Р Е Ш Е Н И Е № 60137 София, 11.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1920/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 116 от 01.04.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което, след отмяна на постановеното от Окръжен съд – Пазарджик решение по т.д. № 339/2018 г., в частта, с която ЗАД“Алианц България“ АД е осъдено да заплати на И. Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г. в размер на 35 000 лв. /разлика над 35 000 лв. до 70 000 лв./, ведно със законната лихва от 05.10.2017 г., искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за посочения размер. С определение № 60328 от 03.06.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с постановките в ППВС № 4/1968 г. по следния материалноправен въпрос – относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. В жалбата и в депозираната в съдебно заседание и поддържана от процесуалния пълномощник на касатора писмена защита се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че решаващият състав не е отчел всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за определяне на претендираното обезщетение, в резултат на което неговият размер е силно занижен. В постъпил по делото писмен отговор от ЗАД „Алианц България“ АД е заявено становище за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – Пловдив, след преценка на релевантните факти и доказателствата по делото, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е приел, че при настъпило ПТП на 23.06.2017 г. в [населено място], ищецът е получил следните телесни увреди: многофрагментно вътреставно счупване на лъчевата кост на лява ръка, рана в областта на дясното коляно с наличие на чуждо тяло в препателарната бурса и ангажиране на сухожилието на четириглавия мускул, контузия на дясната ръка в областта на пети пръст и фрактура на фалангата на пръста. Въззивният съдебен състав е съобразил съдебно-медицинската експертиза, според която: счупването на лъчевата кост е лекувано оперативно за репозиция и фиксация с външно фиксиращо устройство, последваща корекция на фиксатора и допълнителна фиксация с игла; фиксаторът е премахнат в болнично заведение 35 дни след травмата, с последваща гипсова имобилизация за 10 дни, а след сваляне на гипса е проведена двуседмична рехабилитация. Според експерта, посоченото счупване е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период от 2 - 2,5 месеца, при нормално развитие на оздравителния процес. Понастоящем движенията на ищеца са възстановени, с вероятност за болки и оток в ставата при усилена физическа работа, или при влошаване на времето. По отношение контузията на коляното и нараняване на сухожилието на бедрото експертът е посочил, че раната е била обработена хирургично и възстановяването от същата е продължило 20-25 дни, без засягане на вътреставни структури и кости. Възстановяването на счупения пръст е приключило, без усложнения, за период от около три седмици. Апелативният съд е отразил понесените от ищеца болки, страдания и неудобства при лечението и възстановяването му от посочените увреждания, както и продължителността им, последиците в психологичен план, установени от съдебно-медицинската експертиза и частично от показанията на свидетелите А. и М.. За да определи размера на претендираното обезщетение, решаващият съдебен състав е зачел понесените от ищеца болки, невъзможността за самостоятелно обслужване, негативните последици от травмата, изразяващи се в това, че ищецът е станал раздразнителен и по-затворен, при положение, че преди произшествието е бил напълно здрав човек, в разцвета на силите си. Съдът не е взел предвид: невъзможността ищецът да ходи на лов и да кара мотор, т.к. в показанията на разпитаните свидетели не се съдържат данни за психически травми по тази причина, а и в исковата молба липсват твърдения за такива вреди. Апелативният съд е игнорирал установената от свидетелите раздяла на ищеца с приятелката му, приемайки, че настъпването на такава не може да се свърже с произшествието. Не са възприети и показанията на св. М. относно невъзможността за ищеца да престира труд като електротехник, по съображения, че липсва договор за заемане на такава длъжност преди ПТП, сключен в изискуемата от чл.62, ал.1 КТ форма. По тези съображения и с оглед икономическата обстановка в страната, за реален размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди е счетена сумата от 35 000 лв. За разликата над тази сума до присъдените от първата инстанция 70 000 лв., искът е отхвърлен и е отменено първоинстанционното осъдително решение. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, които са от значение при прилагане на законоустановения принцип за справедливост. С оглед горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като несъобразено със задължителна практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от отразените в мотивите към решението конкретни обстоятелства, релевантни към посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за обезщетяване на понесени болки и страдания от пострадалия ищец, въззивният състав не е дооценил значението им при определяне на адекватен размер на исковата претенция. Апелативният съд не е отчел в нужната степен множеството телесни увреди, получени от ищеца в резултат на процесното произшествие, сред които и най-тежката, изразяваща се в многофрагментно счупване на лъчевата кост на лявата ръка, последователно проведеното оперативно лечение и пълно обездвижване на ръката за период от около два месеца и половина. При постановяване на решението не е отдадено необходимото значение на отразени в съдебно-медицинската експертиза периоди от време, свързани с конкретни медицински интервенции, през които ищецът е търпял интензивни болки в засегнатите крайници. Съдът не е дооценил и възможните неблагоприятни последици за ищеца, изразяващи се в болка и оток на ставата при физическо натоварване и влошени метеорологични условия, проявими с оглед на характера на счупването, които ще му създават допълнителен дисконфорт. Въззивният състав не е констатирал, че в резултат на проведеното лечение на част от травмите на ищеца, са налице козметични дефекти, установени при проведения преглед от вещото лице д-р М.: няколко сивкави ръбци на лявата предмишница и следоперативен ръбец в областта на дясното коляно. Понесените от пострадалия болки, страдания и неудобства в бита през периода на лечебния и възстановителен процес, негативните последици в психически и емоционален план, силно проявеното чувство за непълноценност у ищеца и социална изолация, са безспорно установени от СМЕ и от показанията на разпитаните свидетели, преценени поотделно и съвкупно. Установеното от свидетеля Д. М. обстоятелство, че след произшествието ищецът не управлява мотор /макар и посочено като негово хоби/ следва да се възприеме като последица от психическия стрес и понесените страдания при лечението на травмите, които са изрично посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Установеният от този свидетел факт на раздяла между ищеца и приятелката му, неправилно не е възприет от решаващия състав. В случая липсват данни за неточно възприемане, или недобросъвестно възпроизвеждане на този факт от св. М., като причината за тази раздяла не е самото произшествие, а негативните последици за ищеца от травмите, изразяващи се в силна раздразнителност и социална изолация, вкл. и след физическото му възстановяване. Що се отнася до невъзможността за пострадалия да полага труд като електротехник, изведеният от съда извод следва да се възприеме, но по съображения за липса на конкретизация на твърдението в исковата молба, че в резултат на причинените увреждания ищецът „не може да работи“. От съществено значение са и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на 35-годишния ищец /към момента на ПТП/, изяснени от наказателния съд, както и установената в настоящия исков процес липса на противоправни действия или бездействия на ищеца, допринесли за настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното, следва да се приеме, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. е занижено и несъответващо на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че предявения срещу застрахователното дружество пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ е основателен за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателното издължаване. Предвид горните съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение подлежи на отмяна в отхвърлителната част – за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., като искът по чл.432, ал.1 КЗ се уважи допълнително за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. В останалата обжалвана част – за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. отхвърлителното въззивно решение е правилно. Независимо от изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски не следва да се уважи, тъй като в приложения към жалбата договор за правна защита и съдействие не е посочен начин на плащане, нито, че договореното адвокатско възнаграждение от 650 лв. е заплатено в брой, за да може този договор да има значение и на разписка за плащане. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 116 от 01.04.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което, след отмяна на постановеното от Окръжен съд – Пазарджик решение по т.д. № 339/2018 г., в частта, с която ЗАД“Алианц България“ АД е осъдено да заплати на И. С. Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г. в размер на 15 000 лв. /разлика над 35 000 лв. до 50 000 лв./, ведно със законната лихва от 05.10.2017 г., искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за посочения размер, като вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на И. С. Г. допълнително сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от 05.10.2017 г. до окончателно погасяване на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116 от 01.04.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение в частта за отхвърляне на предявения от И. С. Г. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лева. ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в общ размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: