4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 16.10.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №937 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №28/10.02.2015г. по в. т. д. №746/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №846 от 12.09.2014г. по т.д. №688/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], като вместо това е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място], като е определена началната й дата -13.04.2013г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, а също и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност и въззивната жалба не са подадени от кредитор по търговска сделка, тъй като [фирма], [населено място] е кредитор по договор за поръчителство в полза на главния длъжник [фирма]. Ответникът [фирма], [населено място], моли жалбата да бъде оставена без уважение. С определение №360/22.05.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: „Допустимо ли е съобразно действащата разпоредба на чл.608 ал.1 от ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи молбата на [фирма], [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е установил, че между [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], е сключен договор за кредит №288/14.04.2011г., обезпечен с договор за поръчителство от 25.08.2011г. с поръчител [фирма], [населено място]. Изложил е съображения, че с изменения текст на разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ /ред. ДВ бр.20/2013г./ е разширено съдържанието на неплатежоспособността на търговеца, като неплатежоспособен е и търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Посочил е,че с промяната в ТЗ отпада ограничението паричното задължение да е непременно по търговска сделка, тоест да е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е възникнало с оглед или по повод на търговска сделка. Приел е,че с договора за поръчителство, с който трето лице поръчителства за задълженията на кредитополучател по договор за банков кредит, се поемат задължения за обезпечаване на задължения на търговец към кредитор по търговска сделка / договор за банков кредит/ и предвид това, в случай, че тези задължения са изискуеми и поръчителят е търговец, който не е в състояние да ги изпълни, те са основание за откриване на производство по несъстоятелност на същия. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: С новата редакция на разпоредбата на чл.608 ал. от ТЗ / ред.ДВ бр.20/2013г./ действаща към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение и към настоящия момент, се изменя легалната дефиниция на неплатежоспособността, като основание за откриване на производството по несъстоятелност. Състоянието на неплатежоспособност се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени категории свои изискуеми задължения, като след изменението на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ към изискуемите парични задължения, породени от търговска сделка, се прибавят и задълженията, отнасящи се до търговска сделка. В разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ примерно са изброени задълженията, породени или отнасящи се до недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, както и последиците от прекратяването на търговски сделки, без изброяването да е изчерпателно. Следователно във всеки отделен случай следва да се осъществи преценката дали определено вземане се отнася до търговска сделка. От самата дефиниция се налага извода, че вземането, отнасящо се до търговска сделка, не е възникнало по силата на валидното сключване на такава сделка. Вземането може да произтича от сключването на търговска сделка, която обаче е нищожна или унищожаема и е налице хипотеза на даване при начална липса на основание или на отпаднало основание. Може да е последица от факти, осъществени след сключването на търговска сделка и пораждащи нови задължения /например неизпълнение, пораждащо задължение за обезщетение за настъпилите от него вреди/. То може да е породено и от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици е свързана със сключването и изпълнението на една абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо да е налице идентичност между страните по тези сделки. Именно в тази категория попада договорът за поръчителство. Поради основната му характеристика на акцесорен договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице, в практиката на ВКС се приема, че същият няма характер на търговска сделка /решение № 994 от 7.01.2008 г. по т. д. №595/2007г., на ВКС ТК, II т. о./. Когато обаче договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. Между двете сделки съществува функционална връзка, изразяваща се в пълната обусловеност на съществуването на задължението на поръчителя от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение. Дължимата от поръчителя престация е идентична по предмет с тази на главния длъжник, дори и когато поръчителят се е задължил за част от главното вземане или при по - леки условия. Следователно поетото от един търговец поръчителство за обезпечение на търговска сделка, по която той не е страна, го прави носител на задължение, идентично с това на длъжника по търговската сделка. По тези съображения невъзможността на търговеца - поръчител да изпълни това задължение съставлява израз на обективното състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ. Поради това на поставения в производството по чл.288 от ГПК правен въпрос следва да се отговори, че съобразно действащата разпоредба на чл.608 ал.1 от ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ е допустимо да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор. С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява правилно. Правилно съдът е приел за установено въз основа на представените по делото договор за банков кредит №288/14.04.2011г. и договор за поръчителство от 25.08.2011г. към него, валидното възникване както на задължението по договора за кредит с кредитополучател [фирма], [населено място], така и задължението на [фирма], [населено място], като поръчител на кредитополучателя. По делото не са ангажирани доказателства, че задължението на кредитополучателя за погасяване на месечните вноски по договора за кредит от 14.04.2011г. е изпълнено, като съгласно чл.20, б.”в” и чл.22, б.”б” от договора кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. С връчването на нотариална покана на 10.04.2013г. на кредитополучателя [фирма], [населено място], кредиторът е упражнил това свое право, а след изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден с нотариалната покана, считано от 13.04.2013г. цялото задължение на кредитополучателя и на поръчителя по обявения за предсрочно изискуем кредит, е станало изискуемо. В шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД кредиторът е упражнил правата си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя съдлъжниците и поръчителя. По подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №4516/31.05.2013г. по ч.гр.д.№7719/2013г. на Варненски районен съд, с което [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и съдлъжниците С. Д. Л. и П. Х. Т. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], сумата от 1873343,12 евро, включваща главница и лихви по договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2013г., както и разноски в общ размер на 110 368,22 лева. При преценката на състоянието на неплатежоспособност на търговеца като една от задължителните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е преценил действителното икономическо състояние на ответника в неговата цялост, като е взел предвид коефициентите за обща, бърза, незабавна ликвидност и тяхното съотношение. Съобразил е изводите на изслушаната пред първоинстанционния съд икономическа експертиза относно тези показатели, като е взел предвид показателите във варианта, в който към отразените в баланса счетоводни записвания са прибавени задълженията по издадения в полза на молителя изпълнителен лист от 11.06.2013г. в общ размер на 4 275 382,14 лв. Отчел е, че в този вариант коефициентите за ликвидност са много под препоръчителните им стойности. По този начин съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №32 от 17.06.2013г. по т.д.№685/2012г. на ВКС, II т.о., съгласно което при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл.621 а ал.1 т.2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и пасива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Също така въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че за 2013г. финансовият резултат на ответника е загуба в размер на 68265,25 лв., като от 01.01.2014 г. до 31.07.2014 г. предприятието е реализирало загуба в размер на 18053,83 лв. Въз основа на това съдът е приел, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни цялото обезпечено от него парично задължение на кредитополучателя по договора за кредит, а също и задълженията към останалите свои кредитори. При тези данни за финансовото състояние на длъжника, правилен е изводът на въззивния съд за липса на достатъчно краткотрайни активи за покриване на краткосрочните му задължения към кредиторите, но за наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Поради това правилно е съдът е постановил решение за откриване на производството по несъстоятелност по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ с начална дата - 13.04.2013г. датата на обявяване на договора за банков кредит за предсрочно изискуем. Предвид изложеното решението на Варненски апелативен съд, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №28/10.02.2015г. по в. т. д. №746/2014г. на Варненски апелативен съд, ТО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.