Р Е Ш Е Н И Е № 542 [град София], 03.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Даниела Атанасова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Д. Атанасова наказателно дело № 548/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. В. Емилов Л. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат К. Т., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 455/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание явно несправедливо. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 256/14.07.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав, е изменил присъда № 211/11.06.2010 г., постановена по нохд № 1820/2010 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 7-ми състав, в частта с която е допуснато групиране по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК, като е определил на подс. В. Е. Л., едно общо най - тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода, измежду наложените му по нохд № 3015/2007 г., 12801/2008 г. и 3455/2009 г., всички на СРС. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. В. Е. Л., е бил признат за виновен в извършено на 23.12.2009 г., около 13.45 ч., в[населено място], кв. „Д.”, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне размера на наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затвор, приложение то на чл. 68, ал. 1 НК и присъдените разноски. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние и че липсват доказателства в тази насока. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Л., е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по посоченият текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите П. - пострадала, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложеното писмено доказателство – протокол за разпознаване, правилно ценен като годно доказателствено средство, от експертното заключение. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Л.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си – л. 21, подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка и на протокола за извършеното „разпознаване”. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Л. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, неподкрепено от конкретни възражения, също така е неоснователно. Санкцията по вид и размер, за извършеното деяние, така както е определена от решаващия съд и потвърдена от второинстанционния, е напълно справедлива. Съставът на този съд, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, че тя е в достатъчна степен смекчена с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. И според настоящата инстанция при определянето й, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, поради което не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание, да бъде поправен и превъзпитан дееца и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. По - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 256/ 14.07.2010 г., постановено по внохд № 455/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: