Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * заповед за незабавно изпълнение * възражение за прихващане


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
София,18.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. 3453/2013г.



Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 292 от 28.03.2013 г. по в. т. д. № 101/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 4369 от 02.11.2012г. по гр. д. № 4077/2012 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу Д. Г. Д., в качеството му на поръчител по договор за банков кредит от 03.01.2007 г. и анекс от 07.04.2009 г., положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на банката за следните суми: 14 844.25 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 4 200.12 лв. – редовна лихва за периода 15.08.2009 г. - 21.11.2011 г.; 1 886.52 лв. – наказателна лихва за периода 15.09.2009 г. - 08.12.2011 г.; 1 177.93 лв. – деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 20048/2011 г. на Варненски районен съд.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Твърдението за недопустимост е аргументирано с липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК предвид извършеното от кредитополучателя цялостно погасяване на дълга по процесния договор за кредит преди завеждане на исковата молба, както и с неспазване на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителите. Оплакването за неоснователност на претенцията е обосновано с допуснато нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК, изразяващо се в несъобразяването на настъпилия след издаване на заповедта за изпълнение факт на плащане на претендираните от банката-кредитор суми, имащ значение за спорното право.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 496 от 30.07.2014 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, свързани с възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 26.06.2013 г.
Първоначалната ответница – Т. К. С. от [населено място] – не е обжалвала въззивното решение и не се е присъединила към касационната жалба на Д. Г. Д., поради което същата няма качеството на страна в настоящото производство.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Р. (България)” ЕАД, [населено място] срещу Д. Г. Д. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане за процесните суми, произтичащи от договор за банков кредит от 03.01.2007 г. и анекс от 07.04.2009 г., сключени между банката-ищец и третото неучастващо в делото лице К. С. Ц. от [населено място], въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците-поръчители по този договор, един от които е Д. Г. Д.. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на същите за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес предвид извършеното след издаване за заповедта за незабавно изпълнение и преди завеждане на исковата молба извънсъдебно плащане на целия дълг по процесния договор от страна на кредитополучателя, приемайки, че плащането по изпълнителното дело е ирелевантно за спора. Този извод е аргументиран по съображения, че: заповедта за незабавно изпълнение представлява изпълнително основание съгласно чл. 404, т. 1 ГПК; положителният установителен иск по чл. 422 ГПК на заявителя относно вземането, сам по себе си, не препятства действието на заповедта - чл. 422, ал. 2 ГПК, освен ако не е постановено спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК; допуснатото незабавно изпълнение в конкретния случай не е спряно и е продължило да се осъществява в изпълнителния процес по изп. д. № 18/2012 г. на ЧСИ Р. Т.; съдебният спор относно вземането по заповедта за незабавно изпълнение препятства стабилитета на заповедта за изпълнение.
Варненски окръжен съд не е уважил и възражението за преклудиране правото на иск срещу поръчителите поради неспазване на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. За начало на този срок е приет моментът на връчване на поканите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно клаузата на чл. 10.2. от договора за кредит, а не настъпването на предвидената в чл. 11 автоматична предсрочна изискуемост. И доколкото заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано преди изтичането на установения законов срок, е направен извод, че правото на ищеца да ангажира отговорността на поръчителите не е преклудирано.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е допустимо, но неправилно.
Релевантните за конкретното дело въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 9 и т. 11в на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. В същото е прието, че: В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес (т. 9); В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане (т. 11.в.).
В случая между страните по делото е безспорно, а това е установено и от представените писмени доказателства, че на 12.03.2012 г., т. е. след издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от 12.12.2011 г. между „Р. (България)” ЕАД, [населено място] (кредитодател) и длъжника-кредитополучател К. С. Ц. от [населено място] е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга изцяло, което към 15.03.2012 г. е изпълнено – факт, изрично признат от самия кредитор в исковата молба. С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение, извършеното след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и преди завеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК (22.03.2012 г.) доброволно, а не принудително, както необосновано е приел въззивният съд, погасяване на дълга налага извод за неоснователност на претенцията. Поради несъобразяването на посочения факт въззивният акт е неправилен и следва да бъде отменен, а предявеният срещу длъжника (поръчител) Д. Г. Д. от [населено място] иск – отхвърлен, без да е необходимо обсъждането на заявените от него доводи, свързани с приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Същите биха били релевантни за делото само в хипотезата на съществуващ обезпечен главен дълг, каквато настоящата не е.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК банката-ищец следва да заплати на ответника Д. Г. Д. направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 4 387.23 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 292 от 28.03.2013 г. по в. т. д. № 101/2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 4369 от 02.11.2012г. по гр. д. № 4077/2012 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу Д. Г. Д. от [населено място], в качеството му на поръчител по договор за банков кредит от 03.01.2007 г. и анекс от 07.04.2009 г., положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу Д. Г. Д. от [населено място], в качеството му на поръчител по договор за банков кредит от 03.01.2007 г. и анекс от 07.04.2009 г., положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане на банката за следните суми: 14 844.25 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.12.2011 г. до окончателното й изплащане; 4 200.12 лв. – редовна лихва за периода 15.08.2009 г. - 21.11.2011 г.; 1 886.52 лв. – наказателна лихва за периода 15.09.2009 г. - 08.12.2011 г.; 1 177.93 лв. – деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 20048/2011 г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], с адрес за призоваване: [населено място], [улица] да заплати на Д. Г. Д. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 34, със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, адвокат Е. Д., направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 4 387.23 лв. /четири хиляди триста осемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: