Р Е Ш Е Н И Е № 357 София, 03.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1656 по описа за 2015 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 882/08.07.2015 год. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на адв.Т.Ф. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], на въззивно решение № ІІІ-135/ 21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1441/09.07.2014 г. по гр.д.№ 2145/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са уважени предявените от Я. П. Д. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок от едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент . Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение , след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос се свежда до тълкуване разпоредбата на чл.326,ал.1 КТ. Това е текстът, който изрично предвижда, прекратяване на трудово правоотношение между работодател и работник, по инициатива на последния, и то с предизвестие. Касае се до субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.Относно правните последици от подаване на такова предизвестие от страна на работника съдебната практика е категорична, че с изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя. По касационните основания. В касационната жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че Бургаски окръжен съд неправилно е приел, че независимо ищцата да е депозирала две едностранни волеизявления до работодателя е налице грубо смесване на предпоставките за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника в двете му форми – с предизвестие по чл.326, ал.1 КТ и без предизвестие по чл.327, ал.1, т.1 КТ, с фактическия състав на общото основание по чл.325, т.1 КТ. Излагат се и оплаквания за неправилно присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба – Я. П. Д. не заявява становище в настоящето производство. За да постанови решението си въззивната инстанция е приела за безспорно,че между страните е било налице трудово правоотношение,по силата на което ищцата е заемала длъжността”чистач” с месторабота „МОЛ Галерия”гр.Б. от 27.02.2013 год.На 3.01.2014 год.е депозирала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от един месец и преди изтичането на срока на даденото предизвестие е депозирала ново заявление на 12.01.2014 год.за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327,ал.1,т.1 КТ.Със заповед № 206/31.01.2014 год. на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ,поправена поради техническа грешка,със заповед № 2/ 4.02.2014 год. на основание чл.326,ал.1 и 2 КТ управителят на дружеството – работодател е прекратил трудовото правоотношение. Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по силата на чл.272 ГПК относно това, че работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение между страните по общия ред на чл.328 КТ, както и че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.326 КТ е незаконосъобразно. Изложени са изводи, че работодателят не е дал отговор на искането на работничката за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.1 КТ, както и че работодателят не е приел искането за прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.1 КТ. За правилно е приет изводът на първата инстанция за законосъобразност на обжалваното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, тъй като не е налице частичен отказ от този иск. По съществото на касационната жалба. Решението е неправилно. В процесния случай, с оглед ангажираните по спора доказателства и от двете страни, е налице първоначално депозиране на предизвестие от страна на ищцата – заявление от 03.01.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестие. Впоследствие с друго заявление от 12.01.2014 г., вх.№ 01/14.01.2014 г. при работодателя, работничката е поискала прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, като преди това и бъде разрешено ползването на отпуск. Второто посочено основание не изисква предизвестие, а представлява едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Общото между двете визирани в настоящото решение основания е това, че трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя.Предвид едностранният характер на прекратяването на трудовото правоотношение и то без предизвестие, правоотношението следва да се счита прекратено именно на това основание след изтичане на периода, за който работодателят е разрешил ползването на отпуск, а именно от 01.02.2014 г. По естеството си второто заявление на работничката от 12.01.2014 г. е възприето от работодателя и с оглед изложеното в него той е разрешавал ползването на отпуск. Поради това първото писмено заявление от 03.01.2014 г. следва да се счита игнорирано и от двете страни по правоотношението.Ето защо атакуваната с исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 206/31.01.2014 г. се явява незаконосъобразна, като издадена на основание, което не съответства на изразената от работничката воля в молбата й от 12.01.2014 г.Предвид изложените по-горе съображения, решението на въззивната инстанция в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, решението е неправилно, предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.02.2014 г. Законът не предвижда изплащане на обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявеният иск – отхвърлен. По искането за разноски направени от касационния жалбоподател :С оглед изхода от спора за касационното производство ответницата по касация следва да заплати на касационния жалбоподател 204 лева, а за производството пред двете предходни инстанции: решението на въззивният съд следва да се отмени в частта, с която е осъден касаторът да заплати на ищцата разликата от 150 лева до 300 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноски за разликата от 75,86 лева до 155,86 лева, и се отхвърли претенцията за тази разлика. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-135/21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1441/09.07.2014 г. по гр.д.№ 2145/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъден да заплати на Я. П. Д. сумата 1896,47 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 18.03.2014 год. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. П. Д. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 1896,47 лева/хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № ІІІ-135/21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ОСЪЖДА Я. П. Д., ЕГН [ЕГН],жив. [населено място], [улица], блок 89, вх.”А”, ап.1 да заплати на [фирма] – [населено място], [улица],вх.”Б”,ет.2 деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 204/двеста и четири/ лева. ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-135/21.11.2014 г. по гр.д.№ 1689/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд,в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъден да заплати на Я. П. Д. деловодни разноски за разликата от 150 лева до 300 лева, както и в частта, с която е потвърдено решение № 1441/09.07.2014 г. по гр.д.№ 2145/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на Я. П. Д. деловодни разноски за първа инстанция за разликата от 75,86 лева до 155,86 лева и ОТХВЪРЛЯ претенцията за тази разлика. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: