4 Определение по ч.т.д.№ 56/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №74 София, 26.01. 2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 56 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на 274 ал.3 вр.чл.64 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 2758 от 16.09.2010 год. по ч.т.д.№ 1465/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определението от 23.06.2010 год. по гр.д.№ 272/2010 год. на В. районен съд. С това определение ВнРС е отказал възстановяването по реда на чл.64 и сл.ГПК на пропуснат срок за отговор на исковата молба, поради просрочие молбата по чл.63 ал.1 ГПК. Касаторът, чрез процесуалния представител адв.Т. счита, че определението е неправилно, като излага доводи, че срокът по чл.63 ал.1 ГПК започва да тече след уведомяването за пропускането, а такова уведомяване не е налице в случая. Съдържащите се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са два: 1./ При преминаване от бързо производство към производство по общия ред, следва ли да бъдат повторени процесуалните действия по връчване на ИМ и предоставяне на ответника право на отговор? 2./ Следва ли при постановяването на определението за преминаване от бързо производство към производство по общия ред, съдът да укаже на страната, че започва да тече срок за упражняване на права, каквито до момента не е притежавала? Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не изразява становище. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне по поставените по-горе въпроси, като ще следва да се отбележи, че отговорът на втория въпрос е обусловен от произнасянето по първия. Разглеждането на гр.д.№ 272/2010 год. на Варненския районен съд, образувано по иск на [фирма] е започнало по реда на Гл.Х. ГПК – „Б. производство”. Във второто редовно с.з. на 19.05.2010 год. съдът е постановил преминаване към общия ред за разглеждане на спора. В о.с.з. на 23.06.2010 год. процесуалният представител на ответника [фирма] е поискал възстановяване на срока за отговор на ИМ с оглед предявяването на насрещен иск. Това искане е оставено без уважение. Съдът се е позовал на това, че срокът по чл.64 ал.3 ГПК е изтекъл с оглед началната му дата от предходното заседание и на второ място, че неприемането за разглеждане на насрещния иск, не преклудира възможността за предявяването му в друго производство. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ВнОС също е счел, че не са налице предпоставките на чл.64 ал.3 ГПК. Изложил е и допълнителни съображения относно единността на отговора по чл.131 ГПК, независимо от производството в което е депозиран. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставените обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е следното: При преминаване от бързо производство към производство по общия ред не следва да бъдат повтаряни извършените процесуални действия по връчване на исковата молба и предоставяне на ответника право на отговор. Това е така, поради обстоятелството, че ИМ е същата, нова не се представя и не се връчва. Обстоятелството, че е променен процесуалният ред за разглеждането и е без значение. Не се представя и нов отговор, поради което и не започват да текат срокове за такова представяне. Независимо дали разглеждането на спора е по реда на Гл.Х. ГПК или по общия ред, по отношение на отговора се прилагат изискванията на чл.131 ГПК, като ще следва да се отбележи, че чл.311 ГПК не въвежда и срок, по-различен от предвидения в чл.131 ал.1 ГПК. Със самия факт на преминаването от бързо производство към производство по общия ред не се преклудират каквито и да било права на ответника и не възниква правото за представяне на нов отговор, поради което и не е необходимо съдът да указва, че започва да тече такъв срок, какъвто е вторият от поставените въпроси. Правото по чл.211 ГПК може да бъде упражнено в срока по чл.131 ал.1 ГПК според изричното препращане на закона, като това право не е ограничено от реда по Гл.Х. ГПК. Неправилно е тълкуването от страна на касатора на правилото на чл.314 ал.2 ГПК. То не въвежда ограничения за ответника да предяви насрещен иск, а е в смисъл, че разглеждането на насрещен иск не може да протече в бързото производство. Ако такъв иск бъде предявен, същият е допустим, отговарящ на изискванията на чл.211 ГПК и подлежащ на приемане за съвместно разглеждане, то в този случай би се стигнало до последващо обективно съединяване на искове. Т.е. с факта на приемането му за разглеждане би възникнало основание за преминаване към производство по общия ред. В конкретния случай, ответникът-касатор [фирма] е упражнил правото си на отговор по чл.131 ГПК, като такъв е бил депозиран на 19.02.2010 год., иск по чл.211 ГПК не е бил предявен и тези му права са били преклудирани още към 19.05.2010 год. Независимо от неправилното посочване в мотивите на определението на ВнРС, срок по чл.64 ал.2 ГПК за него не е започвал да тече, поради което и молбата му по ал.3 на същия член е била неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 2758 от 16.09.2010 год. по ч.т.д.№ 1465/2010 год. на В. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: