5 Решение по т.д.№ 480/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №48 С., 22.07. 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 480 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на З.”Наша земя” срещу Решение № 95 от 27.10.2014 год. по т.д.№ 223/2014 год. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 19 от 26.05.2014 год. по т.д.№ 755/2012 год. на Бургаския окръжен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД дружеството е било осъдено да заплати на Кооперацията сумата 80000 лв., обезщетение за държането на земеделска техника, инвентар и стопански сгради, след изтичане срока на наемния договор. За да отмени първоинстанционния акт и отхвърли иска, съставът на БАС е приел, че обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД се определя на базата на претърпени вреди и пропуснати ползи, а реалното им и сигурно настъпване не е доказано. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ищецът-касатор нито е твърдял, нито е претендирал присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради което решението с което БАС е приел, че тези вреди не са доказани е в противоречие с чл.236 ал.2 ЗЗД. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде присъдено претендираното обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД. Има искане за присъждане на разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ищецът-касатор е следвало да докаже реалността на пропуснатите си ползи за които претендира обезщетение, което не е сторил. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1./ Каква е базата за определяне на обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД за времето през което продължава държането на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на наемния договор и до връщането на вещта?; 2./ Следва ли наемодателят да доказва размера на действително претърпените вреди или пропуснати ползи, когато претендира обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД в размер по-малък или равен на уговорения между страните наем по прекратения договор? Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК по тяхната основателност, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е при условията на частичност за сумата 80000 лв. иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД при пълен размер на вземането 144000 лв. Исковата претенция произтича от сключен на 01.01.2007 год. договор за наем на: 1./ движими вещи – земеделски машини и инвентар и 2./ недвижими вещи – административна сграда и стопански помещения, подробно описани в 46 пункта на ИМ, всички находящи се в стопанския двор на З.“Наша земя“ [населено място]. Кооперацията има качеството на наемодател, а едноличното дружество – на наемател. Договорът е сключен за срок от 5 години, но нямо спор, че действието му е преустановено преди изтичането на този срок. Няма спор, че в резултат на предходни съдебни производства, са присъдени вземанията за неплатени наемни вноски, както е и постановено осъдително решение за предаване държането на вещите. Исковата претенция с която е сезиран съдът в настоящето производство е за присъждане на обезщетение за ползване за периода от прекратяването на наемния договор и до датата на предаването им – 01.10.2009 – 23.10.2012 год. Последователно подържаната теза на „Агро Инвест – 56“Е. е, че не дължи обезщетение, тъй като не е ползвал вещите, а и същите не са били годни за употреба предвид амортизацията им. За да уважи иска, първоинстанционният съд е взел пред обстоятелството, че договорът е бил прекратен, поради неплащане на наемните вноски. С влязло в сила решение по т.д.№ 167/2010 год. на БОС наемателят е бил осъден за върне наетите вещи с изключение черешова градина от 182 дка (п.45). Въводът във владение и протоколът за предаване на движимите вещи носи дата 23.10.2012 год. За липсващите вещи е била присъдена равностойност, която е била заплатена от ответника. Поради това е присъдил обезщетение за движимите и недвижими вещи по 42 пункта от посочени в ИМ. Както бе посочено по-горе, за да отмени решението и отхвърли иска, съставът на БАС е приел, че обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД се определя на базата на претърпени вреди и пропуснати ползи, а реалното им и сигурно настъпване не е доказано. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановена задължителна практика на ВКС. С решение № 146 от 01.12.2010 год. по т.д. № 934/2009 год. на ВКС-ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011 год. по гр.д. № 1332/2010 год. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013 год. на ВКС-ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011 год. на ВКС-ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010 год. по гр.д. № 981/2009 год. на ВКС-ГК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010 год. по гр.д. № 765/2009 год. на ВКС-ГК, II г.о., решение № 144 от 17.05.2011 год. по гр.д. № 401/2010 год. на ВКС-ГК, IV г.о., Решение № 88 от 28.07.2015 год. по т.д. № 264/2014 год. на ІІ т.о. постановени по реда на чл.290 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем. В настоящият случай, спорът дали държането на вещите е продължило след прекратяване на наемното правоотношение и за какъв период, е преклудиран с оглед влязлото в сила решение за предаването им и фактът на това предаване и въвод в резултат на проведено изпълнително производство. Т.е. обезщетение се дължи за периода 01.10.2009 – 23.10.2012 год. и то не се съизмерва с пропуснати ползи, които следва да бъдат доказани, а съответства на дължимия наем. По същество. Без значение за спора е обстоятелството дали ответникът е ползвал вещите или не, след като не е предал държането им своевременно след прекратяването на договора. Без значение е и дали тези вещи са били годни за употреба, съобразно предназначението им, тъй като в производството по чл.236 ал.2 ЗЗД предмет на изследване е само факта на държането на отпаднало основание и по отношение на задължението за плащане на цената за държането им се простира клаузата на прекратения договор за наем. Действителния размер на обезщетението 120000 лв. надхвърля заявеният частичен такъв, поради което искът ще следва да бъде уважен изцяло. Предвид на горното, въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като присъди на основание чл.236 ал.2 ЗЗД обезщетение в размер на 80000 лв., съобразно заявената частичност. С оглед изхода на спора, ответникът [фирма] ще следва да заплати на З.“Наша земя“ направените по делото разноски за трите инстанции, възлизащи на 6780 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 95 от 27.09.2014 год. по гр.д.№ 223/2014 год. на Бургаския апелативен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА на основание чл.236 ал.2 ЗЗД Агро Инвест – 56“Е. с ЕИК- да заплати на З.“Н“ с ЕИК- сумата 80000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща частично обезщетение за ползване през периода 01.10.2009 – 23.10.2012 год. на движими и недвижими вещи: 1./Трактор ТК 82 Н; 2./Трактор ТК 54 В; 3./ Трактор ЮВЗ 6Л; 4./ Електрически агрегат; 5./ Трактор ЮМЗ; 6./ Трактор Т-150 К; 7./ Трактор ТК 80 багер; 8./ Трактор ТК-80-С фадрома; 9./ Трактор Т-60В; 10./ Трактор В 60ВИ; 11./ Трактор ТК 80; 12./ Трактор 150 К; 13./ Струг СУ 400/1000; 14./ Валяци хидравлични; 15./ Семечистачка машина петкос; 16./ Плуг ПХ 4/40; 17./ Плуг ПИ 4/25М; 18./ Плуг ПИ 4/25М; 19./ УНЛМ 3.5 универсална лозарска машина; 20./ Универсална лозарска машина; 21./ Обеззаразител на семена мобитокс; 22./ Наставка До 32 в за И. торнадо; 23./ Брана дискова БД 7; 24/ Култиватор; 25./ Зърнокомбайн Е 517; 26./ Сламопреса К 454; 27./ Сеялка СЗ 3.6; 28./ Х. ХПС 4.2; 29./ Фуражомелка за груб фураж; 30./ Дискова брана БД 7; 31./ Зърнотоварач; 32./ Машинен двор и ремонтна работилница; 33./ Административна сграда; 34./ Свинарник за майки; 35./ Ремонтна работилница; 36./ Млекоприемателен пункт; 37./ Свинарник новопостроен; 38./ Хамбар склад за зърно; 39./ Навес за зърно и система за почистване на семена; 40./ Навес за селскостопански машини; 41./ Бензиностанция; 42./ Кантар – новопостроен, Ведно със законната лихва, считано от 10.12.2012 год. и до окончателното и плащане, както и сумата 6780 лв., представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.