Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 12.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 696/2019 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Л. К. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 837/2018 г. по описа на СГС, НО, VІІ състав, отмяна на постановената по него присъда № 237 от 7.11.2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на съдебния акт с намаляване на наложеното му наказание. В искането на молителя са залегнали възражения за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Искателят твърди, че не му бил връчен препис от обвинителния акт; изразява недоволство от качеството на предоставената му правна помощ от страна на служебно назначения му защитник адв. В.; излага подробни съображения за необоснованост и явна несправедливост на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят А. и неговият защитник адв. Н. Т. от САК поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадено след изтичане на срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 237 от 7.11.2018 г. по НОХД № 837/2018 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Л. К. А. за виновен в това, че на 4.08.2016 г. в [населено място] запалил имущество със значителна стойност – жилищен имот, представляващ апартамент № ***, [жилищен адрес] вх. „*“, ет. * в[жк], собственост на Столична община, с обща площ 43, 55 кв. м., на пазарна стойност 103 148, 61 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност – ап. *** и ап. ***, находящи се на същия адрес, и от палежа са последвали значителни вреди на стойност 11 588, 94 лева, поради което и на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал срока на предварителното задържане на подсъдимия А., а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК – е възложил в негова тежест направените по делото разноски. Така постановената присъда не е била обжалвана, нито протестирана от страните, като съгласно чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК е влязла в сила на 23.11.2018 г. При тези данни ВКС намира, че искането на молителя Л. К. А. за проверка на първоинстанционната присъда по НОХД № 837/2018 г. по описа на СГС, НО, VІІ с-в, по реда на възобновяването на наказателни дела по глава тридесет и трета от НПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното пред настоящата инстанция производство следва да бъде прекратено. Описаната кратка хронология на процесуалното развитие на делото обуславя извод, че искателят А. е пропуснал да подаде искането си за възобновяване на наказателното дело своевременно в указания в процесуалния закон срок. Правото на осъдения да поиска възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е срочно – трябва да бъде упражнено в шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт съгласно чл. 421, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от НПК. В разглеждания случай шестмесечният срок е започнал да тече, считано от 23.11.2018 г., като е изтекъл на 23.05.2019 г. Искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело е било подадено и заведено в администрацията на Затвора – Плевен с рег. № 1287 от 3.06.2019 г., която дата е отразена на положения официален щемпел на МП, Затвора – Плевен, върху изпратения първоначално до САС пощенски плик с искането (л. 13 от к. д. № 696/2019 г. по описа на ВКС). Видно от изложеното, към момента на подаване на искането на осъдения А. законоустановеният шестмесечен срок е изтекъл, поради което същото не е годно средство да инициира производство по възобновявяне на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Следва да се уточни, че с оглед действителното съдържание на молбата за възобновяване настоящото производство е правилно образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, а не по чл. 423, ал. 1 от НПК, въпреки данните за предаване на осъдения въз основа на ЕЗА от компетентните германски власти. Претенциите на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело коректно са базирани върху твърдяното наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, доколкото наказателното производство изцяло е протекло с негово участие. Тъй като молителят А. няма качеството на задочно осъден, липсва основание за обсъждане на срока за подаване на искането за възобновяване и неговия начален момент в контекста на останалите хипотези, визирани от чл. 421, ал. 3 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Л. К. А. за възобновяване на НОХД № 837/2018 г. по описа на Софийския градски съд, НО, VІІ състав. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по к. д. № 696/2019 г. по описа на ВКС, НК, ІІ н. о., образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.