Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 28.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 295 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от частните обвинители Елмаз Ю. А. и М. Ш. А., депозирана чрез техния повереник. С присъда № 10 от 28.09.2020г. по НОХД 177/2020г. Кърджалийски окръжен съд е признал подсъдимия В. С. за виновен в това, че за времето от 22.00 часа на 14.06.2019г. до 06.00 часа на 15.06.2019г. на път I – 5, км. 360, м. 620 /град К. – ГКПП „М.“/ в землището на [населено място], общ М. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Пежо 406” с регистрационен номер *** нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. А. като деецът е избягал от местопроизшествието и на основание чл. 343, ал.3, б. “б” вр. ал.1, б. “в” вр. чл.342, ал.1, б. “в” НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от пет години. На основание чл.343 г НК съдът го лишил и от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Със съдебния акт подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от повереника на частните обвинители Пловдивският апелативен съд - 1 наказателен състав с решение № 260078 от 18.12.2020г. по ВНОХД 549/2020г. е потвърдил първостепенния съдебен акт. В касационната жалба чрез повереника се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. Излагат се доводи, че със своите действия по непоставяне на светлоотразителна жилетка и установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта от 1.47 на хиляда пострадалият не е допринесъл непосредствено за настъпилия престъпен резултат – неговата смърт, поради което и това обстоятелство неправилно е преценено от въззивния съд като смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия, рефлектирало и върху размера на определеното му наказание и прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК. Повереникът сочи, че отмереното наказание и отлагане на изпълнението му не изпълняват целите на генералната превенция, тъй като подсъдимият е избягал от местопроизшествието, случилото се е с висок обществен и медиен отзвук, поради което този размер на наказанието и неизтърпяването му ефективно, се тълкували от членовете на обществото като неоправдана снизходителност и така не би се постигнала генералната цел на наказанието. Това мотивира касаторът да претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд, който да увеличи размера на наложеното на С. наказание и отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК. В съдебно заседание пред настоящия състав повереникът на частните обвинители поддържа касационната си жалба и изложените в нея съображения като акцентира, че с определеното наказание е подмината генералната му превенция. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. Според него съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства включително и съпричиняването от страна на М. А.. Моли да бъде постановено решение, с което бъде потвърден актът на Апелативен съд като правилен и законосъобразен. Защитникът на подсъдимия се солидаризира с позицията на прокурора, декларирайки, че въззивният съд след обсъждане на доказателствата по делото, е отчел многобройните смекчаващи отговорността на нейния подзащитен обстоятелства, за да определи размера на наказанието му и приложи института на условното осъждане. Според защитника наложеното наказание на С. е справедливо както по основание, така и по размер. Подсъдимият В. С. поддържа позицията на своя защитник и изразява желанието си за потвърждаване решението на въззивния съдебен състав. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от повереника на частните обвинители и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Съдебното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 373, ал.2 НПК като подсъдимият В. С. е признал фактите, съдържими в обстоятелствената част на обвинението, изразявайки желание да не се събират доказателства за тях. При тази ситуация напълно обосновано първият съд при отмерване на наказанието му е приложил нормата на чл. 58а НК, редуцирайки размера на определеното наказание лишаване от свобода от минималния такъв, визиран в санкционната част на приложимата материалноправна норма от три години на две години лишаване от свобода. Споделяеми са мотивите за неналичие на приложимост на разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК поради многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват възползване от тази на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Както Апелативен съд в потвърдителното си решение, така и първостепенният съд са съобразили превеса на смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства, за да определят наказанието в минималния, визиран в санкционната част на приложимия материален закон разпоредба. Този съдебен състав стои на позицията, че при отмерване на наказанието следва да бъдат съобразени всички релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, включително и приноса на пострадалия към настъпилите общественоопасни последици като ирелевантен за тази преценка е соченият от защитата медиен отзвук на случилото се като фактор за определяне размер на наказание за което и да е наказателно отговорно лице. В конкретния случай напълно правилно Апелативен съд, солидаризирайки се с позицията на Окръжен съд, е преценил, че целите на наказанието и възможността за поправяне на С. могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наложеното му лишаване от свобода, за което съществува възможност да бъде активирано при следващо противоправно поведение на подсъдимия. Събраните по делото доказателства са еднопосочно позитивни за личността на В. С. и те правилно са разчетени от контролираната инстанция за определяне както на размера на наложеното му наказание /минималния такъв/, така и за условното му осъждане. Подсъдимият е неосъждан и въпреки че това е изискване на закона за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, то са налице и други обстоятелства, сочещи на адекватност на приложение именно на тази правна норма. Липсата на данни за извършени от него нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, сочещи на инцидентност на случилото се в битието на подс. В. С. като водач на моторно превозно средство, неговата трудова ангажираност, позитивните характеристични данни, изразеното съжаление за случилото се, извън изискуемото самопризнание за приложение на диференцираната процедура по чл. 373, ал.2 НПК, нарушение само на едно правило от извъннаказателния закон, регулиращ поведението на участниците в пътното движение са все обстоятелства, смекчаващи неговата отговорност като в контекста на тази доказателствена информация не са налице такива, които да я отегчават. Некоректни са доводите на частните обвинители, изразени чрез техния повереник, че поведението на пострадалия А. не се намира в причинна връзка с осъщественото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила и смъртта му, а вината за това е изключително на подсъдимия, който е управлявал автомобила на къси, а не дълги светлини. Именно за нарушаване на правило за движение по пътищата и наличната непрекъсната връзка между това и смъртта на А. е ангажирана отговорността на подс. С., но не може да бъде подминат факта, че той е управлявал своя велосипед без светлоотразителна жилетка в извън населено място и в тъмната част на денонощието в нарушение на чл.80, т.1 ЗДвП. Това поведение на А. е създало и условия за възникване на предхождащо разглежданото пътно-транспортно произшествие със св. З. М., който свидетелства, че преди инцидента въпреки движението си на дълги светлини е подминал велосипедиста, но липсата на светлоотразителна жилетка при тъмно облекло, го е изненадала, поради което и натиснал звуков сигнал, невъзприет от пострадалия зарази глухотата му. Освен извършеното нарушение, пострадалият е управлявал велосипеда и с 1.47 промила концентрация на алкохол в кръвта си, което освен, че е възбранено с нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и е доста над допустимата от 0.5 промила на хиляда. Несподеляемо е соченото в касационната жалба като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство негово бягство от местопроизшествието и по-късното му установяване - на 18.06.2019г., тъй като то не попада в тази категория. Бягството от местопроизшествието е квалифициращ признак, заради който е завишен и размера на наказанието спрямо този по основния престъпен състав и елемент от обективните признаци на състава на престъплението и не може да бъде отчитано на самостоятелно основание и като отегчаващо отговорността на С. независимо от темпоралния период, за който той е установен като автор на деянието след неговото бягство. Изложените констатации, до които са достигнали и предходните съдебни инстанции, сочат на превес на смекчаващите наказателната отговорност на С. обстоятелства, естествена последица от което е и отмереният размер на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му за визирания от съда максимален изпитателен срок. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260078 от 18.12.2020г. по ВНОХД 549/2020г. на Пловдивски апелативен съд, 1 наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.