6 Р Е Ш Е Н И Е № 87 [населено място], 27.07.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 671 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по подадена от В. М. П. молба за отмяна с вх. № 78 от 13. 01. 2022г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязло в сила решение № 332 от 03. 08. 2018г. по в. гр. д. № 195/2018г. на Смолянски окръжен съд, с което като е отменено частично първоинстанционното решение № 65 от 13. 03. 2018г. по гр. д. № 25/2017г. на Златоградски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът В. М. П. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД, общо сумата 549. 94 лв., от които 184. 03 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 23. 10. 2015г. до окончателното изплащане; 341. 73 лв. - договорна лихва за периода от 06. 11. 2014г. до 09. 09. 2015г. и 24. 18 лв. - наказателна лихва за периода от 06. 11. 2014г. до 09. 09. 2015г., дължими по договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., по вноските с настъпил падеж до подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 по ч. гр. д. № 298/2015г. на Златоградски районен съд. Молителят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е налице друго влязло в сила решение между същите страни по същия правен спор – решение № 220 от 04. 11. 2021г. по в. гр. д. № 223/2021г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20004/14. 01. 2021г. и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 20026/13. 04. 2021г., постановени по гр. д. № 110/2020г. на Златоградски районен съд, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от "Юробанк България" АД срещу В. М. П. искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца задължение по договор за потребителски кредит FL717084 от 06. 01. 2014г. в размер на 4 624. 57 лв., от които: 3 545. 92 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 1 078. 65 лв. - мораторна лихва за периода от 06. 11. 2014г. до 09. 01. 2020г. и деловодни разноски в размер на 184. 98 лв. за платена държавна такса и 500. 97 лв. за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че с двете горепосочени влезли в сила съдебни решения един и същи спор между същите страни е разрешен противоречиво, като по по - рано постановеното решение са признати за установени действителността и съществуването на задълженията по договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., а по по - късно постановеното – недействителността на договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г. поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради това счита, че е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като моли неправилното влязло в сила решение да бъде отменено. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото отменително производство и в производството по в. гр. д. № 195/2018г. на Смолянски окръжен съд. Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД не е подал отговор и не е взел становище по същата. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и сочените като противоречиви, влезли в сила, съдебни решения, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай, съгласно 307, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд отменя неправилното решение. С влязлото в сила решение № 332 от 03. 08. 2018г. по в. гр. д. № 195/2018г. на Смолянски окръжен съд, след като е отменено частично първоинстанционното решение № 65 от 13. 03. 2018г. по гр. д. № 25/2017г. на Златоградски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът В. М. П. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД сумата 549. 94 лв., от които 184. 03 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 23. 10. 2015г. до окончателното изплащане; 341. 73 лв. - договорна лихва за периода: 06. 11. 2014г. - 09. 09. 2015г. и 24. 18 лв. - наказателна лихва за периода: 06. 11. 2014г. - 09. 09. 2015г., дължими по договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., по вноските с настъпил падеж до подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 по ч. гр. д. № 298/2015г. на Златоградски районен съд. В останалата част, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че В. М. П. дължи на „Юробанк България“ АД главница за разликата над уважения размер от 184. 03 лв. до предявения размер от 3 729. 95 лева по договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., за вноските с ненастъпил падеж до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг от банката на длъжника, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд по това дело е приел за безспорно в процеса, че на 06. 01. 2014г., между страните е сключен договор за потребителски кредит № FL717084, по силата на който банката - кредитор е предоставила на кредитополучателя - ответник потребителски кредит в размер на 3 760 лв., със срок на издължаване до 06. 01. 2024г., според погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 1 от договора, потребителският кредит е предоставен за пълно предсрочно погасяване на задължения на ответника по договор за кредитна карта W17468520045 от 22. 12. 2004г., сключен между същите страни, като кредитополучателят се е задължил да върне кредита с дължимите лихви в сроковете и условията на договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора от 2014г., за усвоения кредит през първите девет месеца кредитополучателят дължи променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, който към момента на сключване на договора е 5. 95% плюс договорна надбавка от 0. 95%, а съгласно ал. 2 за периода след първите девет месеца кредитополучателят дължи променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити плюс договорна надбавка в размер на 8. 050%, като ГПР е 14. 37%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 7 166. 03 лв.. От приетото заключение на вещото лице по икономическата експертиза, съдът е намерил за установено, че сумата по кредита от 3 760 лв. е усвоена изцяло по банкова сметка на името на ответника, като съгласно чл. 1, ал. 1 от договора от 2014г., тя е предоставена за пълно и окончателно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта W17468520045 от 22. 12. 2004г., които включват такса за надхвърлен лимит, такса обслужване, лихва, такса информация, такса блокиране на карта и лихва за просрочие, като към датата на сключването на договор за потребителски кредит от 2014г., задълженията по договора от 22. 12. 2004г. са били в размер на 3 742.19 лв., при положение, че искането за издаване на кредитна карта е за изплащане на задължение към "Топ видео" ООД по фактура от 16. 12. 2004г. в размер на 799 лв., а кредитната карта не е използвана за други транзакции. Въззивният съд е намерил за действителен процесния договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., но е присъдил само падежиралите към датата на заявлението по чл. 417 ГПК вноски по него, тъй като кредиторът не е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на целия процесен дълг. Възражението на ответника за нищожност на чл. 1, ал.1 от договора за потребителски кредит № FL717084/06. 01. 2014г., поради това, че няма задължения по договора за кредитна карта от 22. 12. 2004г., е счел за неоснователно. Изложените аргументи са, че от заключението на вещото лице се установява, че с получената сума от договора за потребителски кредит от 06. 01. 2014г. ответникът е погасил свое старо задължение в размер на 3 742. 19 лв., като кредитната карта е била валидна и банковата сметка, разкрита за обслужването й, е била активна. С решение № 220 от 04. 11. 2021г. по в. гр. д. № 223/2021г. на Смолянски окръжен съд е потвърдено решение № 20004/14. 01. 2021г., ведно с постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 20026/13. 04. 2021г., постановено по гр. д. № 110/2020г. на Златоградски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Юробанк България" АД срещу В. М. П. искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца задължения по договор за потребителски кредит FL717084 от 06. 01. 2014г. в размер на 4 624. 57 лв., от които: 3 545. 92 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и 1 078. 65 лв. - мораторна лихва за периода от 06. 11. 2014г. до 09. 01. 2020г.. Решаващият съд е приел за установено от заключенията по основната и допълнителната счетоводни експертизи, че В. М. П. не се е възползвал от възможността да тегли суми в брой, нито е правил други покупки, освен тази за цифровата камера, с кредитната си карта от 2004г., но въпреки това банката - ищец му е начислила такса за надхвърлен лимит в размер на 5 844. 28 лв., макар да не е установено той по какъвто и да е начин да е превишил размера на предоставената сума и макар таксата да се начислява само и единствено при надвишаване на кредитния лимит. Заключил е, че длъжникът изобщо не е надхвърлял лимита от сумата 799 лв., отпусната за покупка на цифрова камера, но му е начислена такса за подобно превишаване, която надхвърля повече от седем пъти предоставената главница по кредита от 799 лв.. Посочил е, че изрично в чл. 1, ал. 1 от договора за потребителски кредит FL717084 от 06. 01. 2014г. е записано, че се отпуска кредит в размер на 3 760 лв. "за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта W17468520045 от 22. 12. 2004г.“, сключен между същите страни, като тези 3 760 лв. са остатък от сумите, за които се е поддържало от банката, че са дължими от ответника по договора за кредитна карта. От заключенията на икономическите експертизи е приел за установено, че общият размер на начисленията, направени по договора от 2004г., възлиза на 8 500. 24 лв., от които таксата за надхвърлен лимит е 5 844. 28 лв. и че ответникът е платил по договора от 2004г. общо 4 758. 05 лв. и остатъкът е 3 742. 19 лв.. Посочил е, че без включването на сумата от 5 844. 28 лв. за такса за надхвърлен лимит, която е намерил за недължима поради липсата на надхвърлен лимит, дългът по кредитната карта би бил 2 655. 96 лв.. Като е платил общо 4 758. 05 лв. по договора за кредитна карта от 2004г., ответникът не само е погасил цялото си действително задължение по него, а е платил на банката още 2 102. 09 лв. в повече, без основание - за такса за надхвърлен лимит, каквато изобщо не е следвало да му се начислява. Следователно при сключването на процесния договор за потребителски кредит от 2014г. той няма предходно задължение от 3 760 лв., което да е длъжен да погасява. Въпреки това, ответникът е направил вътрешнобанков превод на 06. 01. 2014г. с банково бордеро по сметка на ищцовата банка за пълното погасяване на задължение по договора от 2004г., в размер на 3 742. 19 лв.. Въз основа на тези съображения, съдът е приел договора за потребителски кредит от 2014г. за нищожен поради липса на основание / чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД/, при което извършеното плащане по него на вноски от ответника общо в размер на 616. 60 лв., за периода: 05. 03. 2014г. – 11. 01. 2017г., не може да се счита за потвърждаване на дълг, защото нищожен договор не може да бъде саниран. Според задължителните разяснения в т. 5 ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице както при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете съпоставяни производства, така и когато по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. При съобразяване на предмета на спора и включените в него правни въпроси, по които се формира сила на пресъдено нещо, и страните по горепосочените две граждански дела, настоящият съдебен състав, приема, че е налице твърдяното в молбата за отмяна противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Налице са две влезли в сила решения, между същите страни, които съдържат противоположни разрешения по въпроса за действителността на един и същи договор за потребителски кредит FL717084 от 06. 01. 2014г. и за възникването на произтичащите от него права и задължения за съконтрахентите. Съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 4 ГПК, касационната инстанция приема за правилно влязлото в сила решение № 220 от 04. 11. 2021г. по в. гр. д. № 223/2021г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20004/14. 01. 2021г. и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 20026/13. 04. 2021г., постановени по гр. д. № 110/2020г. на Златоградски районен съд. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, споделя правния извод в решение № 220 от 04. 11. 2021г. по в. гр. д. № 223/2021г. на Смолянски окръжен съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит FL717084 от 06. 01. 2014г., поради липса на основание, доколкото както е записано в самия договор, единственото основание /“цел“/ на отпуснатите по него заемни парични средства е погасяване на съществуващ стар дълг по договор за кредитна карта W17468520045 от 22. 12. 2004г., сключен между същите страни, който дълг е бил изцяло погасен към 06. 01. 2014г.. От приетите доказателства и по двете горепосочени дела е безспорно установено, че по договора за кредитна карта от 2004г., ответникът В. М. П. не се е възползвал от възможността да тегли суми в брой, нито е правил други покупки или транзакции, освен покупката на цифрова камера на стойност 799 лв., но въпреки това банката - ищец му е начислила такса за надхвърлен лимит в размер на 5 844. 28 лв., макар такава такса да не е била дължима поради това, че не е било осъществено условието за начисляването й, а именно надхвърлен кредитен лимит. При това положение правилни, основани на приетите по делото доказателства, са фактическите изводи в горепосоченото влязло в сила решение, че без включването на сумата от 5 844. 28 лв. за такса за надхвърлен лимит, дългът по кредитната карта от 2004г. на ответника би бил 2 655. 96 лв.. П. е платил преди сключването на процесния договор за потребителски кредит от 2014г. общо сумата 4 758. 05 лв. по договора за кредитна карта от 2004г. /много в повече от дължимото/, следователно към 06. 01. 2014г. не е имал непогасено задължение по последния. При липсата на стар дълг за погасяването на който е сключен договора за кредит от 2014г. и при положение, че цялата отпусната сума по този кредит е преведена от ответника на банката – кредитодател и е послужила за погасяване на този липсващ стар дълг по договора за кредитна карта от 2004г., е осъществено основанието на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и договорът за кредит от 2014г. е недействителен. Като недействителен, той не е породил правни последици и претендираните от банката – ищец парични притезания са несъществуващи, а предявените искове /главен и акцесорен/ са неоснователни. Следва да бъде посочено, че и по двете дела, в отговора на исковата молба, ответникът е предявил възражение за недействителност на договора за кредит от 2014г. поради това, че е сключен единствено за погасяване на несъществуващ стар дълг /чл. 1, ал. 1/, поради което този въпрос е включен в предмета и на двете дела. По него е налице противоречиво разрешаване, налагащо на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна на неправилното решение, а именно решение № 332 от 03. 08. 2018г. по в. гр. д. № 195/2018г. на Смолянски окръжен съд, в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК. С оглед изхода на спора ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплати на молителя 691 лв. – съдебно – деловодни разноски в производството по молбата за отмяна и сумата 1 500 лв. – съдебно – деловодни разноски в производството, влязлото в сила решение, по което, е неправилно. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като неправилно влязлото в сила решение № 332 от 03. 08. 2018г. по в. гр. д. № 195/2018г. на Смолянски окръжен съд, в частта му, с която след като е отменено частично първоинстанционното решение № 65 от 13. 03. 2018г. по гр. д. № 25/2017г. на Златоградски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът В. М. П. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД, общо, сумата 549. 94 лв., от които 184. 03 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 23. 10. 2015г. до окончателното изплащане; 341. 73 лв. - договорна лихва за периода: 06. 11. 2014г. - 09. 09. 2015г. и 24. 18 лв. - наказателна лихва за периода: 06. 11. 2014г. - 09. 09. 2015г., дължими по договор за потребителски кредит № FL717084 от 06. 01. 2014г., както и в частта, в която е реализирана отговорността на страните за съдебно – деловодни разноски пред първа и втора съдебни инстанции. ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на В. М. П., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 191 лв. – съдебно – деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: