4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2787/2008 год. Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр.София, 08.03.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Виолета Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 2787/2008 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 610 на 26.03.2008 год. по в.гр.дело № 861/2007 год., с което е оставено в сила решение № 1210 от 28.06.2007 год. по гр.дело № 2421/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне предявените от М. Н. Д. и Т. Г. Д., двамата от Т. против Г. Т. Г. и А. Б. Б., двамата от [населено място] искове за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба на 18.8/390 ид.ч. от дворно място в [населено място], цялото от 390 кв.м., съставляващо имот пл.№ 34, 47, за който е отреден парцел ІІІ от кв.2а по плана на Първи комплекс „Младежки хълм”, [населено място] при граници: С. Т. Л., К. Т. и Т. С., улици, наследници на Б. Т., Г. Д., Р. И.; на жилище-апартамент № 13, находящ се на V жилищен етаж от построената в гореописаното дворно място седеметажна жилищна сграда със застроена площ от 83.40 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс, тоалетна, баня, антре и две тераси с изложение север-юг, при съседи: на изток-стълбищна клетка и ап.№ 12, отдолу-ап.№ 10 и отгоре-ап.№ 17 ведно с избено помещение № 20, находящо се в избения етаж с полезна площ от 4.80 кв.м. при г раници: от север коридор, от изток изба № 19, от запад-изба № 21 ведно с 4.475% идеални части от общите части на сградата, изповядан на 01.07.1999 год. с нот.акт № 165, том V,, нот.дело № 753/1999 год. между М. Н. Д. и Т. Г. Д. в качеството им на продавачи и Г. Т. Г. в качеството му на купувач, по време на брака му с А. Б. Б., е нищожен поради симулативност на сделката на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, и да признае за установено на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, че прикритата сделка между М. Н. Д. и Т. Г. Д. от една страна и Г. Т. Г. от друга по посочения нотариален акт е за дарение на гореописаните недвижими имоти от М. Н. Д. и Т. Г. Д. като дарители на Г. Т. Г. като надарен. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. Д. и Т. Г. Д., представлявани от адвокат Н. Х. Ш. от АК-П., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно и необосновано – в нарушение на чл.133, ал.1, б.”д” ГПК/отм./ са кредитирани показанията на свидетеля И. Б. М. при незачитане представения и приет по делото нарочен писмен документ. Претендират за направените по делото разноски. Ответникът по касация Г. Т. Г. от Т. не взема становище по жалбата. Ответникът по касация А. Б. Б., представлявана от адвокат Н. А. П. от Пловдивската адвокатска колегия заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 181 от 30.12.2008 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 610 на 26.03.2008 год. по в.гр.дело № 861/2007 год. на основание чл.280, ал.1, т.1/2/ГПК понеже разрешеният от въззивния съд въпрос относно приложението на чл.133, ал.1, б.”д” във връзка с чл.134 ГПК/отм./ е съществен. В представеното решение № 453 от 20.06.2003 год. по гр.дело № 990/2002 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието,че искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация, а вписването в протокола на съдебно заседание на признание на страната прави допустими свидетелски показания за установяване симулацията на един договор. Решение № 925 от 20.12.1998 год. по гр.дело № 1150/1996 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.26, ал.2 във връзка с чл.17 ЗЗД относно нарочния обратен документ, че е без значение кога е съставен – едновременно с явния, преди или след това, ако установява вътрешните отношения между страните по договора и има за цел да разкрие симулацията. Решение № 437 от 22.07.2004 год. по гр.дело № 907/2003 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.134, ал.2 във връзка с чл.282, ал.1 ГПК/отм./, че когато обратното писмо /контралетр/ съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, той служи за пълно разкриване на симулацията. Но когато то съдържа волеизявление само на една от страните може да служи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.134, ал.2 ГПК/отм./. В този смисъл е допустимо доказването на действителните правоотношения между страните със свидетели, за разлика от първия случай. А в решение № 193 от 28.03.1997 год. по гр.дело № 1357/1996 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието с оглед приложението на чл.134, ал.2 ГПК/отм./, че не е необходимо обратното писмо да бъде подкрепено със свидетелски показания, когато самото то разкрива напълно привидността на изразено в документ съгласие. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е възможно да съществува симулативна сделка, когато тя е изповядана от пълномощник, ако той не е знаел за симулацията и каква е действителната воля на страните, изразена в прикритата сделка. Кредитирани са показанията на разпитания свидетел пред първоинстанционния съд адвокат И. Б. М. при условията на чл.134, ал.2 ГПК/отм./, който е бил пълномощник на М. Н. Д., Т. Г. Д. и Г. Т. Г., между които нямало противоречие на интересите им, а действителната воля на страните е изразил в нотариалния акт, който е изготвил и представил пред нотариуса, при което не му е било известно, че с продажбата се прикрива дарение /н.а.№ 165, том V, рег.№ 05292 дело № 753/1999 год. на нотариус К. Д. с район на действие Пловдивски районен съд, с регистрационен № 136 по регистъра на Нотариалната камара/. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение. Безспорно ищците/сега касатори/ са поискали разпит на свидетеля-техен адвокат и пълномощник по сделката както и на сина им, с когото в деня на изповядване на покупко-продажбата /01.07.1999 год./ е подписан т.нар. „договор за дарение”, а показанията на разпитания свидетел са кредитирани при отчитане предвиждането на чл.133, ал.1, б.”д” и чл.134, ал.2 ГПК/отм./. Взето е предвид, че свидетелят се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото – чл.133, ал.1 ГПК/отм./. Действително съгласно чл.133, б.”д” ГПК/отм./ не могат да се доказват със свидетелски показания писмени съглашения, в които страната, искаща свидетеля, е участвала, а писмената форма, която се има предвид, е документът, който материализира съглашението, т.е. диспозитивният документ, а не и документът, свидетелстващ за съглашението. Следва да се вземе предвид, че забраната за опровергаване съдържанието на документ със свидетелски показания е гаранция срещу обезсилването на валидни изявления под предлог, че са симулативни. В случая три/от четирите/ страни в настоящия спор са участници в изявлението, изразено писмено. Чл.134, ал.2 ГПК/отм./ допуска изключение при условие, че страната, доказваща симулацията, направи вероятно твърдението си за симулативност чрез т.нар. начало на писмено доказателство, което се състои в документ, изходящ от противната страна, материализиращ или удостоверяващ нейно изявление, от което може да се заключи,че симулацията е вероятна, а за да се постигне пълно доказване на симулацията се допускат свидетелски показания. Веднъж обаче открито доказване със свидетел, то трябва да е пълно, иначе претендираната симулативност не се счита доказана, както е в случая. Приложените четири съдебни решения на Върховния касационен съд при така посочените факти, касаят различна фактическа обстановка. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на сумата 400 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 610 на 26.03.2008 год. по в.гр.дело № 861/2007 год. ОСЪЖДА М. Н. Д. ЕГН [ЕГН] и Т. Г. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от Т., [улица] да заплатят на А. Б. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400/четиристотин/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: