Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. София, 25.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 63/2013 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л., Н. Н. Л. са подали касационна жалба срещу решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд за частично отхвърляне на предявените от тях против [фирма], [населено място] искове по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди както следва: на М. Х. Н. за разликата между 13280 лв. и 80000 лв.; на С. К. Б., М. К. М. – на всяка една от тях за разликата между 5780 лв. и 80000 лв.; на М. Р. Л. за разликата между 20000 лв. и 80000 лв.; на Н. Н. Л. за разликата между 4000 лв. и 80000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски в полза на [фирма], [населено място].
Ответникът [фирма], [населено място] по същество оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение в обжалваната част състав на Великотърновски окръжен съд е потвърдил първоинстанционно решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд относно частичното отхвърляне на исковете по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за всеки от ищците в посочените по – горе разлики. За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на фактическата обстановка, посочена в мотивите на първоинстанционното решение и изводите, изложени в първоинстанционния акт, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, съдебният състав е изложил мотиви за това, че не толкова работата с мотокар при монтажа на процесния панел / при който издигнатият на 3 метра височина с вилиците на мотокара панел е паднал, причинявайки черепно – мозъчна травма на К. Н., починал на път за болницата/, колкото наложения от пострадалия начин на издигане и транспортиране на процесния панел е в причинна връзка с трудовата злополука. Във връзка с възражението на ответника по исковете за съпричиняване в по – голяма степен от приетата от първостепенния съд, окръжният съд е посочил, че за укриване на заболяване от страна на починалия работник, а от там и за съпричиняване в степен по – голяма от възприетата от първостепенния съд „не може да се говори”, доколкото липсва доказателства работодателят да е изискал информация за здравословното състояние на работника, още по време на назначаването му.
С определение № 376 от 26.03.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе обжалвана от ищците част относно въпроса, съставляват ли „собствени мотиви” липсата на анализ на доказателствата при препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, при направени оплаквания във въззивната жалба за нарушение на материалния закон относно спора за съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалия и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в заличаване на допусната съдебно-медицинска експертиза.
ВКС в настоящият си състав по цитирания въпрос споделя практиката, формирана в решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр. дело № 47/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. дело № 1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 346 от 25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр. дело № 1332/2010 г. на ВКС, във връзка със разясненията в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тази практика при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК. Тази възможност намира приложение при съвпадане на фактическите и правни констатации на двете инстанции, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, а също така и при положение, че не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Приложението на чл. 272 ГПК при тези предпоставки не се свежда до формално препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а до изготвяне от въззивния съд на собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора.
С оглед на това тълкуване на чл. 272 ГПК по поставения въпрос трябва да се даде следния отговор:
Констатацията във въззивното решение, че съдът е обсъдил доводите на страните и преценил доказателствата, като приема за установена на основание чл. 272 ГПК фактическата обстановка в мотивите на първостепенното решение, при липсата на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти, в случая съпричиняване на вредоносния резултат, както и за споделяне на приетите от първоинстанционния съд правни изводи по същия въпрос не съставлява собствени мотиви по смисъла на чл. 272 ГПК.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. За да приеме, че е налице фактическата обстановка, посочена в мотивите на първоинстанционното решение, окръжният съд е изложил единствено, че е обсъдил доводите на страните, преценил е събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Самото обсъждане на доводите на страните и преценката на доказателствата не е отразено в мотивите, като в писмения им текст липсват съображенията, с оглед на които решаващият състав е достигнал до същите фактически и правни констатации, до които е достигнал и първоинстанционния съд по релевантните обстоятелства, засягащи съпричиняване на вредоносния резултат. Кратките мотиви относно съпричиняването не съдържат анализ на факторите, допринесли за увреждането и не отразяват съображенията на решаващия състав относно размера на съпричиняването от страна на пострадалия, респективно съображенията за приемане на определения от районния съд размер на съпричиняването. При положение, че е констатирал, че наложеният от К. Н. начин на организиране на работата по изпълнение на възложената дейност е определящ за настъпване на трудовата злополука, въззивният съд е следвало да обоснове връзката на това обстоятелство с размера на съпричиняването на вредоносния резултат, а в решението мотивиране по този въпрос не е реализирано. Във връзка с приетото от въззивния съд, че не е доказано пострадалият да е укривал свое заболяване не са изложени мотиви относно наличието или отсъствието на такова заболяване. Съдът е изложил съображения за релевантността на определени обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като различните връзки на родство с починалия, личните отношения между него и всеки от ищците, без по същество да анализира значението на тези обстоятелства за размера на дължимите обезщетения за всеки ищец, предвид критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По тази начин въззивният съд е процедирал в противоречие с правните разрешения, приети в задължителната съдебна практика, с което е постановил решение в отклонение от същата, не е мотивирал съображения за размера на всяко от присъдените обезщетения, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Решението в обжалваната част, подробно посочена по – горе следва да се отмени и делото да се върне в отменената част за ново разглеждане от въззивния съд при друг състав.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. дело № 999/2012 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд в частта за частично отхвърляне на предявените от М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л., Н. Н. Л. против [фирма], [населено място] искове по чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди както следва: на М. Х. Н. за разликата между 13280 лв. и 80000 лв.; на С. К. Б., на М. К. М. – на всяка една от тях за разликата между 5780 лв. и 80000 лв.; на М. Р. Л. за разликата между 20000 лв. и 80000 лв.; на Н. Н. Л. за разликата между 4000 лв. и 80000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 3581/2011 г. на Великотърновски районен съд за присъдени разноски в полза на [фирма], [населено място].
ВРЪЩА делото в отменената част на Великотърновски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |