Р Е Ш Е Н И Е №130 С о ф и я , 21 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1056/2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 312/15.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 675/2010 г. от Плевенския окръжен съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Оправданата подсъдима В. К. Р., чрез процесуалния си представител адв.Г.П. от АК-Плевен моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда № 49/13.04.2010 г. по НОХД № 1081/2009 г. на районен съд-Никопол подсъдимата В. К. Р. от[населено място], област Плевен е призната за невинна в извършване в периода от 11.07.2007 г. до 07.01.2008 г. в С. и Г., област Плевен на престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и е оправдана по така предявеното й обвинение. Постановено е връщане на диплом за завършено висше агрономическо образование от 1982 г. на подсъдимата. Оправдателната присъда е била протестирана от Никополската районна прокуратура с доводи за неправилност поради необосноваността и незаконосъобразността й, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е поискано от въззивния съд да я отмени и постанови нова осъдителна за подсъдимата присъда по предявеното й обвинение. С решение № 312 от 15.07.2010 г. по ВНОХД № 675/2010 г. Плевенският окръжен съд е потвърдил атакуваната първоинстанционна присъда. Същото, като неподлежащо на касационна проверка, е влязло в законна сила на 15.07.2010 г. С искането на Главния прокурор от 05.01.2011 г. въззивното решение и първоинстанционната присъда се атакуват заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска утежняване положението на оправданата обвиняема. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Въззивното решение е постановено при нарушение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, както и на основните принципи на процеса, установени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Единствено безспорно установено по делото е ползването от Р. на дипломата й за завършено висше образование за придобиване на специалност “агрономство” от 1982 г. във връзка с участието й в магистърска програма в С. академия “Д. Ц.”-С. и придобиване на специалност “финансов мениджмънт” при задочна форма на обучение, както и за назначаването й впоследствие на длъжността директор на дирекция “обща администрация” в [община], област Плевен. По отношение на факта тази диплома да е неистински официален документ въззивният съд се е съгласил с извода на първоинстанционния, че доказателствената основа е недостатъчна за положителен отговор, за да се постигне осъждането й за ползването му. В искането и двете инстанции по фактите се упрекват в необективен и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност и в предоверяване на обясненията на подсъдимата. Категорично е установено в съдебната практика, че както осъдителната, така и оправдателната присъда не могат да почиват на предположения. Районният съд е положил значителни усилия за установяване съществените факти относно истинността на процесната диплома на Р. – дали ползваната бланка е оригинална, кои са били ректор на висшето учебно заведение и декан на факултета за добиване на специалност “агрономство” при ВЛТИ-София през 1982 г., когато тя е издадена и какви са били техните подписи, за да могат да бъдат сравнени по експертен път с положените в тази диплома, дали има запазени главна книга за приема й като студентка и протоколи от изпитите й за добиване на специалността. Вярно е, че получените отговори на неговите запитвания в голямата си част страдат от непълнота. В същото време, в кориците на първоинстанционното дело (л.56-58) са налице извлечения за статута на Национален център за аграрни науки и за историята на В. лесотехнически институт-София, които не са приобщени към доказателствения материал по реда на НПК, не е ясно от кого произтичат, но пък са намерили отражение в мотивите на съда при постановяване на оправдателната присъда (виж стр.5-6 от мотивите). Без коментар е останало противоречието между констатацията на вещото лице М.М. по графическата експертиза с писмото от ЦДА относно факта кой е бил ректор на ВЛТИ-София през 1982 г., когато е била издадена процесната диплома (проф.А. Р.С. или проф.Т. И.). Без проверка и надлежен анализ са останали твърденията на подс.Р., че през 1978 г. е била приета за студентка в С. академия-София, която обаче била закрита и студентите били насочени към три факултета: във ВВМИ в С. З., във ВХВП в Пловдив и във ВЛТИ в София, като тя избрала последния и там след прекъсвания на следването си зарази раждане на две деца, през пролетта на 1982 г. се дипломирала по специалността “агрономство”. В мотивите си районният съд е коментирал (очевидно въз основа на цитирания документ за историята на ВЛТИ), че с указ № 1375/12.01.1953 г. на П. на Н. събрание е станало такова отделяне на специалности, което е неверно, тъй като указ с този номер е от 1947 г. и е за създаване на лесотехнически факултет към СУ. От справка, направена от ВКС в официалните раздели на вестник “Известия” и на “Държавен вестник” се установява, че с указ № 230 от 10.06.1953 г. на П. на НС такава реорганизация е извършена на “С. академия “Г.Д.”-София и на В. селскостопански институт “В.К.”-Пловдив, като първата (ССА) от “учебната 1953/1954 г. се разделя в три висши учебни заведения – В. л. и.-София с 5 специалности, В. ветеринаро-медицински институт-София и С. академия “Г.Д.”-София с три факултета, единият от които е “агрономически” с пет специалности: полевъдство,растителна защита, икономика и организация на селското стопанство, селекция и семепроизводство и агролесомелиорация, а ВССИ “В.К.”-Пловдив се разделя на ВССИ “В.К.”-Пловдив и В. хранително-вкусов институт-Пловдив. Впоследствие, с указ № 924 от 27.11.1971 г. на Държавния съвет на Н. като “единен научно-учебен комплекс”, на основата на А. за селскостопански науки, ВССИ “Г.Д.”-София, ВССИ “В.К.”-Пловдив и ВВМИ “Г.П.”-София, е създадена С. академия “Г.Д.” в София, считано от 01.12.1971 г. Или, множеството реорганизации на висшите учебни заведения близко до периода на следването на Р. и издаването на инкриминирания документ и трудностите за проверка на достоверността му поради липса на документи в ЦДА и в Лесотехническия университет в София (като правоприемник на ВЛТИ-София) е налагало съдът да ползва знанията на специалист по архивно дело, който да проследи налице ли е била твърдяната от Р. реорганизация на висшето учебно заведение, в което кандидатствала и била приета за студентка през 1978 година, записана ли е била като такава в задочна форма на обучение в главната книга на съответния факултет, има ли данни да се е обучавала и колко години в това или пренасочена към друго учебно заведение, в частност в сочения от нея ВЛТИ-София, имало ли е към него такъв факултет, който да е позволявал да се придобие специалност “агрономство” и накрая да се направи извод дали тя би могла да се дипломира с квалификация “агроном” в това учебно заведение, както и кой е бил ректор на същото през 1982 г. и декан на факултета, където да е приключила успешно висшето си образование. Трудности е срещнал районният съд и във връзка с установяване истинността на подписите на длъжностните лица във въпросната диплома, най-малкото на ректор на ВЛТИ-София през 1982 година. Посочвайки въз основа на цитираната справка на л.52 от НОХД такъв да е бил проф.Т. И., съдът не е положил необходимите усилия да издири сравнителен материал на неговия подпис. Същият, освен ректор, през периода 1984-1986 г. е бил заместник-министър в Министерството на горите и горската промишленост, а после до 1990 г. – заместник-председател на А. “Горско стопанство и горска промишленост”, на които длъжности безспорно е подписвал редица документи. По този начин, чрез ново експертно изследване ще може да се установи е ли истински подписът за ректор в ползваната диплома на Р., а от данните, които биха се установили и за декан на факултета – дали и неговият подпис е истински, а оттам – дали дипломата е истински официален документ или не и дали Р. е съзнала неистинността й и следва да понесе отговорност за съзнателното й ползване през инкриминирания период. ВКС прави този анализ на усилията на първата инстанция, тъй като въззивният съд, освен пестеливостта на мотивите на решението му, е допуснал в тях няколко противоречиви съждения. Съгласявайки се с доказателствения анализ на районния съд, е заключил, че той му е дал “основание да приеме доказано авторството и съставомерността на деянието”, което е в разрез с потвърждаването на оправдателната присъда., а малко по-надолу в мотивите си коментира недоказаното “авторство на деянието” (но за какво престъпление) за “подсъдимия И.”, какъвто по делото не съществува. Изложеното не дава възможност на ВКС да провери правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд както по фактите, така и по приложимото право. Отделно от това, липсват в решението му каквито и да е съображения по наведените в протеста на районна прокуратура доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, с което са пренебрегнати напълно изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, а така също задълженията му за внимателна, обективна и всестранна проверка и анализ на доказателствените материали за разкриване на обективната истина по делото. При тези съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК влязлото в законна сила въззивно решение с основание не удовлетворява претенциите на главния прокурор за правилност и законосъобразност и искането му, като основателно, следва да бъде уважено, решението бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, като се извършат необходимите процесуални действия за проверка твърденията на подсъдимата Р. относно следването й и завършване на висше образование в посоченото висше учебно заведение с придобиване на посочената в дипломата квалификация. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 312/15.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 675/2010 г. от Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание за отстраняване допуснатите нарушения на процесуалните правила и за правилното приложение на закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :