Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 13 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 188 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия Й. Н. П. срещу решение на Софийски апелативен съд № 418 от 30.11.2012 г, постановено по ВНОХД № 966/12, с което е изменена присъда на Врачански окръжен съд № 15 от 31.07.12 г, по НОХД № 139/12, като деянието е преквалифицирано по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е наложено наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12/13.04.2011 г, в [населено място], е направил опит умишлено да умъртви А. Д. Ц., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, както и да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, заедно със законните последици. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са интерпретирани превратно, че се явява неверен изводът, че св. Ц. е осъществил нападение срещу подсъдимия, че материалният закон е приложен неправилно / деянието е съставомерно по чл. 115 НК /. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че е неправилен изводът, касаещ авторството на деянието, че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание или алтернативно, да бъде приложен чл. 55 НК, както и да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Счита, че жалбата е неоснователна. Защитата пледира за уважаване на жалбата и отхвърляне на протеста. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Частният обвинител и граждански ищец не участва в касационното производство и не изразява становище по протеста и жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обсъдени са обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ц., св. С., св. Ц., св. К., св. Ц., св. И. П., св. Н. П., св. А. Д., св. Д. Д., св. Г., като изводимите от тях доказателствени факти са интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Взети са предвид и останалите гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. По делото е изяснено, че началото на конфликта е поставено от св. С., който още в заведението е разменил недружелюбни реплики с подсъдимия, а след това, пред заведението, се е нахвърлил срещу него и двамата са паднали на земята. В боя се включили лицата от компанията на подсъдимия и от тази на пострадалия, като всеки от тях нанасял удари и получавал такива. Докато все още подсъдимият и св. Ц. били в схватка на земята, св. Ц. започнал да дърпа подсъдимия за горната част на тялото, докато последният бил с гръб към него, и тогава подсъдимият му нанесъл ударите с ножа в коремната област. При тези факти, правилен се явява изводът на въззивната инстанция, че действията на св. Ц. могат да се квалифицират като нападение, срещу което подсъдимият е разполагал с правото да се защити. В този смисъл, доводът в протеста, че поведението на Ц. не представлява нападение, не се споделя от настоящата инстанция. Неоснователни са и аргументите в жалбата, че авторството на деянието в лицето на жалбоподателя не е доказано съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. От събраните доказателства е установено, че единственият от двете групи, който е разполагал с нож и го е употребил, е подсъдимият. Още в заведението този нож е бил показан на св. Невен П. и на св. И. П.. От друга страна, СМЕ-зи са посочили, че получените от св. Ц. увреждания са причинени от предмет с режещ ръб, а и използваният от подсъдимия нож е намерен и иззет като веществено доказателство. Вярно е, че СМЕ е установила следи от кръв по острието, произхождащи от св. Ц., но експертите са изяснили, че липсата на следи от кръвта на други лица / наранените са трима - С., Ц. и Ц. / може да се дължи на забърсване от дрехите на пострадалите. Освен това, СМЕ е установила, че по дръжката на ножа е намерен клетъчен материал от повече от две лица, който експертен извод кореспондира на събраните доказателства, че телесни увреждания са получили няколко лица. Ето защо, правилно е становището, че авторството на деянието е установено съобразно изискванията на процесуалния закон, а доводите на жалбоподателя в противоположен смисъл не могат да бъдат споделени. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налице е съставомерност на деянието по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК и такава е възприетата от въззивния съд правна квалификация. Налице е превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй като упражнената защита / нанасяне на удари с оръжие, годно да причини смърт / явно не е съответствала на характера и опасността от нападението / действие на невъоръжено лице /. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че не е приложима хипотезата на чл. 12 НК, а деянието следва да се квалифицира по чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Не може да бъде споделен доводът в протеста, че се касае за престъпление по чл. 115 НК, тъй като релевантните факти обуславят приетата от САС съставомерност, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му, тъй като не са налице условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / той не е осъден за несъставомерно деяние /. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е под средния размер, предвиден в закона. То е съобразено с обстоятелствата по чл. 54 НК, релевантни за индивидуализацията на наказателната отговорност, и с целите по чл. 36 НК. Касае се за завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца, предвид наличието на причинени телесни увреждания и на други лица. Верен е изводът, че липсват предпоставките на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, констатираните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, респективно, нито едно от тях няма характера на изключително такова, а, от друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, определеното спрямо жалбоподателя наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, се явява справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото по-нататъшно смекчаване не може да бъде удовлетворено. Законосъобразно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност. Инкриминираното деяние покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД и затова правилно е ангажирана отговорността за вреди от непозволено увреждане. Размерът на уважения граждански иск обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, поради което искането за неговото редуциране не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а оспореният въззивен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 418 от 30.11.2012 г, по ВНОХД № 966/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: