът по чл. 76 ЗС. За да уважи иска въззивният съд приел че между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя Б. Б. бил сключен договор за лизинг. С представените три фактури било доказано, че след издаването им от лизингодателя те били изплатени от [фирма]. [фирма] получил без възражения плащания от страна на [фирма], затова била налице хипотезата на чл. 73 ал. 1 ЗЗД - изпълнение на задължение от трето лице, което погасява вземането. С оглед на плащането, била доказана легитимацията [фирма] като ищец. Съдът изложил съображения, че договорът между страните не бил прекратен, въпреки че на 08.02.2007 г. [фирма] изпратил факс с който заявил че счита договора за прекратен. Според съда, на 14.11.2007 г. [фирма] отнел държането на вещта по скрит начин от сервиз където колата била предадена за ремонт, без основанието за прекратяване на договора да е било налице, тъй като в общите условия не било предвидено отказът от маркиране да е основание за прекратяване на договора. Приел също така че плащанията на лизинговите вноски били преустановени след отнемане на автомобила.
В касационната жалба се твърди, че съдът се произнесъл по недопустима въззивна жалба, тъй като била подадена от лице което не било представляващо фирмата ищец. Договорът за лизинг освен това бил сключен с физическото лице Б. Б., а не с „Г. комерс - В.” и тъй като нямало сключен договор за сублизинг, ищецът не бил държател на вещта. Нарушена била нормата на чл. 109 ал. 4 ГПК /отм./, тъй като първоинстанционния съд приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорът за лизинг е развален от лизингодателя и от м. 08.2006 г. лизингополучателя не е плащал вноски. В решението си обаче въззивният съд приел че плащанията били преустановени след изземване на автомобила на 14.11.2007 г. До този момент касаторът бил изправна страна и нямало основание автомобилът да бъде иззет. Не било доказано и че автомобилът бил отнет по скрит начин от фирмата ищец, тъй като бил в държане на физическото лице Б. който го предал за ремонт на [фирма].
Настоящият състав счита, че касационната жалба е основателна, тъй като при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила. Преди всичко, с оглед възражението за недопустимост на въззивната жалба, съдът е следвало да изясни кои са лицата които са представлявали фирма [фирма] към момента на предявяване на исковата молба и към момента на подаване на въззивната жалба, както и има ли вписани промени в наименованието на фирмата. За изясняване на този въпрос съдът следва да укаже на ищеца да представи удостоверения за актуалното си състояние към съответните моменти.
При разглеждане на спора въззивният съд е допуснал и друго нарушение на процесуалните правила. Искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и държането на вещи. За уважаване на иска е достатъчно да се докаже факта на владението, респ. държането и на нарушението - чл. 294 ал. 2 ГПК /отм./. В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже факта че има качеството на владелец или държател към момента на твърдяното отнемане и че ответникът е отнел вещта чрез насилие или по скрит начин към определен момент. Съдът е пристъпил към решаване на спора без да изясни кой е бил държател на вещта - дали физическото лице Б. или [фирма]. Договорът за лизинг е уреден в Търговския закон. Според чл. 345 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател по смисъла на чл. 232 и чл. 233 ал. 2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Според чл. 346 ТЗ, лизингополучателят може да предостави ползването на вещта на друг, но със съгласието на лизингодателя. В случая доказателства за изразено съгласие на [фирма] за сублизинг не са представени. От друга страна, безспорно е че задълженията на длъжника могат да бъдат изпълнени от трето лице и против волята на кредитора. Приемане на плащането от кредитора на задължението на длъжника от трето лице обаче не е достатъчно за да се приеме, че е налице съгласие за сключване на договор за сублизинг между третото лице и лизингодателя. Още повече, че видно от представеното с жалбата влязло в сила решение по гр. д. № 456/09 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, има твърдения че лизинговите вноски са заплатени от трето лице [фирма] [населено място], което е различно от [фирма]. Освен това, в съдебно заседание на 17.11.2009 г. процесуалният представител на [фирма] адв. Я. е направил изявление, че е безспорно обстоятелството, че договорът е развален и дружеството не е плащало вноски от м. 08.2006 г. С определение първоинстанционният съд приел на основание чл. 109 ал. 4 ГПК /отм./ за безспорно между страните и ненуждаещ се от доказване факт, че договорът за лизинг е развален от лизингодателя и от м. 08.2006 г. лизингополучателя не е плащал вноски. В. съд е приел, че плащанията били преустановени едва след изземване на автомобила, а до този момент той бил изправна страна, затова нямало основание автомобила да бъде иззет. Въпросът дали ищецът е бил държател въз основа на валидно сключен договор към 14.11.2007 г., или физическото лице Б. е предало доброволно вещта след прекратяване на договора за лизинг е съществен за спора. Предвид отговора на въпроса по който е допуснато обжалването, с доклада си въззивният съд е следвало да уведоми страните че обстоятелството което първоинстанционния съд е приел за безспорно не се споделя от него и да им даде възможност да вземат становище досежно този факт, както и евентуално да ангажират доказателства в подкрепа на доводите си. В заключение на изложеното, като не е изяснил кой е бил държател на вещта към момента на отнемането и на какво основание, съдът е постановил неправилно решение. В. съд не е изяснил и не е изложил съображения за това, в какво се изразяват действията на ответника представляващи отнемането на автомобила по скрит начин. Условие за защита е владението или държането на една вещ по чл. 76 ЗС е тя да е отнета с насилие или по скрит начин. Насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. Скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя. Отнемането не трябва да е скрито изобщо, т. е. от всички, а само по отношение на владелеца или държателя. За да има отнемане по скрит начин обаче, трябва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез които владелецът или държателят би се считал уведомен. Затова от значение за изхода на спора са и условията при които се извършва отнемането.
По изложените съображения, решението е незаконосъобразно. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, съгласно чл. 293 ал. 3 ГПК решението следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на разпоредителното заседание, с указания до страните кои са фактите които подлежат на доказване и се разпредели доказателствената тежест.
С оглед изхода на спора, с решението си въззивният съд следва да се произнесе и за разноските направени пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1625 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1550/10 г. Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: