Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * упълномощаване * прекратяване на трудовото правоотношение * недействителност на трудов договор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 429/2015 г.

гр. София 15.03.2016 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 132 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт С. К. против решение № 196/03.10.2014 г. по гр.дело № 238/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 59/02.07.2014 г. по гр.дело № 243/2014 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. Б. против жалбоподателя искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ, за възстановяване на предишната му работа-„Супервайзор”, Отдел Юг-2, Зона”Запад”, Дирекция „Магазини” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение до размера на 6300 лв. за времето от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. и К. И. Б. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] разноски по делото 340 лв. и вместо отменената част предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 6300 лв. са уважени и на ищеца е присъдена сумата 600 лв. разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е формирал изводите си за незаконосъобразно уволнение, като приел, че работодателят не е доказал датата на връчване на уволнителната заповед, че не е съобразил всички доказателства по делото. Поддържа, че по делото са представени категорични данни за редовно връчване на заповедта за уволнение, че издаването и връчването при условията на отказ на процесната заповед на 23.01.2014 г. е доказано от подписите на връчителя Н. Т. К.-С. и на един свидетел-М. А. А., че от показанията на тези свидетели, участвали във връчването и потвърдили положените от тях подписи и обстоятелствата във връзка с които са ги положили – поради отказ на ищеца да подпише заповедта. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и връчена надлежно. Сочи, че практиката на ВКС е последователна, че заповедта за уволнение не представлява административен акт, а по своята правна същност е волеизявление на една от страните по трудовото правоотношение за прекратяване на трудовия договор, че при прекратяване без предизвестие трудовият договор се счита прекратен от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора – т.е. релевантен е моментът на връчването на заповедта на работника или служителя, а не датата на издаването й. Искането е за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба К. И. Б. не е изразил становище.
С определение № 830/25.06.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос – може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. И. Б. със заповед № 5895/23.01.2014 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.71,ал.1 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона”Запад”, Дирекция”Магазини” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 6300 лв.
От фактическа страна е прието, че по силата на трудово правоотношение ищецът К. Б. е заемал длъжностите при жалбоподателя [фирма] – „Сътрудник Продажби”, отдел „Юг”, Дирекция „Директни продажби” с място на работа в [населено място] на основание трудов договор № 5222/05.12.2008 г., сключен при условията на чл.67, ал.1,т.1, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца, „Търговски консултант”, отдел „Юг 2”, М. Магазини, Дирекция „Магазини”, Направление - Главен изпълнителен директор, считано от 02.04.2012 г. съобразно Допълнително споразумение от 31.03.2012 г. към трудовия договор от 05.12.2008 г. и длъжността „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона „Запад”, Дирекция „Магазини”, Направление – Главен Директор Маркетинг, считано от 23.07.2013 г. по допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към трудовия договор от 05.12.2008 г. на основание чл.119, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок – замества К. С. К. до нейното завръщане на осн.чл.68,ал.1,т.3 КТ и вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца.
Въззивният съд е взел предвид приложените по делото длъжностни характеристики за трите заемани от ищеца длъжности и е приел, че трудовите функции, правата и задълженията за длъжностите „Сътрудник Продажби” и Търговски консултант” се припокриват, че тези длъжности са с еднакви трудови функции и представляват една и съща работа по смисъла на чл.70,ал.5 КТ. Прието е, че длъжността „Супервайзор” е различна и е извън обхвата на разпоредбата на чл.70,ал.5 КТ. Преценен е за неоснователен довода на ищеца, че е налице недействителност на клаузата в трудовия договор, установяваща срок на изпитване, поради противоречие със закона чл.70,ал.5 КТ, че ограничението на тази разпоредба не намира приложение.
Прието е, че за периода от време от 12.08.2013 г. до 16.08.2013 г. ищецът е ползвал 5 работни дни платен отпуск и в периода от 21.01.2014 г.до 28.02.2014 г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Въззивният съд е приел, че обжалваната заповед № 5895/23.01.2014 г. е издадена от Директор”Човешки ресурси” в [фирма] на основание чл.71,ал.1 КТ с посочено фактическо основание. Прието е, че издателят на заповедта е оправомощен да подписва трудовите договори, допълнителните споразумения към тях и документите за прекратяване на трудовите договори между служителите и [фирма] със заповед № 62/20.11.2007 г. на Главния изпълнителен директор на [фирма] и на Изпълнителния директор. Съдът е взел предвид практиката на ВКС, според която е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192,ал.1 КТ, че разпоредбите на доброволното представителство намират приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. С оглед на това е направил извода, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган.
Прието е, че служителят К. К. – титуляр на длъжността”Супервайзор”, която е била замествана от ищеца не се е завърнала на работа, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищеца се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда” К. на 05.02.2014 г. и не е сключил друг трудов договор, че брутното му трудово възнаграждение е 1050 лв.
Относно начина на връчване на атакуваната заповед съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Н. К. и М. А..
От правна страна е приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Прието е, че по делото не е установено заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца да е връчена редовно на същия – лично или при отказ. Посочил е, че по делото са приложени два оригинала на заповед № 5895/2014 г. със син печат на ответното дружество и различно съдържание за датата на издаване на заповедта и за датата и начина на връчването й на ищеца. Съдът е приел, че в единия екземпляр на заповедта липсва дата на издаване, дата на връчване и подпис на връчител, подпис на получател или оформяне при отказ да се получи заповедта, че в другия екземпляр, представен от ответника след номера на заповедта ръкописно е записана дата на заповедта – 23.01.2014 г., дата а връчване – 23.01.2014 г. с подпис, както и ръкописно изписване, направено от св. К. на текста-„Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г. Н. Т.К., М. А. А.” с подписи на двамата. Приел е, че в посочения екземпляр на заповедта липсва и подпис на получател, липсва отбелязване заповедта да е била връчена при отказ да се получи. Според въззивния съд налице са данни за нарушаване на процедурата по връчване на обжалваната заповед, че извършените върху нея отбелязвания също не удостоверяват редовното връчване на ищеца. Направил е извода, че по делото не е установено писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване да е достигнало до ищеца и кога е станало това. Като е взел предвид различията в представените оригинали на процесната заповед и съществените противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели относно датата на връчване на заповедта и мястото, на което е извършено дописването в екземпляра на заповедта, представен от ответника съдът е направил извода, че не е налице редовно връчване на ответника на процесната заповед, че не е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че оспорването на заповед № 5895/23.01.2014 г. относно датата на издаването й и ръкописното допълване е проведено успешно и същата е изключена от доказателствения материал. Прието е също, че работодателят неправилно е посочил в заповедта и мястото на работа на ищеца, като вместо „зона запад” в заповедта е изписал „зона изток”, където ищецът не е работил и по този начин е издал незаконосъобразен акт. При тези съображения съдът е направил извода, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна и че предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Прието е, че е основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ, както и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 6300 лв.
Съдът е преценил за неоснователен довода на ищеца, че поради незавръщането на титуляра към 28.01.2014 г. трудовият договор продължава действието си. За да направи извода съдът е приел, че съдържанието на трудовия договор може да се изменя по взаимно съгласие на страните и срок за изпитване може да се уговори при сключване на договор за неопределено време и при срочен договор, като тази клауза дава възможност на страните да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване с трудов договор. Прието е също, че последното изменение на трудовото правоотношение е законосъобразно. Според въззивния съд е допустимо прекратяване на трудовия договор, сключен със срок за изпитване до изтичане на уговорения срок независимо от обстоятелството, че ищецът към момента на прекратяването е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.
По правния въпрос:
С решение № 386/31.10.2011 г. по гр.дело № 1309/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че законът – чл.335 КТ не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, че отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Със същото решение е прието, че законът – КТ и ГПК не предвиждат изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно, че е важно да могат да установят пред съда/да възпроизведат/ изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.
С оглед на тази практика съдът намира, че следва да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис”потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя.
По основателността на касационната жалба.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. Необосновани и в нарушение на разпоредбите на чл.335 КТ са изводите на въззивния съд, че заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца не е връчена редовно - лично или при отказ, за наличие на данни за нарушаване на процедурата по връчване на обжалваната заповед, че отбелязванията върху същата не удостоверяват редовното й връчване на ищеца.
С доклада по делото първоинстанционният съд е признал за безспорно установено наличието на трудово правоотношение между [фирма] и ищеца К. И. Б. на основание трудов договор № 5222/05.12.2008 г., прекратено, считано от 28.01.2014 г. със заповед № 5895/23.01.2014 г. и, че въз основа на допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към трудов договор № 5222/05.12.2008 г. ищецът е заемал длъжността „Супервайзор” с брутно месечно трудово възнаграждение 1050 лв. по заместване на К. С. К. до нейното завръщане на основание чл.68, ал.1,т.3 и във връзка с чл.70,ал.1 КТ със шестмесечен срок на изпитване. На основание чл.193,ал.1 ГПК първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на документ-съдържанието на заповед № 5895/23.01.2014 г. относно дата на издаване на заповедта и ръкописното допълнение – „Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г. – Н. Т.К. с подпис и М. А. А. с подпис.”
Установено е, че въз основа на трудов договор № 5222/05.12.2008 г., сключен при условията на чл.67, ал.1,т.1, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца ищецът К. Б. е заемал длъжността при жалбоподателя [фирма] – „Сътрудник Продажби”, отдел „Юг”, Дирекция „Директни продажби” с място на работа в [населено място]. Сключено е допълнително споразумение към трудовия договор от 31.03.2012 г. възоснова на което е заел длъжността „Търговски консултант”, отдел „Юг 2”, М. Магазини, Дирекция „Магазини”, Направление - Главен изпълнителен директор, считано от 02.04.2012 г. На основание допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към трудовия договор от 05.12.2008 г. ищецът заел длъжността „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона „Запад”, Дирекция „Магазини”, Направление – Главен Директор Маркетинг, считано от 23.07.2013 г. на основание чл.119, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок – замества К. С. К. до нейното завръщане на осн.чл.68,ал.1,т.3 КТ и вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца.
От приложените по делото длъжностни характеристики за трите заемани от ищеца длъжности е установено, че трудовите функции за длъжностите „Сътрудник Продажби” и „Търговски консултант” са еднакви и представляват една и съща работа по смисъла на чл.70,ал.5 КТ. От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Супервайзор” е видно, че трудовите функции за тази длъжност са различни от тези по заеманите от ищеца длъжности „Сътрудник продажби” и „Търговски консултант”, поради което тази длъжност е различна и разпоредбите на чл.70,ал.5 КТ са неприложими. С оглед на това съдът намира за правилен извода на въззивния съд за неоснователност на довода на ищеца за недействителност на клаузата в трудовия договор, установяваща срок на изпитване, поради противоречие със закона чл.70,ал.5 КТ.
Установено е по делото, че за периода от време от 12.08.2013 г. до 16.08.2013 г. ищецът е ползвал 5 работни дни платен отпуск и в периода от 21.01.2014 г.до 28.02.2014 г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Обжалваната от ищеца заповед № 5895/23.01.2014 г. е издадена от Директор”Човешки ресурси” в [фирма] на основание чл.71,ал.1 КТ – прекратяване на договора със срок за изпитване. От приложената по делото заповед № 62/20.11.2007 г. на Главния изпълнителен директор и на Изпълнителния директор на [фирма] се установява, че Директорът на Дирекция „Човешки ресурси” на дружеството е оправомощен да подписва трудовите договори, допълнителните споразумения към тях и документите за прекратяване на трудовите договори между служителите и [фирма]. Според практиката на ВКС – т.решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192,ал.1 КТ. Според същата практика разпоредбите на доброволното представителство – чл.36 и сл. ЗЗД намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. Съгласно чл.41,ал.1 ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномщник са юридически лица – с прекратяването им. В настоящият случай не са налице доказателства за прекратяване на упълномощаването на издалия атакуваната от ищеца заповед. Поради това е правилен извода на съда, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган.
Установено е по делото, че служителят К. К. – титуляр на длъжността”Супервайзор”, която е била замествана от ищеца не се е завърнала на работа. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда” К. на 05.02.2014 г. и не е сключил друг трудов договор. Установено е също, че брутното му трудово възнаграждение е 1050 лв.
От показанията на свидетелите Н. К. и М. А. – служители в дружеството ответник по исковете се установява, че на 23.01.2014 г. свидетелите връчили заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в болничното заведение в [населено място], където бил на лечение. Удостоверили отказа на ищеца да я получили, като вписали в заповедта трите си имена, съответно всеки от тях се подписал и вписали текста „Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г. Н. Т.К., М. А. А.”. Това допълнително вписване било извършено само в екземпляра, който останал в дружеството – ответник. Датата на връчване на заповедта била попълнена от св. Н. К., а датата на издаване била изписана от трето лице. Екземпляр от заповедта бил предаден и на ищеца.
Неправилен е извода на въззивния съд, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е установено по делото същата да е връчена редовно на ищеца – лично или при отказ. Съгласно практиката на ВКС, цитирана по-горе в разпоредбите на чл.335 КТ не е предвидено изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед. Този отказ може да бъде установен с всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е предвидено изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е свидетелите да могат да установят пред съда - да възпроизведат изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В настоящият случай съдът намира, че от показанията на свидетелите Н. К. и М. А. се установява, че писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване трудовия договор със срок за изпитване на ищеца К. Б. е достигнало до последния. Обжалваната заповед е връчена на ищеца при отказ, който е удостоверен в заповедта. Освен това следва да се съобрази и факта, че ищецът е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” К. на 05.02.2014 г. Следователно на ищеца е било известно писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване. Като взема предвид тези съображения съдът преценява, че оспорването истинността на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца в посочената част не е проведено успешно.
Съдът преценява, че отбелязването в заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца, че същият е освободен от длъжност „Супервайзор” отдел „Юг2” Зона Изток, вместо Зона Запад не представлява съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на същата.
Правилен е извода на въззивния съд за неоснователност на довода на ищеца, че поради незавръщането на титуляра към 28.01.2014 г. трудовият договор продължава действието си. Според трайната съдебна практика съдържанието на трудовия договор може да се изменя по взаимно съгласие на страните, като срок за изпитване може да се уговори при сключване на договор за неопределено време и при срочен договор. Тази клауза дава възможност на работодателя да провери годността на работника да изпълнява възложената му работа/срок за изпитване в полза на работодателя/, както и на работникът да провери дали работата е подходяща за него/срок за изпитване в полза на работника/. В този смисъл са и изводите на въззивния съд. Правилно е прието от въззивния съд, че е допустимо прекратяване на трудовия договор, сключен със срок за изпитване до изтичане на уговорения срок независимо от обстоятелството, че ищецът към момента на прекратяването е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.
От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът по време на срока за изпитване е ползвал 5 дни платен отпуск. Съгласно разпоредбите на чл.70,ал.4 КТ в срока за изпиването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. С оглед на тези разпоредби съдът приема, че действието на договора е продължено с 5 работни дни и шестмесечния срок на изпитване е изтекъл на 30.01.2014 г. Както вече се отбеляза в случая трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от 28.01.2014 г. преди да изтече уговорения шестмесечен срок за изпитване. Освен това съдът намира, че при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.70,ал.1 КТ не се изисква излагане на мотиви. В случая в полза на работодателя е предвиден срок за изпитване и същият по време на този срок може да прекрати трудовия договор без предизвестие и без да мотивира заповедта, но само до изтичане на срока за изпитване.
Изложените съображения налагат извода, че заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца К. Б. на основание чл.71,ал.1 КТ е законосъобразна – издадена е от компетентен орган и при спазване изискванията на чл.71,ал.1 КТ. Поради това предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на атакуваната заповед, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и т.3 КТ – за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят. Обжалваното решение, с което е прието обратното следва да се отмени изцяло. Вместо това следва да се постанови друго, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят.
По разноските.
С оглед изхода на спора в полза на ответника [фирма] [населено място] следва да се присъди сумата 1256 лв. разноски по делото за всички инстанции – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение № 196/03.10.2014 г. по гр.дело № 238/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, включително и в частта на присъдените разноски и държавна такса и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявените от К. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.28, съдебен адрес [населено място], [улица], бл.”А.”, ап.19, чрез адв. Н. М. против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район „И.”, [улица] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. И. Б., извършено със заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси”, при [фирма] [населено място] на основание чл.71,ал.1 КТ – прекратяване на трудов договор със срок за изпитване и за отмяна на заповед № 5895/23.01.2014 г., за възстановяване на ищеца К. И. Б. на длъжността заемана преди уволнението – „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона”Запад”, дирекция „Магазини”, за осъждане на ответника [фирма] [населено място] да заплати на К. И. Б. сумата 6300 лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г.
Осъжда К. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.28, съдебен адрес [населено място], [улица], бл.”А.”, ап.19, чрез адв. Н. М. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район „И.”, [улица] сумата 1256 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: