4 Р Е Ш Е Н И Е № 60186 гр. София, 29 август 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……….Марияна Петрова………и в присъствието на прокурора……….….….Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 714 по описа за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. А. К. чрез защитника му адв. М. М. чрез срещу решение № 24 от 08.06.2021г. по внохд № 91/21 г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Като аргументи за явната несправедливост на наказанието се посочват оказаното съдействие от подсъдимия на органите на разследването; липсата на родителски контрол в младата му възраст и необходимост да полага грижи за семейство и малко дете. Настоява се изменение на присъдата, като се намали размерът на наложеното наказание с няколко месеца. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи и искане. В допълнение се изтъква, че от 01.09.2021г. подсъдимият е назначен на трудов договор. Представителят на ВКП излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че наложеното наказание е справедливо и е съответно на извършеното от страна на дееца. При определяне на наказанието са били взети предвид както миналите осъждания на К. след реабилитацията, така и обстоятелствата от семеен характер. Намира, че липсват основания за замяна на наложеното наказание лишаване от свобода с друг вид наказание. В последната си дума подсъдимият К. моли да му се помогне и да се намали присъдата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 6 от 27.01.2021г. по нохд № 1425/20г. на Варненски окръжен съд подсъдимият Р. А. К. е признат за виновен в това, че : - На 31.07.2020г. в [населено място], област В., дал подкуп в размер на 200 лева, на полицейски органи - младши експерт В. Д. М. и инспектор Т. И. Д. от група „Охранителна полиция" към РУ Д. при ОД на МВР-В., за да не извършат действие по служба - да довършат започналата полицейска проверка на водач на МПС, поради което и на основание чл. 304а, във вр. с чл. 304 ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което е намалено с 1/3 и е определено наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 200 лева. - На 31.07.2020 год. в [населено място], област В., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер "F EN 171" с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 2,62 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARNA-0169, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което е намалено с 1/3 и е определено наказание от една година „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – две банкноти с номинал 100лв. – сериен № ГА 41213027 и сериен № ГВ 45745677. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото. По жалба на подсъдимия К. е образувано внохд № 91/21г. по описа на Варненски апелативен съд. С решение № 24 от 08.06.2021г. апелативният съд е потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Производството пред окръжния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. Наложено му е наказание за двете извършени престъпления при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Обстоятелството, че К. е признал фактите по обвинението е предпоставка за развитието на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Отказът на подсъдимия от разглеждане на делото по общия ред и признаването на описаните в обвинителния акт факти води до редуциране на наложеното от съда наказание по реда на чл.58 а от НК. Направеното признание може да бъде ценено и като смекчаващо отговорността обстоятелство само ако представлява цялостно, обективно проявено при досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител – т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС. Конкретният случай не е такъв. Осъществяването на деянията от страна на подсъдимия е установено от самото начало на досъдебното производство и за тях са били налице доказателства – свидетелски показания, веществени доказателства, протокол за медицинско изследване. Направеното признание на фактите в този смисъл не е допринесло за разкриване на извършените престъпления и участието на К. в тях, поради което не би могло да представлява обстоятелство, което да се отчете като смекчаващо отговорността. Обстоятелствата, свързани с липсата на родителски контрол и влиянието на средата върху неукрепналата младежка психика също не могат да бъдат отчетени като смекчаващи. Понастоящем подсъдимият е на 47г. (роден на 28.09.1974г.), която възраст сочи на придобит достатъчен житейски опит и му позволява да определя поведението си. Доводите относно необходимостта подсъдимият да полага грижи за малко дете, инстанционните съдилища са приели че не са подкрепени с доказателства. Единствените сведения за децата на подсъдимия се съдържат в обясненията му от 19.11.2020г. (26 от ДП), в които последният е заявил, че има три деца, за които по документи не е записано, че е техен баща и не живеят заедно с него. При определянето на наказанието на подсъдимия К. са взети предвид всички обстоятелства от значение за реализиране на наказателната му отговорност. Като смекчаващи такива са отчетени съжалението и критичното отношение на подсъдимия към извършеното; трудовата му ангажираност и социален статус, а като отегчаващи са взети предвид управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта значително надвишаваща минимално допустимата; предходните му осъждания и лоши характеристични данни. Преценката на инстанционните съдилища, че в случая не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства съответства на събраните доказателства относно личността на К., а изводът, че липсват предпоставки по чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на по - леко по вид наказание, е законосъобразен. На последно място искането в жалбата да се намали наложеното наказание лишаване от свобода с няколко месеца, поддържано и в пледоарията пред касационния съд, не може да бъде удовлетворено. Касационната инстанция има правомощие да намали наказанието не когато е несправедливо, а когато несправедливостта е явна – когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. В случая в мотивите на първоинстанционния съд е посочено, че индивидуализацията на наказанието на Р. К. е извършена при минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но размерите и на двете наказания са определени доста под средния размер на предвидените в закона, а кумулативното наказание глоба е в минимален размер. С оглед изложеното липсват основания да бъде направен извод, че наложеното на подсъдимия К. е явно несправедливо, което сочи и на неоснователност на жалбата. По посочените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 08.06.2021г. по внохд № 91/21 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.