6 Р Е Ш Е Н И Е № 427 София, 26 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2193/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения В. И. Д. за възобновяване на внохд № 130/11г. по описа на ОС-Благоевград. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Също така в искането си, осъденият Д. се позовава и на необоснованост на съдебните актове. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.Твърди, че няма допуснато нарушение на материалния закон, като престъплението е доказано по несъмнен начин.Приема за правилна правната квалификация на деянието, а именно тежка телесна повреда. По отношение на наложеното наказание го намира за справедливо, предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Гражданският ищец и частен обвинител Х. Колджиева, редовно призована, не се явява.Повереникът й адв.Д. изразява становище за оставяне без уважение на искането за възобновяване.Счита, че двете съдебни инстанции правилно са приложили закона, като са приели, че осъденият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението тежка телесна повреда.При индивидуализацията на наказанието не са били допуснати нарушения, като е отчетена организационната роля на Д.. Защитата на осъдения поддържа направеното от него искане за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Позовава се на допуснати нарушения на материалния закон, довели и до несправедливост на наложеното наказание.Твърди, че Д. е осъден за по-тежко наказуем състав, без да има доказателства, установяващи, че той е причинил постоянна слепота. Осъденият Д. поддържа становището, изразено от адвоката си, като представя писмена защита, в която развива доводи в подкрепа на възраженията, които е направил в искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 8016 от 08.11.2010г., постановена по нохд №208/10г., Районен съд- Благоевград е признал подсъдимия В. И. Д. за виновен в това, че за времето от 22.11.2009г. до 25.11.2009г. в [населено място], в съучастие като подбудител умишлено склонил, а като помагач улеснил К. Г. Гущеров да залее с натриева основа пострадалата Х. Колджиева, причинявайки й увреждане на здравето-тежка телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване, причинило за винаги разстройство на сетивен орган, с користна цел и по начин особено мъчителен за пострадалата, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.5, т.9 и т.10, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият В. Д. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.319 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лева. С горепосочената присъда, РС-Благоевград е признал подсъдимия К. Гущеров за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, т.5 и т.10, вр.чл.128, ал.2, пр.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на гражданския ищец Х. Колджиева сумата от по 25 000лева, всеки един от тях, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Съдът е отхвърлил, предявения от Х. Колджиева граждански иск срещу подсъдимия В. Д. за неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.319 от НК. Подсъдимият К. Гущеров е осъден да заплати на гражданския ищец М. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лева, ведно със законната лихва. В тежест на двамата подсъдими са възложени деловодните разноски, както и държавните такси. С въззивно решение № 164 от 15.06.2011г., постановено по внохд № 93/10г., ОС-Благоевград е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като я е обезсилил в гражданско-правната й част, относно предявения от Х. Колджиева граждански иск срещу подсъдимия В. Д. за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.319 от НК в размер на 5 000лв и е прекратил производството в тази му част. В останалата част присъдата е потвърдена. В искането на осъдения Д., което се поддържа и от представляващия го адв.Д., се акцентира върху допуснато нарушение на материалния закон, което се свързва с неправилна правна квалификация на престъплението осъществено от Д. , а явната несправедливост на наказанието се обосновава като последица от по-тежката правна квалификация. Оплакванията, касаещи необоснованост на въззивния съдебен акт не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото решение, тъй като касационната проверка изключва обосноваността като основание. Решаващите съдилища въз основа на вярно установена от тях фактология , която от своя страна е резултат на правилна оценка на доказателствената съвкупност, са достигнали до законосъобразни правни изводи по отношение правната квалификация на деянието, осъщественото от подс.Д.. Прието е, че той с действията си е реализирал от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението тежка телесна повреда, осъществено при квалифицираните състави на чл.131 от НК, като участието на Д. в съвместната престъпна дейност с Гущеров е в качеството на подбудител и помагач. Предходните съдебни инстанции подробно и в съответната последователност са проследили и установили от медицинска гледна точка получените от пострадалата Колджиева травматични увреждания от момента на тяхното причиняване, последвалите медицински интервенции в различни болнични заведения, както и настъпилите значителни подобрения, установени от експертите при изготвяне на последната съдебномедицинска експертиза, назначена в хода на първоинстанционното производство. Правилната оценка на относимите за установяване на уврежданията доказателства, както и на експертните заключения, като способ за проверка на доказателствата, са обусловили изясняването по несъмнен начин на медико-биологичните характеристики по отношение получените от Колджиева травми. Това от своя страна предопределя и верността на правните изводи за характера на телесната повреда. Съдът се е съобразил и с практиката на ВКС относно признаците и различията на видовете телесни повреди, която е трайна и непротиворечива. Една от разновидностите на тежката телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК е обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на сетивен орган. Именно от такъв вид е телесната повреда, причинена на пострадалата Колджиева. Обезобразяването представлява такова съществено изменение на човешкия образ, което обективно го загрозява, като законът има предвид само обезобразяване на главата, където се намират сетивните органи. Горепосоченият състав на тежката телесна повреда изисква и кумулативно причиняване на обезобразяването с разстройство на речта или сетивен орган. В случая е налице разстройство именно на сетивен орган, което законодателят свързва с частична или цялостна увреда на зрението.Последната като непосредствена последица от обезобразяването следва да е завинаги, а това от своя страна означава продължителност за целият живот на увредения. В контекста на гореизложеното неоснователни са твърденията на осъдения и защитата му за неправилно правно квалифициране вида на телесната повреда, тъй като последвалите подобрения в състоянието на пострадалата в резултат на проведено лечение са ирелевантни по отношение съставомерния характер на телесните увреждания.Извън преценката за характера и степента на телесната повреда, съществен се явява въпросът, към кой момент трябва да бъде направена тази преценка. Отговорът на този въпрос е еднозначен както в доктрината, така и в практиката, като се приема, че квалификацията на телесната повреда се основава на онова състояние, в което пострадалият се е намирал непосредствено след извършване на нараняването независимо от настъпилото след това с течение на времето или вследствие на лечение подобрение.Тази благоприятна промяна, която е налице и при пострадалата по настоящото дело Колджиева/без да е налице пълно възстановяване/ не се отразява на правната квалификация на деянието. В насока на горното са правните изводи на решаващите съдилища и подробната им аргументация, която се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че предходните инстанции не са допуснали нарушения на материалния закон във връзка с квалифицирането вида на телесното уреждане, причинено на пострадалата Колджиева. В рамките на вярно възприетата правна квалификация, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието.Независимо, че този довод в искането за възобновяване се обвързва с твърденията за нарушения на материалния закон, които не бяха възприети от настоящата инстанция, следва да се отбележи, че вярно са изведени, значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, преценени в контекста на обществена опасност на деянието, като е отчетена и степента на участие на подсъдимия Д. в качеството на подбудител и помагач, който е организирал и обезпечил изцяло извършването на престъплението. Преценена е и неговата лична степен на обществена опасност. Това е обусловило отмерването на наказание от осем години и шест месеца, което е съответно на целите по чл.36 от НК, като не са налице основания за по-голямо снизхождение, в рамките на правната квалификация на деянието и наказанието, предвидено за престъплението по чл.131, ал.1, т.5, 9 и 10, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК, в редакцията действала към момента на извършването му, което е по-благоприятен за подсъдимия закон. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Д.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Д. за възобновяване на производството по внохд № 130/11г. по описа на ОС-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: